Цитат на: pandapanda в 19.03.2020 08:44

Еми, на работа е, ама той не работи по 10 часа. Може сутрин и по обед да седи един час с нас, а не да яде пред компютъра. Уж се съгласи доброволно.

Алекс, радвам се че сте добре!
Панди, аз погрешно разбрах че е толко зает, че няма време да яде и затова яде пред компа. Значи си е за бой.

Аз също от вкъщи изобщо не ям даже като работя, нямам време, щото се фокусираш и работиш усилено хахах. Ох стана ми смешно, след като изпратихме цялата администрация вкъщи в понеделник имаше вълна от мейли и симулиране на дейност, всичко спешно за сега. Посмъмрихме ги че абсолютно не може сега да са ни техните таблички и мейлчета приоритет, пък те се обидиха и казаха че сигурно щото им завиждаме че са вкъщи... пародия...

Привет!  Аз може би съм късметлийка, защото съм тренирана за извънредно положение. Рядко работя от офиса, защото имам срещи в странни часове зависи с кой край на света е ред да се чувам... Като добавим и едно, две болни деца и става доброволната карантина.
Въпреки подготовката имам някакво тягостно чувство, от факта, че сме затворени вкъщи и нещо елементарно като да се пошляя в Лили и да пробвам 5 нюанса червено червило в паузата вече не е Ок. Изведнъж много силно ми залипсваха обикновените неща. На вас как ви понася ситуацията?

Майка ми изрази подобно усещане с почти съшите думи като Киви.
Аз едно че на село през седмицата нямам магазини, инак сигурно щяха да ми липсват. Второ че съм леко асоциална и не обичам как примерно приятелката ми от княжево, се сърди че не се виждаме всеки ден едва ли не в мирно време.
Та не ми се отразява  особено. Единствено ме дразни фактът че нямам почивка и уикендите така и че искам да съм с приятелите си един път в седмицата. Притеснява ме дъртите как ще се справят със ситуацията и ми е облекчено че баба и деди вече ги няма. Щеше да е мъчение за тях.
Липсва ми фитнес залата. Май друго не.

Цитат на: Kiwi в 19.03.2020 10:27

Въпреки подготовката имам някакво тягостно чувство, от факта, че сме затворени вкъщи и нещо елементарно като да се пошляя в Лили и да пробвам 5 нюанса червено червило в паузата вече не е Ок. Изведнъж много силно ми залипсваха обикновените неща. На вас как ви понася ситуацията?

Точно същото! Не ме притеснява стоенето вкъщи. Но ето например - скоро ми свършват кремовете за лице, ще трябва или да купя каквото и а в магазина или да поръчам по интернет и да се моля да дойде по някое време. В понеделник поръчах на децата кинетичен пясък от амазон, ще дойде другия понеделник... обикновено идва за два дни. Като допълним, че адресът ни е нов и понякога не излиза в навигациите... може и да си почакам за кремове ))

Аз тогава си поръчах и козметика и санитарни женски материали , когато аптеките още не бяха зле. Като те слушам, вече не съжалявам че дадох толкова пари на куп..

Душ-гелове и сапуни, както и тонове памперси, момри кърпи, женски санотарни имаме. Маски за лице също

Морген  
На мен най-много ми липсват хората, особено нашите, защото съм свикнала поне веднъж седмично да се виждаме, понякога с преспиване. Пък те много са се намъчили за децата вече, не знам по-натам какво ще стане. Тази сутрин тати ми звънна дали може да мине след работа да ги види и му отказах и ми стана много тъпо Вика ми поне да донеса едно сокче (с Мис си им е ритуал да ходят за сокче) и му казах, че ако го донесе тя ще се лепне за него и край...Викам му то за вас е по-опасно, той ми вика че не го било страх, да ма мен ме е страх за тях   Не знам кое е правилно, ма тва ако се проточи повече съвсем ще опищят света за децата .
Магазини и на мен не ми липсват, и в наше село няма...Липсва ми това, че не мога да реша отиваме на вечеря някъде или да поканим някой. Даже и висенето на площадката ми липсва малко  
Аз в предишната ми работа имах възможност за хоум офис и бях по същия начин, яко цъках и даже не се сещах за ядене. Ма Пандьо си е за бой верно.

Ние душ гелове не сме взимали, само твърди сапуни че да стават за ръце. Че тия душгелове не знам колко дезинфекцират
Нашите мрънкат ужасно но въобще не им съчувствам. Когато имах нужда от тях, всичко ставаше с мрънкане и пънене. Пада им се че сега не виждат детето. Тамън да се осъзнаят.
ПС сега говорих с приятеля ми с роднини в Белгия. И двете двойки възрастни родители на неговите съседи са болни и в кома. Хванали са го от италианец гадже на някоя си там роднина...

