09.12.2006 09:58
Ревността е опасна игра на притежание
Да ревнуваш, значи да обичаш. Или напротив- ревността отразява страха от това да бъдеш отхвърлен от другия, показва липса на самочувствие. Отговорите на психолозите може би ще ви помогнат да опознаете по-добре себе си и човека до вас.
Ревността като чувство представлява липса на самочувствие, на доверие в самия себе си. Когато някой ревнува, то е защото се съмнява в себе си, а не в партньора си. Мисълта, че другият може да потърси щастието си другаде влудява ревнивеца.
Ревността изобщо не е знак за обич, а по-скоро за притежание. Ревнува този, който смята, че партньорът му принадлежи, но не може човек да принадлежи на друг.
Жените често прибягват до ревността като начин за съблазняване. Забавляват се като карат мъжа да ревнува, защото смята, че така той ще ги пожелае по-силно. Дамите оставят фалшиви знаци за изневяра, бележки с непознат почерк и чужди снимки. Но това е опасна игра и ефектът може да е обратен.
И двата пола ревнуват еднакво. И за мъжете и за жените ревнивци е присъщо да пребъркват джобовете на другия, да четат мейлите и съобщенията на мобилния телефон. Ревнивците са напрегнати и подозрителни.
Ревността може да се изразява и по други начини. Този, който изпитва ревност, иска да знае всичко за живота на другия, наблюдава непрекъснато жестовете и постъпките му. В такива ситуации и най-невинните действия на партньора се тълкуват като знак, че нещо не е наред, че има трети.
Когато ревността се превърне в болестно състояние, съвместният живот става непоносим. Когато пристъпите на ревност станат прекалено чести, трябва да се потърси помощ от психолог. Има много тежки случаи на ревност, които могат да се превърнат в параноя, дори да доведат до насилие.
Често се случва подозираният в изневяра най-накрая да пристъпи към действие, изморен от непрекъснатото следене. Тогава ревнивецът се превръща в жертва. Парадоксалното е, че тогава той се чувства облекчен от това, че наистина е познал, че „има нещо“.
Все пак психолозите обясняват, че няма човек, който никога да не е изпитвал ревност. Винаги когато има чувства между двама души,било то приятелство или любов, има и ревност.
от http://www.tialoto.bg/article.php?cat=4&id=1950
А вие какво мислите по тази тема ?
Да ревнуваш, значи да обичаш. Или напротив- ревността отразява страха от това да бъдеш отхвърлен от другия, показва липса на самочувствие. Отговорите на психолозите може би ще ви помогнат да опознаете по-добре себе си и човека до вас.
Ревността като чувство представлява липса на самочувствие, на доверие в самия себе си. Когато някой ревнува, то е защото се съмнява в себе си, а не в партньора си. Мисълта, че другият може да потърси щастието си другаде влудява ревнивеца.
Ревността изобщо не е знак за обич, а по-скоро за притежание. Ревнува този, който смята, че партньорът му принадлежи, но не може човек да принадлежи на друг.
Жените често прибягват до ревността като начин за съблазняване. Забавляват се като карат мъжа да ревнува, защото смята, че така той ще ги пожелае по-силно. Дамите оставят фалшиви знаци за изневяра, бележки с непознат почерк и чужди снимки. Но това е опасна игра и ефектът може да е обратен.
И двата пола ревнуват еднакво. И за мъжете и за жените ревнивци е присъщо да пребъркват джобовете на другия, да четат мейлите и съобщенията на мобилния телефон. Ревнивците са напрегнати и подозрителни.
Ревността може да се изразява и по други начини. Този, който изпитва ревност, иска да знае всичко за живота на другия, наблюдава непрекъснато жестовете и постъпките му. В такива ситуации и най-невинните действия на партньора се тълкуват като знак, че нещо не е наред, че има трети.
Когато ревността се превърне в болестно състояние, съвместният живот става непоносим. Когато пристъпите на ревност станат прекалено чести, трябва да се потърси помощ от психолог. Има много тежки случаи на ревност, които могат да се превърнат в параноя, дори да доведат до насилие.
Често се случва подозираният в изневяра най-накрая да пристъпи към действие, изморен от непрекъснатото следене. Тогава ревнивецът се превръща в жертва. Парадоксалното е, че тогава той се чувства облекчен от това, че наистина е познал, че „има нещо“.
Все пак психолозите обясняват, че няма човек, който никога да не е изпитвал ревност. Винаги когато има чувства между двама души,било то приятелство или любов, има и ревност.
от http://www.tialoto.bg/article.php?cat=4&id=1950
А вие какво мислите по тази тема ?
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
това си е чиста лудост.
и 
и 
.направо ще се 
Друго си е малко ревност , най-малкото освежава любовния живот! 
Ужасно много боли!!!