за ревността

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Bulechka_TS знаем че си много силна в стихотворенията-чакаме го!Дано той да е разбрал каква болка ти е причинил! А ти си супер силно момиче щом си се справила с това и сега си щастлива!

fiibi_bg, той не знае, че аз съм разбрала затова! И представа си няма колко болка ми е причинил и как ме е нараранил!!!
Но в същия ден, в който разбрах, той ми подари годежния пръстен и ми направи предложение...

[fiibi_bg]

Bulechka_TS знаем че си много силна в стихотворенията-чакаме го!Дано той да е разбрал каква болка ти е причинил! А ти си супер силно момиче щом си се справила с това и сега си щастлива!

fiibi_bg, той не знае, че аз съм разбрала затова! И представа си няма колко болка ми е причинил и как ме е нараранил!!!
Но в същия ден, в който разбрах, той ми подари годежния пръстен и ми направи предложение...

Значи е оценил много бързо какво има и какво би могъл да изгуби!Това е много хубаво!Бъдете щастливи цял живот и нека това което те е наранило да остане в миналото!

[maslinka]

аз си мисля че любов без ревност не може!!!В смисал че ако не ревнуваш един човек значи не го обичаш.Е нямам предвид оная глупава влувяваща ревност за най малката дреболия!
А за изневярата си мисля че стигне ли се дотам да си изневеряваме значи вече няма смисъл да сме заедно!И мисля че не бих простила,но не ми е дошло на главата за да знам със сигорност

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

ОТРОВА



Отрова в тялото ми има!
Тръгва от сърцето
и достига до всяка моя клетка!
Боли! Господи, колко боли!
Не! Няма да умра!
И сълзи няма да проливам!
Но не мога да ги спра!
Напират, стичат се по моите страни...
Боли!...
Боли ме сърцето, душата боли!
Аз няма д аумра!
Отравата е много!
И е много силна!
Боли!
Но не умирам!
Дали?!
Душата и сърцето ми с авече мъртви!
На мен самата всичко ми е безразлично!
Отрова!
Отрова силна и горчива!
Отрова, от която боли, но не с еумира!
Отрова изпита от ръката на най-любимия човек!
Отрова има в цялото ми тяло –
Всяка моя клетка е отровна,
и устните ми също –
не мога, не искам да целувам!
Очите ми не искат да поглеждат!
Ръцете ми не искат да докосват!
Тялото ми не иска допира на друго тяло!
Душата ми не е душа!
Сърцето ми не е сърце!
Не знам дали ще мога пак д азаживея
и пак да бъда жива!
Отрова...
Колко ме боли!
Отрова...
Най-силната!
От най-любимия човек!
Какво да правя?
Как да продължа?
Каква е дозата противоотрова?
А има ли такава?
Боли! Боли ме!
Толкова боли,
че болката аз вече не усещам!
Не усещам нищо!
Нищо вече не усещам!
Само студ и самота!
И ледени тръпки от топло докосване!...
Не мога...
Не искам...
Не плача...
Но погледа ми е празен,
а по страните ми се стичат сълзи!
Не знам...
Не мога...
Не разбирам...
А предстои ми най-хубавия ден!!!
Ще кажа “ДА” тогава!
Ще кажа!
Няма връщане назад!
Аз не искам!
Нямам право
да наранявам някой, който ме обича!!!
Ще кажа “ДА”!!!
Ще бъда в бяло!...
И блясък в очите ми ще има!
Сълзи, които няма как да спра!
Ще с еразплача, може би!...
Но само един човек ще знае,
че това са сълзи от болка,
от поетата отрова!
Другите ще си помилят:
“Колко е щастлива!”
Да, щастлива в болката, която вече не усещам,
защото няма с какво!
Изпила съм жестоката отрова!
Отрова от ръката на най-любимия човек!!!
А той не знае!
Не разбира!
Едва ли някога ще разбере!!!
Оторвата прониква във всяка моя клетка!
Боли ме всичко!
Боже, колко ме боли!
Боли, боли, боли...
Боли, но не умирам!
Аз продължавам да живея, усмихвам се...
Надявам се, че някой ден,
може би и противоотровата аз ще изпия!!!...

