Ами защото Мишленцето  май се е нервирала и е редактирала всичките си постове....по-скоро се е обидила от мнението на повечето ....а така темата си губи смисъла...след като не можеш да прочетеш написаното,което е редактирано с по една емотинка...затова...

Не мисля, че темата трябва да бъде изтрита. Напротив тя е много интересна, показателна и поучителна, аз току що я прочетох и макар че не виждам какво точно е отговаряла mishlence, то си личи доста ясно от следващите мнения на момичетата. Аз не съм дете на разведени родители, нито съм съм се сблъсквала с точно такъв вид ситуация, но аз лично успях да си извадя някой полезни изводи и поуки за себе си и за моите трудни отношения със семейството на мъжа си. В темата има много мъдри и поучителни мнения, които според мен могат да бъдат интерпретирани и извън конкретния контекст и да бъдат приложени към други семейни проблеми от всякакво естество. Може би само заглавието на темата вече не отговаря на съдържанието й, но определено ми беше полезна и на мен, въпреки че проблема ми наглед е съвсем различен. Семейните отношения са сложно нещо, което според мен трябва да бъде обсъждано точно по-този задълбочен и мъдър начин, по който е обсъдено в тази тема. Дори бих казала, че проблема ми е пряко свързан със свекърите, а тук на тези скромни 3 страници намерих много по-истински и мъдри съвети, отколкото в съответната тема за свекървата.

И аз не мисля,че трябва да се трие  Но няма нужда и от толкова нерви 
Мишленце ,аз се поставям и на твое място.Знам какво е да си между чука и наковалнята,гадно е меко казано за тая ситуация  Но все пак мисля,че си реагирала много остро,защото знам какво му е и на детето на мъжа ти.Да не те обичат е още по-гадно,отколкото да се чудиш какво да правиш.И може би не само ти си обидената,но това един наранен човек като теб никога не го вижда навреме.
Помисли си много добре какво искаш-сватба или скандали?!Ако ще да поканите детето само от срам към хората,по-добре го поканете.А пък никой не е казал,че трябва да му обръщаш внимание и да не си му обидена вече.Ти си била наранена,ако искаш и цял живот не прощавай постъпката,която те е наранила,но го дръж за себе си.Това са си семейни неща,които нямат място извън къщи,най-малко в хорските усти.А ако не е на сватбата,всички ще се разграчат като гарги над мърша (извини ме за гадното сравнение) и мършата ще си ти,като се почне едно обсъждане "бива ли такова нещо,такава зла мащеха си"...повярвай ми,много ще е зле.И ти ще си останеш лошата,независимо колко добър човек си иначе и колко си била обидена,това никой няма да го осъзнае,не се надявай.

Цитат на: Alucinado в 06.01.2008 23:01

абе... не ми се искаше да пиша, защото със сигурност много хора ще се засегнат, ама... не мога да си премълча. (затова, ако някой ще се засяга - да не чете)

а някой опита ли се да погледне нещата от гледната точка на "злата и разглезена дъщеря"?
- това е най-емоционално трудната възраст за едно момиче
- родителите й са разделени и тя трябва да приеме "нов тати" и "нова мама" без значение дали и харесват или не
- заедно с новите мама и тати й се полагат и две "нови бебета", които най-вероятно консумират по-голямата част от вниманието на нейните собствени родители (това може да ви се струва нормално, но ако сте 11 годишно момиче, по-скоро ще се чувствате ненужна, изоставена и забравена)
- и на всичкото отгоре баща й не я кани на сватбата си, което естествено означава че той няма вече място за нея в новия си живот...

Съгласна съм с теб!Даже най-вероятно така се чувства момичето!!!Децата не говорят гадни неща,ако се чувстват обичани и обгрижвани!!!Но когато доведените родители им се обидят,никога не мислят за това  И накрая никой не е доволен и не се чувства добре,просто защото и деца,и родители са слепи за мъката на другата страна в конфликта!!!

Как така ще се провали сватбата? Не го допускай, щом си сигурна, че това е мъжът за теб. Сватбата е един вълнуващ и прекрасен момент, който трябва да се изживее непременно! Това е моето мнение. Друг е въпросът колко хора ще поканите, какъв тип сватба ще е и други подробности... Що се отнася за дъщерята на бъдещия ти съпруг...мисля, че тя може да говори каквото си иска и да обижда колкото си иска, но мисля, че вие сте разумни хора и не трябва да й се връзвате на глупостите. Ясно е, че това е от възрастта, ясно е, че тя "пищи и съска" като ранено животно. Разбери я - изоставена е, ненужна самотна. Сигурно се дразниш, че мислите ми се припокриват с мнението на другите момичета, но от война смисъл няма. Усмихни се, нещата ще се оправят, дай й шанс. Сигурно това няма да е последната обида, която чуваш от нейната уста, но с времето всичко ще се оправи, въпроса е ТИ да се отнасяш с разбиране и с добро към нея - по този начин истериите й ще секнат по-бързо. Помисли, дори да не я поканите на сватбата (както сте решили), не можеш да избягаш - това е дъщерята на твоята любов и сестрата на твоето дете. Моят личен съвет е да постъпиш великодушно и въпреки обидата да поканите момичето най-официално, като й кажете, че наистина ще се радвате тя да е част от вашата сватба и че ще бъде скъп за вас гост. Когато се отнасяш авторитетно и зряло, на нея ще й е неудобно да прави сцени и да се излага. Бъди сдържана и на ниво. Желая ти успех и цялата любов на земята!