Сватбата е на път да се провали

[goldi]

И аз съм съгласна с Alucinado, но щом вие сте си преценили, че няма да каните детето си е ваша работа. Само че Мишленце не знам един ден дали ако твоето дете започна да проявява характер и да ви обиди с нещо дали така, че го отсвирите както това дете. Явно всеки разбира родителството по различен начин, а и моето си е мое, чуждото си е чуждо. Успех и дано някой ден нещата между вас да се оправят

[Alucinado]

mishlence, от начина, по който си написала последния си пост, усещам че има много афект у теб, свързан с дъщерята на бъдещия ти съпруг. Не казвам, че няма защо, най-вероятно има. Но ако погледнеш написаното от теб обективно, все си мисля, че няма как да не се съгласиш, че не си съвсем съвсем права. Това, че не е била "поканена" на сватбата на майка си и новия й съпруг, теб не би трябвало нито да притеснява, нито да те успокоява по някакъв начин (какво значи това: "майка й не я е поканила на сватбата си, защо трябва ние да я каним"?) това не е състезание, нито може да се използва за оправдание, още по-малко когато говорим за дете.
Права си, че не съм се сблъсквала с това от твоята гледна точка (надявам се, че никога няма да ми се наложи), но както посочиха някои от момичета в предните постове - ти си знаела, че човекът за кого искаш да се омъжиш има дете от предишен брак. И, докато предишните жени лесно могат да се задраскат, то с децата това не се получава.
Не ме разбирай погрешно - не се опитвам да те убедя, че поведението й е нормално и трябва да се съобразявате с него - в никакъв случай. Казвам само, че е разбираемо и, че "отхвърлянето" й от важни за родителите й моменти няма как да е полезно за психическата и емоционалната й стабилност.
В края на краищата ТИ си възрастният човек в тази ситуация, а тя е детето. Ако тя се тръшка и прави сцени, не е редно ти да правиш същото. Твое задължение е (повече на бъдещия ти съпруг, но все пак и твое) да се съобразиш и с това дали и колко вашите действия вредят на детето (защото това дете, може да бъде и твоето дете - никой не е застрахован). И това е така, не защото съм "лоша" и "мисля само за чуждото дете, вместо за булката" - това е така, заради определената разлика в годините и натрупания опит между теб и нея. Не можеш да очакваш от едно 11 годишно дете зряла реакция, още повече в един емоционално неприятен момент от живота му.
Имай предвид, че сватбата е само един ден. И след този ден, дъщеря МУ ще продължи да бъде част от неговия живот, респективно и от твоя живот и от живота на общото ви дете. И ти не можеш да се състезаваш с нея цял живот и да караш мъжа ти да избира между нея и теб и общото ви дете - не е честно! Ако наистина положението е толкова сериозно (споменава истерии, сериозни обиди и т.н.) мисля, че бъдещият ти съпруг и неговата бивша жена трябва да вземат мерки, а ти или да се опиташ да помогнеш за стабилизиране на емоционалното състояние на момичето и отношенията помежду ви, или да стоиш настрани. Достатъчно трудно е, както за нея, така и за бъдещият ти съпруг и без да поставяш допълнителни условия и ултиматуми. Не казвам, че за теб е лесно, но понякога колкото повече се противопоставяш на някой, толкова повече проблема се задълбочава и, в общи линии, "си го правим по-трудно, отколкото трябва да бъде".

Дано нещата при вас в крайна сметка се подредят за добро (за всеки един) и да имате едно здраво и щастливо семейство.

