Е аз не съм съгласна че жените дето се увъртата са виновни за нечия изневяера... В крайна сметка мъжете не спят с тях насила нали........ имат достатъчно мозък (или може би не- понякога тестостерона не прощава) да вземат решение просто да си тръгнат или да не им обръщат внимание..... Останалото е оправдание и е тъпо да хвърляш вината само на единия човек от участващите в изневярата. Е иска ни се да е така, ама ако трябва да сме честни не е.
Аз хич не съм ревнива и никога не съм била, нито към бъдещия ми мъж, нито към предишни гаджета. Според мен е въпрос на самоувереност, самочувствие и характер на половинката. А понякога и непукизъм.
Лично аз не смятам, че да спиш с друг значи че не обичаш човека до себе си.... Се едно като спа с мажа си и тва изключва лубовта ми към родителите ми примерно........

Аз бях много ревнива и обсебваща като fiibi_bg, а пък за милото да не говоря, много ме тормозеше с неговата ревност, но преди доста години.Но какво стана незнам, пораснахме, улегнахме и помъдряхме може би и разбрахме, че няма нужда да се самоизяжда човек заради пустата му ревност.

Цитат на: spirit в 17.05.2007 13:15

Аз бях много ревнива и обсебваща като fiibi_bg, а пък за милото да не говоря, много ме тормозеше с неговата ревност, но преди доста години.Но какво стана незнам, пораснахме, улегнахме и помъдряхме може би и разбрахме, че няма нужда да се самоизяжда човек заради пустата му ревност.

добре че спрях да ревнувам.Незнам как от възрстта ли от какво,но спрях.ужасно е иначе.За този който ревнува и за този,когото ревнуват.Това е болестно състояние за мен.

Досега рядко съм ревнувала, защото не са ми давали поводи както бившите ми приятели, така и душито, но много бих се издразнила ако някоя бивша приятелка или позната на душито започне да флиртува с него. Имам чувството че ще скоча и ще и избия зъбите  (съвсем честно)

О, бившите задължително изведнъж се присещат за приятеля ти след като научат че си има нова връзка... това си е закон... На мен ми се е случвало да му звъни и да му ги говори някви ма аз не съм се сдухвала или ядосвала щото знам че това е абсолютно нормално да се случи и даже и не ме изненада....

Ревността понякога е болестно състояние.Била съм ревнуваната страна и то беше ужасно.Сега толкова се радвам че съм избегнала това.След това при най малкия намек за ревност от отсрещната страна си хващах пътя и бягах като попарена.Мразя ревността а и аз не съм ревнива.Имам доверие пълно на половинката си и смятам че ако не вярваш на един човек по добре е да не си с него.А и имам една много хубава история коята научих.ето я и нея
Един мъж много ревнувал жена си и непрекъснато я подозирал.И тя за да му даде урок скрила любовника си в тоалетната и хванала да меси.По едно време казала на мъжа си я ми свали гащите да отида до тоалетната че са ми мръсни ръцете.Той и свалил гащите а тя му казала.Ако искам да го направя не само че ще го направя ами и ти ще ми свалиш гащите.Така че равността е безполезна.Ако един мъж или жена иска да ти изневери ще го направи независимо колко го следиш.
Има и друго че понякога доверието е много по ангажиращо и кара човека да се чувства отговорен.Свободата е много важно нещо и не бива никой да си позволява да ограничава другия в правото му на избор или на каквото и да е.

Евала момиче. Много си права. И това което си написала се потвърждава в живота не веднъж. 

съгласна съм с gucci,
няма смисъл от ревността и това е глупаво чувство, трябва партнжорите да си имат доверие

добре казано gucci, "ревността е болест"!

Аз също не съм ревнива,но до един момент.Мразя нагли и откровени свалки.Не знам как точно,но имам страшна интуиция за това кога на един мъж му се въртят такива неща в главата.Слава Богу са ми изневерявали само 1 път,но аз не го броя за нещо травмиращо,защото с момчето и без това не бяхме 1 за дуг.Изобщо не ме заболя,само ми помогна да сложа край на тази много кофти връзка....  .
Ревнувам от откровени свалки,но тогава пак не правя сцени,просто се усмихвам от ухо до ухо и показвам още по-ясно(след като явно не е било очевидно  ),че мястото е заето    !!!Ще ви призная нещо кофти,от тъмната ми половина  -когато се заговоря с наглата мацка,ужасно много се радвам,ако тя изглежда или е облечена не както трябва(женска му работа    ).Не обичам сцени и бих направила такава само,ако съм много вбесена,но на гаджето си,защото той е този,който трябва да удържи фронта.Все пак на хубаво момче всяко момиче гледа да се присламчи.Но после идва негов ред да отбие учтиво атаката,нали  ?

С две ръце подкрепям казаното от Diavolinkata ....

Цитат на: pleasure в 31.05.2007 20:59

С две ръце подкрепям казаното от Diavolinkata ....

И аз подкрепям, и аз!!!

ех, това момиченце - Diavolinkata, ни сложи в малкия си джоб с нейните изказвания

според мен от ревността няма смисъл, защото тя си трови най-вече човека, който я изпитва! Колкото и да го ревнуваш, гадняр ли си е, заглежда ли и заиграва ли се с чуждо и с вериги да го вържеш пак ще го направи, т.е. и да го ревнуваш и не той си е все същия, а когато ревнуваш без никакво основание още по-гадно вредиш на иначе стабилна и незастрашена връзка...... недоверието и съмнението в най-близкия човек означава съмнение в собствената ти значимост!!!!!
P.S. под "ти" имам предвид ревнивите женИ!

Има една мисъл, която гласи: "Ревността е страх от превъзходството на другия!"
Аз съм напълно съгласна с нея. За мен да ревнуваш в никакъв случай не означава, че обичаш! Ревността е много коварно чувство,което разяжда и измъчва!