Аз си мисля, че трябва да се поканят приятелите и най-близките роднини - тоест хората, които ще ми се радват наистина от сърце и няма да коментират грима на булката, вратовръзката на младоженеца или салатата в ресторанта. Аз искам да поканя хората, които наистина чувствам, че са ми близки, а не втория братовчед на баща ми, приятелките на майка ми, личната ми зъболекарка и т. н. Сватбата е нещо интимно и гостите се канят, за да бъдат свидетели на събитието. Всички други, които сметнеш за необходимо могат да се почерпят преди или след това - отделно. Така мисля аз и не ангажирам никого с мнението си. Това, което мисля обаче се оказа трудно изпълнимо, защото в представите на родителите ни една сватба трябва да е пищна, с много роднини и техни приятели. Просто не става каквото искат младоженците - независимо кай плаща, винаги ще има разправии.

Аз например искам неголяма стилна сватба, без прекомерна показност и пищност, но направена с достатъчно вкус. Родителите ми смятат обаче,че не се стремя към най-доброто, че сватбата ще е обикновена, че няма да е весело като няма много хора. Според някои членове на семейството ми "Колкото повече, толкова по-добре" - и не става въпрос само за гостите. Аз искам да избегна този "кич", обаче според тях аз съм склонна да се примиря с малкото, само и само да не пръснем много пари. А тук за финанси изобщо не става дума, но как да им обясня... Та така - независимо каква искаме да е сватбата - с много или с малко хора - никога не става точно така, както си го представяш.