Фери, маршрутът му беше много познат, пък и ние редовно се качвахме по тролеи за разходка до гарата и разни други интересни места. Спирката е пред самата врата на градината и после се слиза на удобно за пресичане място, зад голямо училище, няма как да я обърка. И друг път съм казвала, той е с изключителна зрителна памет и се ориентира неразбираемо как /за мен/. Негови приятели му се обаждат за да го питат как с метро или рейс да се оправят в ЛА, Ню Йорк и Вашингтон, Ако и да имат вече мобилни апликации. Прави му удоволствие и едно от хобитата му е да събира карти на градския транспорт от различни места и да ги разучава . Хубаво, че майка ми си е била вкъщи, та го е посрещнала и е отговорила на позвъняването на учителките после. Аз научих чак като се прибрах от работа .
Обаче на сватбата си се изгуби с фотото баш в центъра на София и сватята ходи да го търси
Миленка, ще претръпнеш докато дойде време за градина, пък и може да ти се падне кротко дете, като на мен едното

Пепкото го наобикалям, ако имам път към МОЛа. Бях взела един клин за Кокона. Колкото е кльощава, едва го обу долу. Върнах го без проблем. После загледах как нямат никаква ластичност на самия шев. Дребният има много хубаво горнище оттам, но си беше попадение. Другото са дреболии - с тях и без тях, та не са ми приоритет. Аз и в Джъмбо много не ходя. За дрехи пък съвсем!
Фери, на свекърва ми тези дни благодарни майки им бяха подарили сребърни гривни и сребърна висулка. И понеже свекърва ми не носи сребро, познайте коя гарга намаза Аз нямам проблем да нося сребро и в същото време да си нося златната халка. Действам според настроението. Иначе вариант винаги е ваучер за козметика или кошница с неща за хапване и пийване.
Маги, дано всичко е наред! Патила съм от смотана лаборатория с объркани изследвания и се шашкам само при мисълта за такива проблеми.
Хайде, отлитам да събуждам спящия принц.

Цитат на: marry_me в 17.09.2019 15:46

Ама не ме разбирайте погрешно. Аз нямам проблем с това, което пишете и преживявате. Просто като ви чета, ми се струва супер сложно. И си викам това не е за теб, дай да отложим проект бебе с още една година, поне  На този ми етап, това ми се струва свръх нечовешко изпитание 

ааа на нероден Петко вече гайлето му береш за градина!Хайде вече на план Б (бебе), че толкова време те чакаме  , да си починеш малко хахах

Баси почивката, толко повече стрес имам сега, все едно съм на 15 работни места

Цитат на: emmmmmy в 17.09.2019 18:48

Баси почивката, толко повече стрес имам сега, все едно съм на 15 работни места

Ако пък си с две, все едно на 30 Тъкачка - многомашинничка им се вика на такива

Цитат на: svekarva в 17.09.2019 19:19

Ако пък си с две, все едно на 30 Тъкачка - многомашинничка им се вика на такива

Герои сте всички с две!
Драмата с акането продължава! Стиска нарочно...

Аз срам не срам, ама по време на майчинство си почина от работа, егаси безвремието беше, доста колежки споделят същото, че са имали нужда да си починат от работа, та и Миленка според мен има нужда, от безвремие 

Еми, племенникът беше така, хем и на градина не ходеше. Много се притесняваха брат ми, на специални хранителни режими беше, трепереха му да не го стресират, ама без ефект. Израстна го, но беше тежък период. Не зная всички подробности по случая му, май почти година откара. Той и не ядеше, не спеше, изобщо, тежко отглеждане, като на лекарско дете
Булка, помним те теб, само съвсем в началото нещо те бяха налегнали лудите . Ама то се иска комбинация от кротко бебе и възможност за помощ и облекчаване в домакинството, за да се случи. Хайде второто може предварително да го обмислиш, ама да ти спи по цяла нощ на втория месец и да не се дере от рев, хич не става по желание и не зависи от начина на отглеждане. . Мен още ме помни патронажната сестра, а и аз си спомням като днес думите и "ще се наложи да си ги изтраете, рядко се случват такива, ама се случват" . Хаха, не можех и с майки да се събера, щото като ревнеха и им будеха децата, пък и дума не можехме да си кажем. Пораснаха и те, даже на ръст много повече от средното .
Та нека има предвид и двете вероятности Миленка, да не се изненада 
Май се похвалих, че почти под блока отвориха мъжки моден салон за оформяне на прически и бради. Ми то много интересно, ако не ме е срам, че ще ми излезе име на стара перверзница, само там ще вися да гледам. Идват едни младички, в повечето случаи нежни и грациозни мургави мъжленца и им скубят вежди и скули с конец, по главите им слагат нещо като ролки да им къдрят перчемите, парфюмират им брадите, засукват мустаци и даже си мисля, че има и изкуствени снопчета и за мъжки коси и бради, защото много съмнително ровят и лепят разни работи. Единият коафьор е като гол охлюв - без коса, брада и косми по ръце и тяло, обаче пък с изписани тлъсти вежди и мигли, боядисани /вероятно/ в гарваново черно. Другият е с катинарче, русоляв и космясъл, та кеф ти такъв, кеф ти - онакъв . Сега, да не си помислите, че съм влизала чак в салона да ги оглеждам, не. Точно до тях е аптеката и се срещнахме там, купуваха си някакви чайове, да предлагат на клиенти, а аз покрай раните на Родния и операцията за имплант на зъб на НИ2, все нещо купувам.
Хайде, хубав ден, да са здрави и да не реват децата, а на нас да ни е скучно за вдъхновение.

