Аз вече бях изкарала две седмици доброволна самоизолация, когато стартира официалната такава. Притеснява ме единствено поведението на детето, явно не му се отразява добре. Аз съм свикнала да си се мъча по рождение, та за мен все тая.
Аз тия дето ме дразнеха по темата във фб, ги разкарах преди седмица.И въобще като си гледах и снимката от погачата на малкия, установих че общувам само с Менианте от всички изобразени там. Та вече трия безогледно и грам не ми пука.

Привет и от мен!

Тук (в Самоковско) също има сняг, на обед ще разходим кучето в гората и ще се насладим на зимна приказка.

Много глупости се пишат, но това, което също вече ме дразни, е сляпото упование в религията. Изведнъж всички станаха много вярващи и задължително трябвало да ходят на църква. Аз нямам нищо против хората да си вярват, аз също не съм напълно атеист, но кому е нужно сега да се събират заедно и да се молят? Отделно, че всеки трети статус за вируса е, че ни е пратен от Бог, защото сме много грешни... Не знам, може би просто имам много приятели в социалните мрежи, които по този начин се борят със страховете си. В крайна сметка, всеки прави това, което го кара да се чувства поне малко по-спокоен.

Една Коледа би ми дошла добре!

Мен един нормален Великден би ми дошъл добре.

Една статия която ми допадна като миротворство:

Истината, приятели, не може да бъде гледна точка. Тя е сборът от всички. Въпросът със ситуацията не е кой е прав и кой крив. А къде е вашия фокус и какво ВИЕ приемате за вярно. Това не означава, че обратното също не е вярно, за който смята така. И това всеки може да го провери, ако за миг заеме обратната на собствената си позиция. Аз разгледах доста гледни точки, преживях ги през себе си и видях - ако се вслушам в новините, паниката ме стиска за гърлото. Ако се отстраня от тях, мога да видя какво ми казват медиите и какво виждам в моята реалност, чрез вас, моите огледала. То няма нищо общо. Не ми е трудно да си събера достатъчно доказателства и за това. Ако се установя в моя тих център, мога да видя още по-голямата картина - колективното, с подсъзнателните си ограничаващи модели, създаде Това. Сега имаме възможност да направим нов избор. Нека старият свят си отиде, няма как без разрушения. За много, които не са отработили нивото на оцеляването, това е добър повод да го направят. За тези, които смятаха, че контролират живота си чрез пари, бизнес и управление на хора, е възможността да разберат, че нищо не е под контрол и най-важните неща не се купуват с пари. Че разходката в парка може да се превърне в лукс... За тези, които продължават да работят на вътрешните планове, това е възможността да се огледат и си спомнят, че се въплътиха за да преживеят дисфункционалните модели ЛИЧНО и да ги обезоръжат отвътре. Е, времето е СЕГА.
Влезте в царството на вътрешния аз, в тихото, безопасно пространство на сърцето и излъчете тази балансирана енергия към Земята и нейните обитатели. Това е напълно достатъчно. Ние сме едно съзнание, направите ли го за себе си, ще се отрази в решетката и на колективното. Приемам всяка гледна точка, но предпочитанията ми са там, където чувствам радост и благодарност към Живота. Нека позволим на стария свят да си отиде с достойнство. Той беше добър учител, но вече нямаме нужда от него. Пораснахме и е време да се погрижим за себе си и своя свят с мъдрост и любов, за да изградим един красив и хармоничен свят.

Цитат на: emmmmmy в 23.03.2020 10:47

Аз вече бях изкарала две седмици доброволна самоизолация, когато стартира официалната такава. Притеснява ме единствено поведението на детето, явно не му се отразява добре. Аз съм свикнала да си се мъча по рождение, та за мен все тая.
Аз тия дето ме дразнеха по темата във фб, ги разкарах преди седмица.И въобще като си гледах и снимката от погачата на малкия, установих че общувам само с Менианте от всички изобразени там. Та вече трия безогледно и грам не ми пука.

Еми, аз от 4 март съм си в доброволна изолация с мъжа ми и не съжалявам. Последният път като ходих в офиса довлачих някакъв вирус, така че хич даже не ми липсва пътуването, много ми е добре да си работя от вкъщи и понякога ми се иска поне 1 ден да съм в офиса, но определено мога и без него да мина.

Тук затвориха всичко ... заведения, кафенета, кина, всичко ... вчера едни дядовци седяха на едни маси на затворен пъб с по едно кафе в хартиена чашка ... а тях пазим иначе. Не знам просто колко е трудно просто да се спазват разпоредбите, и дето хората викат, че някои неща са българска работа, не са, световна са, тук са същите тенденции като при вас.

Привет!