[Юлия]

Прегледах цялата тема и наистина въпросът е много деликатен.
Съгласна съм с  Alucinado , все пак дъщеря му е само на 11г. Не можете да очаквате друго. Замислете се как сте се чувствали на 11г., а още повече и в тази ситуация.
На тази възраст и аз съм казвала силни думи, нормално пубертет е все пак  но си мисля, че трябва да седнете и да се опитате да ГОВОРИТЕ. Това е най важното. Не може да избягвате проблема и да си мислите, че ще се реши.
Докато четях си помислих за нея, имала е родители сега те са разделени и си имат свои семеиства. Някакси и аз бих се почувствала като излишна.
Поставям се разбира се и на твое място mishlence . И мисля, че те разбирам. Не желаеш сватбата да бъде помрачена ит скандал. И кой ли би желал това? Опитай се да поговориш с това дете. Обясни и, това което мислиш.
Трябва да се говори, в моя живот съм стигнала до извода , че с премълчаване нещата не се решават. Проблемите се задълбочават и живота става по-сложен.
Мнението ми е искрено и не желая да обидя никого.

[YYY]

какъв парадокс ...децата са дар божи, а понякога са и пречка....но това трябва да го знае всеки чиято половинка е бил един път женен или пък има дете.каквото и да ми кажете едно дете си е голамо бреме и ангажимент имам предвид някой от двойката да е с дете........просто или приемаш ситуациата или се разделиаш жинаги той ще мисли за детето и с течение на времето това дете ще има нужда от родителя си.Бившият ми приятел имаше две дащери койте уж не виждаше често но с течение на времето бях длъжна да ги търпя непрекъснато слава богу аз се разделих с него защото сметнах че той е с прекалено много   "багаж" / извинете ме за грубия израз/момичета все по често имаха нужда от баща си а аз не исках да съм замесена с такова голямо семеиство и слава на Бога ,че сега не съм с тях а с настоящият ми съпруг който няма "багаж" .

[tonitta]

"И майка й като се е женила за другия си мъж,детето не е приосъствало.Защо тогава ние да я каним пък."

А не мислите ли,че проблемът може и да е в това!?Детето може да е приело тежко тази постъпка и сега да се връща към това и да се тревожи,че отново ще е отблъснато и в тази поредна сватба!?И явно се оказва права.....Всъщност не знам точно каква е ситуацията и само разсъждавам на глас.Никой не може да съди другия щом той самия не е бил в подобна ситуация и не му се е налагало да решава такъв проблем.
mishlence не се сърди!Аз поне не те съдя!Никой няма право на това!Но пък имай предвид,че всички ние просто сме едни странични наблюдатели и гледаме на ситуацията с други,безпристрастни очи...И въпроса не е в това дали ще ни послушаш или ще ни пратиш по дяволите,но ще се радвам,ако сме успели поне малко да смекчим позицията ти и да те накараме да погледнеш и ти отстрани на нелеката ситуация!
А колкото до Мая-по-хубаво не можеше и да го кажа! @}->--Ето ти още една позиция-не настроена срещу теб,а срещу жестоката действителност!Тази изповед може много да ти помогне да промениш вашата действителност.....,ако искаш и имаш сили за това!
Желая ти успех и искрено се надявам нещата някак си да се наредят добре за всички,защото както казаха и другите не става въпрос само за сватбата,а и за целия ви съвместен живот занапред!

[mishlence]

И още нещо,аз също съм дете на разведени родители,но никога не съм била настройвана против единия или другия си родител,както ства с щерка му.И не съм правила със сигурност такива сцени и циркове.

[kleo_20]