На мен ми залипсва мързелът, ама онзи спокойният, дето си казваш, че не е редно да те мързи, а пък няма по- хубаво нещо от това. Сега нищо не ми е належащо, но а се отпусна да мързелувам, а са ми навлезли апокалиптични мисли в главата.
Подредих гардероба и една секция, обаче забравих кое къде сложих . Ми така е, като се правят механично и без сърце нещата. Може пък да е интересно като вземем да ги търсим.

Привет, лейдис  

Аз пък днес съм в ужасно добро настроение и приповдигнат дух Вчера водихме дебат в къщи с котката по на чашка вино/ракия за политиката на Франция и Англия относно мерките за борба с вируса. И като обсъдихме различните сценарии стигнахме до заключение, че в рамките на три месеца няма как да се свърши това. Защото политиката на нашата държава е да има по възможност по-малко заразани, което означава, че поетапно ще боледуват различни групи. Да, това ще помогне на здравната ни система в състоянието, в което се намира, да не изпуши, обаче за нас хората ще е тегаво чисто психологически.

И преди време ви го бях казала, че съм убедена, че под една или друга форма ще се срещнем (визирам себе си като единица и семейството ми + котката и неговата рода) с този вирус. И ако погледна себе си от страни като елеминирам чувствата си, а се видя просто като биологичен вид. Искрено се надявам шансът, който ми е даден, да е подплатен с добри гени Колкото повече чета медицински статии за развитието на вируса и какво представлява, причинява, последствия, толкова повече се засилва в мен теорията за естествен подбор. Ако погледнем на хората като биологичен вид, един от многото на земята, и видим, че ежедневно населението се увеличава с над 200 000 души (разликата между новородени и починали за 24 часа), какъв е шансът земята като жив организъм да търси баланс?   Ами ако всичко това не е конспирация, някой си създал вирус в лабораторни условия и го пуснал, ами ако просто природата чрез днк, рнк и протеинът съдържаш се в него, е намерила начин да ограничи една популация? Ей такива неща си се чудя   Обсъждахме ги вчера с котката, той защитава тезата за лабораторен вирус, а аз съм по-склонна да вярвам в естествения подбор.  

С Еми наскоро си обсъждахме, че човекът е на етап да гледа себе си и собственото си оцеляване. Ама аз се чудя защо в мен този сбъркат алтруизъм ме кара да мисля повече за човечеството и да се чувствам, че не съм с нищо по-значима, от някой друг. Продължавам да вярвам в шанса и ще се постарая да го оползотворя и съхраня.

И аз подкрепям на Алексия мнението, че като започнеш да работиш се улисваш, така съм и вкъщи, и в офиса

И да се върнем на first world problem, давам ви коментар на човек от Острова: "Дано да идва и да отминава по-бързо това чудо..." Не знам дали и в тяхната стратегия до някъде има истина. Търся баланса между различните подходи, ама кой знае, че да каже. Те вирусолозите нямат опит с този вирус и не знаят какво следва от тук насетне.

Хубав ден и повече усмивки  

Забравих да кажа аз работя от офиса, котката от вкъщи, та няма голяма разлика за сега и не се гледаме на кръв

Внимание - 5 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

Пиша го това близо час, ама и работя, та...

Това да си стоя вкъщи с Бамбук не е нещо ново. Обаче аз сега по цял ден съм му пъдар да не ходи да прави на баща си. Айде не цял ден, те срещи имат до към 14ч. След това понякога работят двамата. Та почти никаква структура нямат дните, само да гледам Бамбук да е послушен и да не вдига много шум. Та той дори да се е заиграл или за гледал, пак стоя при него. Та ми е тегаво. А и с Бамбук не сме напълно здрави.

Но съм благодарна, че ММ има работа, че сме си вкъщи. Искам да седим повече на терасата, защото времето е хубаво, ама нещо не ми се получава.