[/i]

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

maslinka, знаеш ли прощава се! Защото обичаш!!! НО САМО ВЕДНЪЖ!!!

И знаете ли, момичета, когато една приятелка ми разказа, че и тя е преживяла същото, но е простила и сега са щастливо семейство!!! Каза ми също, че с времето ти става безразлично, но аз не й повярвах, нямах идея как така за нещо толкова болезнено ще ми мине с времето???? Но е точно така, тя беше права!!! Сега, огато пишех стихотворението вече не ме болеше и не чувствах онова предателствои онази ужастна празнота!!! Но пак казвам, токав анещо може да се просто САМО ВЕДНЪЖ!!!

[fiibi_bg]

Bulechka_TS това е невероятно мила   Нямам думи просто!Най-искренно ти пожелавам да бъдете ЩАСТЛИВИ и НИКОГА ама НИКОГА да не изпиташ такава болка отново!Незнам как си успяла да се справиш с това сама!А може би сподели с мама?!
Така ме натъжи че и аз ревнах тука самичка!

[Юлия]

 Много мъка има в теб Bulechka_TS . Не знам как си се съгласила да се омъжиш за него. Сигурна съм обаче, че го обичаш много. Дано  е осъзнал какъв човек има до себе си и това да не се повтори никога. Защото ако се случи значи той не те заслужава. Пожелавам ти да забравиш... това е най важното. Така отровата ще изчезе от сърцето ти. А за това той трябва много да се постарае.
 Дано!  

[fiibi_bg]

Дано да се постарае,че ние сме насреща 

[Юлия]

 Така си е. Готови сме на   

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Мили момичета, благодаря ви за прекрасните думи!!!

Аз разбрах малко преди сватабат, преди да ми предложи официално!!! А самата случка е била преи повече от 2 години!!! Така, че напрактика почти няма значение!! Ние сме заедно почти от 3 години,на 18.02 ще станат  точно 3 години, в които е имало прекрасни моменти!!! Разказах ви това, за да разберете, че може да се прости, а не за да се изкарам наранена или тъжна!!! Простил асъм и съм го надживяла, а отровата отдавна я няма!!! В сърцето ми има много повече любов от преди!!! А ТОЙ  , наистина дава всичко от себе си и прави всичко, за да съм щастлива!!!

Не, fiibi_bg, мама не знае и никога няма да й кажа!!! Споделих с едно момиче, с което станахме много близки и тя ми помогна да се справя, както и една моя много скъпа и билизка приятелка!!!

[fiibi_bg]

А ТОЙ  , наистина дава всичко от себе си и прави всичко, за да съм щастлива!!!

Не, fiibi_bg, мама не знае и никога няма да й кажа!!!

Те майките тези неща ги преживяват по-тежко от нас.И аз не бих казала ако се случи!
Радвам се ,че

Простил асъм и съм го надживяла, а отровата отдавна я няма!!!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

fiibi_bg, така е, мамите ни ги боли много повече от нас!!!

Но въпреки всичко, се старая много д ане ревнувам прекалено много, защото знам, че и на мен би ми било кофти, ако Денис ме ревнува много!!! Всичко трябва да е в някакви допустими граници, но това пак зависи от личността и гледната точка!

[Юлия]

 Радвам се, че си го преживяла. 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Iulia, стана така, както ми каза една много близка и скъпа моя приятелка, с времето става безразлично, надживява се , щом се обичаме, всичко е наред!!!

[fiibi_bg]

Аз честно да ви кажа засега въобще не го ревнувам моето момче!Даже това малко ме притеснява , защото по принцип аз съм си ревнива и обсебваща,а сега за първи път през живота си съм много спокойна и сигурна в него!Дали е нормално?