крушата не пада по-далече от дървото!!понякога децата попадат в ситуации които им причиняват силен емоционален шок и това причинява комплекси *THUMBS*цялостното и поведение е избиване на точно това!!мой приятел е дете на разведени родители и всек от тях си сима нов мъж/жена и по една дъщеря на еди и същи години!!той обожава майка си но изпитва злоба към баща си  =]харесва сестрите си но никога не прие новите половинки на родителите си а е вече на 20г но понякога казва такива силни думи че чак се плаша!!той никога не е живял в истинско семейство никога не е имал "нормални родители"те го обичат но поотделно това е било много тежко за него бил е на 6 като са се развели и травмата в съзнанието му няма да се заличи или излекува никога!!когато е с новите семейства на родителите му се чуства ненужен прокуден даже понякога неудобен и мразен за новите и от новите им половинки  не се държи вече грубо с тях но преди се е държал с времето всичко се притъпява с възрастта човек уляга!разказах ти това не за да взимам нечия страна не го приемай така!а за да видиш че поведението ма налката е напълно нормално не е само тя убедена съм!!детето приема един мама и една татко и когато те се разделят то се чуства самотно тъжно смята че не го обичат вече а когато са с други се чуства предадено и иска отчаяно да защити "своето семейство"държанието и е избиване на комплекс за самота и изоставеност!хубаво е че с мъжа ти сте се разбрали щом не искате да е на сватбата така да е!но пък не можете да забравите съществуването и нали?с времето всичко ще се пооправи става бавно но ще видиш че нещата малко по малко се нареждат!а това което прави майка и е подло в тази възраст децата са лесно подчиними н а волята на възрастните и приемат думите на любимите хора за  чиста монета влияят се и с лекота се контролират!!но аз чакам Ина да се включи тя се занимава с деца и може да помогне  ;)това е моето скормно мнение ако не ти хареса не го взимай под внимание

[Мая]

първо да си копна предния пост /беше между този на Михаела и Тони/...че от вълнение по темата го изтрих без да искам
 
Цитат на: mishlence в Днес в 10:35:46
Айде добре,горкото дете,а някой постави ли се на мое място,нито една от вас,нали?И тя не приема нов тати,и нова мама,тя живее с майка си от 5г.и с новия си татко,а какво ще кажете,ако ви кажа [Bai Admin: Без цифри в думите] в една от истериите си каза ,че обича новия си татко,отколкото истинския си.И майка й като се е женила за другия си мъж,детето не е приосъствало.Защо тогава ние да я каним пък.И вие [Bai Admin: Без цифри в думите]тете между редовете,писах [Bai Admin: Без цифри в думите] моя мъж НЕ Я ИСКА толкова заради нея,а заради хорския срам.Както и да е,моя мъж избра МЕН, и изобщо не му тежи вече.Аз съм огледала нещата отвсякъде вече.ЛЕК ДЕН НА ВСИЧКИ И ВИ ПОЖЕЛАВАМ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ НИКОГА С ТОВА,ПРЕЗ КОЕТО АЗ МИНАХ.
четях, препрочитах../не само цитата, а цялата тема/, преглъщах, но не мога да си замълча...не за друго, не защото искам да съдя някой или просто да съм на всяка манджа мирудия, а просто защото познах себе си в това 11 годишно момиче...с разликата че аз бях 6-7 когато това се случи в моя живот...Една жена просто ме "заличи" от света....и с основание го казвам...за всички нейния съпруг/и в крайна сметка мой баща/ беше "чисто и просто егрен". Няма да изпадам в подробности , но баща ми не ме потърси близо 16 години....аз просто не съществувах..именно защото му беше поставен ултиматум. Едиствените ми контакти с него бяха когато той получеше призовка за увеличение на издръжката/която дори не получавах от него, а от баща му/, и трябваше просто да си излее яда че се опитваме с майка да разваляме скъпото му семейство. Аз също в очите на мащехата си бях най-наглото и ужасно дете /макар че с нея сме се виждали не повече от 4-5 пъти за всички тези години/....С годините просто забравих за него...аз имах и има една страхотна майка, която беше по-скъпа и от 100 бащи....Един слънчев ден, когато живота ме беше грабнал ....той се появи....изоставен от съпругата си и двете си деца....болен, с инфаркт....Едва когато нямало кой да го погледне в болницата се сетил че имал дъщеря..вече на 23-24 години...
Та както е ...сега вече се чувам с него..но не от необхоидмост, а може би от уважение /какво ли е и то и аз не знам /....точната дума май е възпитание ...
Мъжа ми знае цялата история и въпреки това искаше той да бъде гост на нашата сватба..е нямаше как да си причиня това...толкова години го нямаше в най-важните моменти....можеше и този да пропусне.. А защо го нямаше ли...ами защото имаше ултиматом...
Така че мила моя mishlence..от всичко написано...исках само да ти кажа..Господ забавя, но не забравя...Внимавай какво правиш, защото и ти имаш дете...А както се случи с моите брат и сестра...сега и те нямат татко....
ПРОСТО ВСИЧКО В ТОЗИ ЖИВОТ СЕ ВРЪЩА!!! -жалко че няма ти да си потърпевшата, а някой невинен, но много мил до теб човек....
Прогони тези черни мисли, усмихни се и не заставай там където не ти е мястото....нека мъжа ти сам направи своя избор...за да ти е чиста съвеста един ден!