Здрасти!
Панди, честито! Дано тм да уважава обядите ви и да сте заедно на масата.
Мери ми, реално стойността на всеки един човешки живот за вселената е една и съща, просто за нас едни са по-скъпи от други и от тази гледна точка всеки гледа себе си, никой не иска да губи.
На мен за сега нищо ни ми липсва, аз и преди мразех и избягвах големите магазини. Липсват ми мачовете, ето това наистина ми е много тегаво, ама то и лятото няма, та поне не е съвсем ново. Може би като на Фери ми липсва да излезнем да вечеряма на вън, въпреки че с Ники на ресторант не ми се ходи, прави страшни циркове и само се изнервям. С една приятелка се виждаме на вън чат-пат за по малко.
Реално пък ми харесва колко е празно, сутрин почти няма трафик, много по-спокойни са шофьорите. Това ще ми липсва някога  . Даже си говорихме, че сега е момента да затворят границите и да върнат софийското жителство. Ама то човек трябва и да се забавлява с нещо. Доста добри мемета има по случая.
Реших и аз да накарам наще да се запасят/запасим с някви лекарства, то храна майка ми винаги има като за военно положение, та храна няма да е повече от обикновен пазар. Аз пак ще си похваля менструалната чашка, изобщо не мисля за женски санитарни материали и още поне 2год няма да мисля, после ще я сменя просто.
Моето дете вчера за пръв път прекара нощта с баща си и ми е интересно довечера какво ще разказва.
Вчера видях нашите за малко и само на вън от разстояние, че не знам кой го е страх да не зарази повече другия. Майка уж се подобрява, не е засегнала голям участък пневмонията. Ама баба 3ти ден не е добре, дано скоро живне малко че се притеснявам за нея.

Желая ви хубав ден, който може дано успее да се порадва на слънце!

Привет!
Аз вчера изпуснах положението и реших да се информирам по-рядко, а не да седя и да ровя в телефона и само да се обърквам. Взимаме всички мерки от ден 1, та ако такава ни е съдбата да ни хване, нищо не можем да променим и ще действаме според ситуацията. От напрежение усещах даже бодежи в сърцето. Днес като смених стратегията съм много по-добре. Пуснах сутринта БГ радио и само си играхме с детето. Ясно е, че е нужно да се вземат мерки, но много хора ще прегорят от бомбардиране с новините. Постоянно викат и лекари,  чиито мнения си противоречат, и съвсем човек изпада в кататония.

Майка ходи до кварталния магазин, въпреки че най-близко са ни Лидл и Кауфланд. Спазвали си да пускат по 10 човека и разстоянието на опашката. Имало всичко, то е ясно хората си разбиха касичките и се заредиха, та няма какво да купуват. Тя беше с ръкавици и маска и измихме всичко, което донесе. Каза, че е нямало хора по улиците освен разхождащи кучета и когото е видяла са си говорили от далеч. Аз слязох да взема пратка и налетях на двама комшии, подплашихме се всички и се разминахме набързо. 

Моят живот е същият като преди, очакваха се хубави промени, но се отлагат. ММ уж към момента не е застрашен да остане без работа, но финансови кризи сме преживели доста в последните 30 години, та не се плаша. Ежедневието с дете не се различава кой знае колко освен разходките, но честно на мен това не ми е била любимата част с тия площадки и тръшкане за чужди играчки, та монотонно е, ама ще го изтърпим. Ще ми се да имах хартиени книги, защото електронните подтикват да почна да ровя за новини, но са в на баба апартамента архивите и ще трябва да си наложа воля.

Липсва ми да ми се прияде шоколад и ида да си купя и после да ми се прияде нещо друго и пак да ида да си го купя. Консуматорството толкова ни е било завладяло явно... Сега само гледам да ям ама да не прекалявам, че да не трябва да се ходи до магазина.

Бъдете здрави! 

Аз дне не мога да стигна до тук.Сутринта реших най-накрая да оправя дрехите на бебетата и махнах всичко малко, после извадих тези които имам 3-6 месеца, сортирах и айде в пералнята.Отвори ми се място под дивана и реших да го запълня с глупости от един гардероб, та и него оправих и имам 2 чанти с дрехи за боклука

Имам бебешки дрешки много ако на някой му трябват да каже, не знам какво ще ги правя  След обед изпратих мъж и голямо дете на едни язовири дето хора няма и аз сготвих леща и постна супа и заредих втора пералня.Още 2 перални имам ама ще е утре.Вече давам заето.

Аз съвсем целенасочено не гледам и не чета всичко, защото много лесно мога да откача.Гледам да знам къде има нови заразени и колко са.Сега ще цъфват от Банско заразени из цялата страна, ще е веселба.Апропо и АНгличаните вече предприеха крути мерки, ама малко е след дъжд качулка.Аз имам близки там, чичо ми е със сънна апнея и не знам ако го повали дали ще оцелее.

Айде Едното реве, днес цял ден реве братче!!!