Аз мисля, че преминах през всичките фази и вече съм приела ситуацията. Спокойна съм и живея ден за ден. Не мисля нито оптимистично, нито песимистично. Даже толкова съм я приела, че вчера ни гръмна климатика и това приех. Имаме една печка за всички стаи в момента, та ще я изтормозим и дано се стопли в близките дни. То не за нас, ами за Ж. още ми се вижда хладно, ама ще оцелеем.

Във фб споделям или смешни, или полезни неща. Само веднъж си позволих да изкажа по-остро мнение. И преди хората си бяха различни, но за незначителни неща, та не ми прави впечатление вече. Вчера ми стана много сантиментално като дадоха Токуда. 2 от акушерките ми бяха любими, помощник-оператора на секциото ми, после даже и мястото, на което беше кувиоза на нашата мишка. И в Загреб като ги видях как изнасят недоносените си викам какво нещо е животът. Родили се в егати кризата по една мръвка живот, пък и земята ги тресе и пак не се отказват да живеят, та ще им следваме примера.

Здравейте 
Аз от сутринта наготвих, сега имам цял ден да се занимавам с други неща, ако децата позволят. Учителката от ДГ постоянно праща задачки, ама Мис не ще да се занимава много много, та трябва и това да я хвана да свърши. От всичко сме научили едно стихотворение  Има и много сняг и се пазари да излиза навън, ММ ѝ е обещал, аз нямам мерак в тоя студ.
Верно ще го запомним тоя март...
Оф и в Загреб егати ужаса...добре че не е много силно
Еми, много хубаво това 
Нищо не смея да поръчвам, освен ако не ни потрябва много. Отвсякъде промоции заливат, ама като ни е несигурно финансовото бъдеще и предпочитам да го караме по-стиснато.
Великден не знам как ще го караме, Коледа хич не я искам, особено в такава ситуация
И аз от всичко най-много мисля за Мис как ще ѝ се отрази, че не помня да е било да не ходим никъде, от малка сме я научили да щъка и опредлено ѝ липсва...

Здравейте!

Ние засега не сме изтрещели много, но така или иначе аз съм се подготвила за много дълго седене вкъщи. Днес четох във вестника, че очакваме пика след 2 седмици и че е вероятно карантината да продължи 8 седмици. Така че психически се настройвам до края на май да си седим вкъщи. На децата обаче май им харесва, защото сме всички заедно вкъщи

Тази сутрин гледах бг телевизия и видях, че има сняг. При нас е блеснало едно слънце, леко хладно , но приятно.

Привет, лейдис 

На мен или днес, или в събота ми е денят за годината Не помня кой от двата си избрах

Еми, това да не съм го писала аз някъде Базикам се не съм аз, ама звучи като аз да съм го писала или поне в началото

Цитат на: addicted_to_u в 23.03.2020 11:52

Даже толкова съм я приела, че вчера ни гръмна климатика и това приех.

Адиктед, само така позитивизъм му е майката

Това с неспазването на правилата и аз не го рабирам Този тарикатлък на дребно, видиш ли аз съм над това и онова, значим съм Не ги разбирам тези хора, а и не се старая. Научих се да игнорвам и толкова.

По-скоро не мога да проумея толкова ли е трудно да си седнеш на трътката за два месеца в името на това да имаме бъдеще въобще.

Обожавам снега, тази сутрин като излезнах с колата всичко беше бяло, свежо, чисто

Отвратно ми е че вали, пак печки се пускат, дърва се хабят по никое време, детето не ще да седи нного навън така. Плюс че ми съсипа игликите и няколко дървета напъпили имах.

Здрасти!
Леле с тоя сняг колко ми е яко  всичко беше бяло и чисто, поне снощи като не бяха минавали коли. Ако всичко беше наред и още аванс за каране щеше да има, ма няма 
Събота и неделя так хубаво се изолира хме на едн поляна, след Банкя. Добре, че и двете коли са мислено за офф роуд, че по тия пътеки с обикновена кола няма шанс. Много добре ни дойде, спокойно, насред нищото, далече от всичко и всички. Ники още вчера искаше днес пак да ходим натм.
Нагоре над Банкя също беше пълно с народ, но масово всеки си беше взел полянка и на голямо разстояние следващите с полянка. Някой правеха нещо като пикник, някой разходка в гората, други играеха игри. Сега може и да ме линчуватв, ама аз не виждам нищо лошо в това, реално спазват всички предписания- не са на групички, спазват голяма дистанция, не са в града и не пипат или заразяват повърхности. Ми кво лошо има, да се качат в колата и да идат на безлюдно място?! Да не би в  магазина да е по - сигурно?
Освен разходки, си напазаруваме доволно и сега може да се вихрим в кухнята. Аз трябваше да си взема болничен, защото нали явно нас не ни лови и за това всички на работа...

