Връщам се към интервютата за работа, за вируса и рецесията всеки има виждане и то съвсем не е оптимистично, както се вижда. Днес е моят ден в март и понеже сутринта започна мрачно, пък сега пекна едно слънце, викам да го карам по- положително
Панде, за твоята учителка - абсолютно права е за умението да се подготвиш за интервю. Като знаеш къде може да те клъвнат, извърташ в твоя полза. Пътувала е една година, но не е казала, че е за разнообразие и от скука, а е опознавала култури, може да намира общ език с различни хора от друг континент, оцеляла е, защото се е научила да се справя в трудни моменти и да взима важни решения сама. Не чака да я питат кой и е плащал сметките, сама изпреварва с факта, че е работила каквото и падне. Освен това, тя е учителка по езици, съвсем друго би звучало ако кандидатства за счетоводител, примерно.
Не виждам и нищо лошо във въпроса "какви ти са личните цели за близките 5 години" Под лични планове/цели на интервю не се има предвид какви ти са интимните намерения, а изобщо смяташ ли да се развиваш, да учиш, или ще работиш от ден до пладне, щото ти е кеф и после каквото дойде. Работата е като на изпит, хем си се подготвил с материала, знаеш какво искаш и се представяш в добра светлина. Да, има и артисти, които може да изиграят добре ролята и да те подведат, но затова има изпитателни срокове, както казаха вече. В това е майсторлъкът на интервюиращия, да отсее кое е заучена фраза и поза и къде е истината, често е въпрос на късмет.
Не зная и какво тревожно има в LinkedIn, много хора така намират връзки за да ги представят в някоя компания, да им препоръчат кандидатурата и съответно да получат информация как стоят нещата.
Специално за българските фирми и фирмички ситуацията е по- друга и там типа връзки са по- различни, но всичко идва с опита. Реве се няколко пъти, после се свиква, плюеш си на фасона или се отказваш, ако имаш друга опция.