п.с съжалявам ако съм била груба и директна...но въпреки всичко и всички минали години...мен още ме боли....а тя едва ли помни какво ми причини

*********************
Та да се доизкажа...Няма нищо по-хубаво, че не си настроена срещу детето....а за майката няма значение каква е......за всеки мъж бившата е [глупости пиша] и т.н... Моя  съпруг е имал 10 годишна връзка, аз 6, и сег аи двамата не можем д акажем нищо ласкаво за бившите....но преди да се срещнем за нас те са били единствени...надявам се да разбира6 какво искам да ти кажа
От предния си пост /с който най - искрено се надявам да не съм те засегнала, защото изобщо не съм го целяла/ исках само да ти кажа че наистина не трябва да караш някой да избира между детето и една жена....Мисля че си умен човек и ще постъпиш правилно в деликатната ситуация  

[ками]

Е явно не само аз и Мая сме били в такива ситуации... разликата е че аз бях на 12 а брат ми на 8...
не искам да коментирам, досещате се за моето мнение... искам само да попитам mishlence, ти какво би направила ако имаш един ден такъв ултиматум??? ... би ли позволила твоята дъщеря да не бъде до теб, без значение от характера и....

[Вероника]

Aз бах решила да не се меся защото явно всеки си разбира нещата различно, но тук става въпрос не просто за една сватба, а за личността и живота на едно дете. Изтрих всичките си мнения след като прочетох как таткото предпочел теб пред детето си, ако това го беше направил мъжа ми нямаше да се оженя за него, утре недай си Боже се случи нещо и се разделим и той е с др жена и той предпочете нея пред детето ми незнам. Искам да ти кажа че майката на детето на мъжа ми, КОЕТО ЖИВЕЕ ПРИ НАС, също не е стока но това е нейната майка и въпреки че много пъти я е настройвала само за 1 ден в годината в който се сеща да я вземе, и после си имаме проблеми, никога не съм виняла детето за това... но както и да е - може и децата да са разлчини, което ме съмнява
Ето последните ми писаници, които изтрих:
Напълно съм съгласна с Alucinado. Не лесно на това дете, неговата "крепост" така да се каже е разбита още при развода, то е много уязвимо, и аз мисля, че щом прави това, то "крещи" за внимание и любов.
Иска да ви покаже че съществува и иска да му се обърне внимание, макар и начина по който го прави ви наранява. Незнам какви са отношенията на мъжа ти с бившата му жена, но е възможно това дете да слуша "баща ти е .... " или обратното, това направо го побърква. Знам това от опит. Детето на мъжа ми плачеше много често без причина, правеше на пук (на мен) и др. такива, ние винаги разговаряхме и обяснявахме, винаги когато и е домъчнявало я водехме при майка и. Не е лесна ситуация да знаеш.
Такива деца понякога живеят в измислен свят, заюото им се ще да е така и зарязват неща от реалния живот като училище, възпитание и др. Такива деца лъжат лесно защото си мислят че така е по-добре.
Трябва да му се помогне. А и свекърва ти не е ли наясно с положението, все пак е баба на детето, а бабите знаят как да се справят. Разбирам притеснението ви за сватбата, аз исках детето да участва като главен герой за да не се чувства нежелана и отблъсната и въпреки това смени няколко настроения . Помисли как можеш да му влезеш под кожата като го помолиш за помощ в приготовленията за сватбата или нещо подобно (ти я познаваш аз не) така хем то донякъде ще се чувства желано и полезно, хем ти ще си спокойна и щастлива.
Това с ултиматома не е решение, трябва заедно с мъжа ти да помогнете на детето, а не да му обръщате гръб, защото ще ства все по-зле за теб.

