Малиии, много сте си ги мерили вчера и все на едро

.
Хаха, аз като Булчето, продължавам да съм съгласна с думите на дядо ми по майчина линия, че "частната собственост погубва индивида", демек, колкото повече имоти имаш, толкова повече ги мислиш и те ангажират. Затворените пари водят до нови разходи и трябва да бъдат от някъде компенсирани, та все едно вадиш суми от единия си джоб и ги слагаш в другия, който пък е с дупка.

Големият селски двор иска яко бачкане за да се извадят домати като за пред хора, плюс ако тресне градушка или се случи кофти време, отишло всичко по дяволите. Нали си имам приятелка бивша колежка, никаква реколта тази година, даже за туршия няма продукти. Тези големите домати не стават с еко обработка и торене от калифорнийски червеи, трябват хубави торове, вода, пръскане, специални сортове, семена, разсади...
Без да имаме село, цяла година ядем разкошни домати, вярно не падат под 3лв., но и не им бера дерта.
Който не може друго да прави, да копае, ние ще купуваме, нали за всеки трябва да има хляб

.
Хаха, моята сегашна теория е, никога да не купувам нещо, което после не мога да продам. Та в този ред на мисли, вероятно бих се прежалила за каравана- автобус, ама в краен случай. Иначе най- обичам да ходя нагости по роднини и приятели с вили, само да ме поканят.
Периодът на ходене насам- натам приключва, когато децата станат по на 10- 12 години. Не се знае накъде и какви интереси ще им избият и дали ще искат изобщо да са с родителите си. Освен това и основният паричен поток се насочва към тях и техните нужди. Да не говорим за медицинските услуги при случаен инцидент, особено при спешност какъв проблем са... Ама не пречи да мечтаете, де

.
Ааааа, сетих се нещо във връзка с боба и наденицата. Като бях преди време в Житница на събор, естествено бях сама, Родният имаше пак служебни ангажименти. Хванах се на хорото, тогава бях с 10 години по- млада и един мижав, дребен и бая дърт ме щипна по д- то. Човекът явно решил, че такава зафатна /има къде да я хванеш/ булка гражданка си търси нещо и се е предложил, ама аз бях възмутена от дъното на душата си. Де сега да ми излезе късмет, хич нямам сили за възмущение

. Почти успях да навия компанията на другия ден да дойдат в Пловдив, което е още един повод аз да не ходя на мероприятието.

Практически приложих теорията за скуката и вдъхновението през двата дни без ток. Както си мислех, é ръцете ми ще са вързани и нищо няма да мога да направя, така сега отчитам, че съм си размърдала мозъка и са ми дошли хиляди идеи за разни работи

. Много е странно, кажеш си, я чакай да погледна това как се прави или какво беше това от Pinterest, ама няма... Като свърши батерията на лаптопа и снимки, дето си си свалил ги няма, та без да искаш, мислиш

. И все пак, добре е да не съм пещерен човек.
Мамка му, ако не пречукам ч- то, губи ми се. Проéтете ли уй, да знаете, é имам предвид чуй.

Хубав ден