Добър ден и честит трети сняг! 
Скоро май не съм се включвала, ама нещо не ми се пишеше и четеше и тук за вируси. Ние сме си в нас, ММ ходи на работа, засега поне е така. Уж спазват всички мерки. Запасили сме се с храна и лекарства от първа необходимост. Той ходи да пазарува при нужда. Най-после едно хубаво нещо, че живеем отдалечено и покрай нас няма нищо. Следя обстановката само по снимки, защото сме само две малки блокчета тук и нямам представа какво става в по-оживените  квартали. Според ММ на доста места спазват указанията за дезинфекция и пропусквателен режим. Но и постоянно чета как безсмъртните продължават да се имат за такива.  По думите на брат ми, който се прибра, постоянно обикалят патрулки и предупреждават да не се струпват хората на групи. Винаги е имало и винаги ще има хора, които да се смятат за повече от другите и че на тях никога нищо не може да им се случи. Чудя се само защо уж най-застрашените не разбират от дума и обикалят като за последно. 
На нас не ни е много по-различен режимът от преди. Аз все така си върша нещата от вкъщи. Излизахме няколко пъти покрай блока, защото сме си само ние, но и Алекс не дава много зор да излиза. Въртим се по терасата.  Иначе доста ми опъва нервите и хич не слуша. На никой не му е приятно да е ограничаван и явно и на него му се отразява. Обяснили сме му, че има вирус и не може да ходим по магазините, да се срещаме с хора и да играе с деца. Той е много разбран, макар че виждам, че му се играе със себеподобни. Госпожата постоянно изпраща разни задачки за правене и обсъждане.  Тъжното е, че ситуацията няма да се промени скоро и те първа ще става по-лошо. Затова не е ясно до кога ще сме в това положение. Аз все си мисля, че това е един голям шамар за всички нас, малко да се съвземем, да забавим темпото, да погледнем на света с други очи. Жалко, че по този начин, но човекът няма страх. Жалко за всички жертви. Това да живееш всеки ден със страх и да не можеш да вършиш нормалните неща без страх, си е достатъчно наказание. Притеснявам се за нашите, защото при тях е зле обстановката. Майка ми се е изолирала вкъщи, но баща ми пътува. Със сигурност няма да могат да се приберат, но да сме живи и здрави, когато тогава. Свекърите са си на село. Викаха ни и ние да ходим там, но засега не искам, макар че на детето ще му е добре там да си тича на воля. Тук няма къде да си изразходи огромната енергия и тича по стаите. Не може да седне за 5 секунди на едно място. Имаме открита и слънчева тераса и там си играе. В събота я чистих и подредих. Времето беше чудно, пих си кафе и четох книжка там, а днес може да си правим снежен човек на нея. Сутринта като видя, че има сняг му светнаха очите и си правихме снежни топки.
Липсва ми възможността да излезем спокойно до парка или да се разхождаме, да отида спокойно до магазина или да вляза в книжарницата и да забравя да изляза. Да се видим с близките си без притеснения. Ей, такива простички неща. Дано всичко мине възможно най-леко и да излезем живи и здрави от това. Старая се да мисля позитивно. 
Пиша го това от сутринта. Хайде снежен ден!

Рат , то няма лошо с полянките,  но реално нали все има Безсмъртни,  дето няма да спазват дистанцията. Та заради тях така сме наредени. Това са съшите хора които пушат по заведенията, хвърлят си боклука насред улицата или псуват и бият други шофьори на пътя. Мога да изброявам до безкрай, но както ми е кипнало- по добре не...
Пека сладкиш, дано се получи.

MM измъкна голямото крякало навън, егати ентусиаста. Надявам се да приспя малкото и да посвърша нещо, че навсякъде е мармалад и вече започва да ме изнервя. Миналата седмциа го бях дала малко по-хлабаво, ма сега започва да ми идва в повече разхвърляното. Явно и с това ще трябва да свикна, като гледам скоро няма да тръгне Мис на градина 
Аз също не виждам нищо лошо да отидеш на безлюдна полянка, но половин София беше на Витоша в събота, едва ли са спазвали кой знае каква дистанция.
Не обичам сняг, може би ако бяхме на тец само да врътнеш парното...

Малко е Брит, но е смешно

https://www.facebook.com/553145941510183/posts/1521439358014165/?sfnsn=scwspwa&d=w&vh=e&d=w&vh=e&extid=gXSLcNnyI4LuX3Ba

Любовните срещи в наши дни

Цитат на: marry_me в 23.03.2020 16:53

Малко е Брит, но е смешно

https://www.facebook.com/553145941510183/posts/1521439358014165/?sfnsn=scwspwa&d=w&vh=e&d=w&vh=e&extid=gXSLcNnyI4LuX3Ba

Любовните срещи в наши дни

не е ли ANZ? някой ми го беше пратил ти ли?