[nqma me]

Момичета...само ще разкажа моята история на кратко...
Аз съм дете от първия брак на мама...преди 14 години тя се ожени повторно....за настоящия ми татко(който аз мн обичам), и той има дете от друг брак....Двамата си направиха моето братче преди 13 години....и от тогава аз, моя брат мама и татко живеем щастливо. В началото аз въобще не го харесвах, даже го и мразех....държах се мн гадно с него, но той успя да истърпи лошото ми детско поведение....едва преди 7 години почнах да схващам за какво става въпрос и че този човек прави за мен повече от баща ми......И така до днес......Моя втори баща, но истински за мен.....ме обича повече от своя първи син....за мен дава всичко и ме е издигнал на пиадестал, въпреки че аз съм се държала ама мн мн зле с него.
Само искам да кажа на Мишленцето, че едно дете трудно приема факта че родителят му е намерил друга половинка.....Едно дете има нужда от много време за да преодолее това.....и със сигурност не осъзнава какво прави...
А това детето да не присъства , според мен е напълно абсърдно. Не можеш да избираш бъдещия си съпруг да избира между нея и теб. Когато си мислила за сватба......е трябвало да помислиш и за това какво ще правиш с неговото дете. Най-лошото според мен е да поставяш на таткото на детенцето ти да избира. Детето си е дете.
Успех ти  желая, но помисли хубаво дали сватбата ти ще бъде по-хубава, ако детето го няма....и дали съпруга ти ще е истински щастлив.
Надявам се да ме разбереш правилно и да не се обиждаш.....,но аз се държах като малка по същия начин по който малкото момиченце....и сега безкрайно съжалявам.............Но да ти кажа,че ако той се е дъжал лошо с мен...щях да го намразя до дън земя.......и може би щях да бъда много отмъстителна......
И да ти кажа още нещо.......... в очите на момичето ти си жената ,която е откраднала татко и....Не и се сърди , дай и шанс...Няма да ти бъде по-добре ако воюваш с нея.....

[kleo_20]

темата малко се обърка според мен!!за това аз лично ще направя тема за децата на разведените родители за да се преместите там ако искате и да обсъждаме всичко!!а това са болезнени теми наистина!!

[danieIa ☼]

Цитат на: mishlence в Днес в 10:35:46
Айде добре,горкото дете,а някой постави ли се на мое място,нито една от вас,нали?И тя не приема нов тати,и нова мама,тя живее с майка си от 5г.и с новия си татко,а какво ще кажете,ако ви кажа [Bai Admin: Без цифри в думите] в една от истериите си каза ,че обича новия си татко,отколкото истинския си.И майка й като се е женила за другия си мъж,детето не е приосъствало.Защо тогава ние да я каним пък.И вие [Bai Admin: Без цифри в думите]тете между редовете,писах [Bai Admin: Без цифри в думите] моя мъж НЕ Я ИСКА толкова заради нея,а заради хорския срам.Както и да е,моя мъж избра МЕН, и изобщо не му тежи вече.Аз съм огледала нещата отвсякъде вече.ЛЕК ДЕН НА ВСИЧКИ И ВИ ПОЖЕЛАВАМ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ НИКОГА С ТОВА,ПРЕЗ КОЕТО АЗ МИНАХ.
Наистина не мога да повярвам, че някой може да напише такова нещо?!  Заприлича ми на игра на две пубертетки, които се надпреварват за вниманието на баща си...Сори за изказването ми, но Мишленце, това дете май наистина е по-добре да не присъства на сватбата. Жалко, че ще има такава мащеха. И бъди сигурна, че един ден ще съжаляваш....

[nqma me]

Тази тема ...май някой трябва да я изтрие цялата......

[Юлия]

Защо СПАМ? Мисля, че това е свободно изразяване на Лично мнение относно въпроса който беше повдигнат.
Иска се мнение - дава се. Това е.