Здравейте!

Чета ви тази седмица, ама май не съм писала.

Успех на всички с адаптацията и да са здрави.
С плавната адаптация поне част от рева се спестява с това, че може да влиза и родител. И в началото ако плачат, те викат да си го вземеш. Обаче и тук си има деца, които сутрин просто си реват и трябва да ги откопчават.

Бамбук утре мисля да е на градина, тази нощ не е кашлял, надявам се и сополите да са намалели днес. Една седмица си седя вкъщи.

Хубав ден

Добро утро.

Както се казва дупе знае 2 и 200.Моника беше много ревящо дете, по цяла нощ е ревала, не спеше от зъбите, пищеше и си играеше, но аз имах проекти и през деня вместо да спя я гледах на смени със свекърва ми и работех.Беше едно диво майчинство, което ще помня дълго.Но не с лошо.Мисля, че това е етап от живота, който ни учи на много.Най вече на търпение и на важните неща от живота.Кръгозора ти се променя.Поне моя се попромени.Иначе аз съм работно магаре, ако мога и през това майчинство ще работя.Иначе се чувствам тъпа и ненужна и в къщи настава Ад. Лесно с децата няма.Хубавото е като ги погледнеш и видиш цялата любов на света в едни две очички, който гледат теб.За тях ти си всичко, осъзнаваш го и хем те е страх, хем сърцето ти се разтапя.

Аз се боядисах пак и уцелих някакъв меден цвят ми и ме хвана.Моя мъж ме гледа странно и хич не ме харесва, всички покрай мен ми казват, че съм супер.Аз още не мога да свикна с нюанса на медно кафявото

Свекс, той и като ходи при бабите, в повечето случаи спира да ака. Но сега вече ептен.
Вчера казаха че не е проблемен, реве само 5 мин при влизане, но пък конкретния ден не е спал и не е ял. Последните две не ме притесняват, като се прибра излапа два буркана храна и десерт, и си легна рано. С изхождането- засега се оправяме с релаксит последните 2 дни, пък се надяваме като свикне с градината, да не се стиска така. Уж към релаксита не се привиквало. Не е като да има запек, стиска от страх да не го боли. Специален хранителен режим бих създала и аз, ама той яде каквото иска, инак не отваря уста.
Покрай тия разговори за градини дето водим, сутринта с мъжа ми завързахме философски разговор за живота и може би се поуспокоихме. В крайна сметка, това че не съм ходила на градина, не ми е спестило по натам други травми, които са ме съсипали в известен смисъл и време. Така че реално човек никога не знае предварително, кое е най добро и кое е най-щадящо. Другото което е, познаваме хора от частни училища, неходили на градина, получавали на готово всичко- е, цял живот са в депресия, откакто ги помним смъркат и пият всяка вечер. Та не знам дали сега не е моментът да се научи че не всичко е по негово желание, не всичко винаги е ДА, не всичко винаги е готино през деня. Има и хубави моменти, но трябва да ги цени, защото има и кофти такива в ежедневието.
Та такива ми ти размисли. В крайна сметка вчера го заварих доста тъжен, но не плачеше. Гледаше изгубено. По пътя даврандиса, яде, пи, спа си нощес. Днес пак отиде и като видя вратата на градината, взе да плаче. 

Привет, лейдис 

Не знам дали имам нужда от безвремие или от още време, преговарям да измислят за мен денонощие с 28 часа, за да смогна с всичко

В момента ми е толкова натоварено на работа, че нямам възможност да мисля за себе си, какво искам, от какво имам нужда, май от качествен сън. Това нещо от понеделник избяга, две вечери съм караконджул. Целта ми е да издържа до петък и в събота съм "Ола, Мадрид!"  Дават го да вали в несвяст, ама не ми дреме. И без това сме компания по живота и няма да излезем от тапас баровете.

За градинките още ми се струва нечовешко изпитание, ще гледам да го отложа още малко  А и напоследък са ме налегнали едни мисли, които по-добре да не споделям, че майка ми ще ме бие през устата, че ги пускам в пространството Общо взето изпитвам съмнения  Ама вие си ме знаете, че вятър ме вее на бял кон, и не би трябвало да ви впечатлява този мой бунт срещу матрицата

Цитат на: marry_me в 18.09.2019 11:08

))
А и напоследък са ме налегнали едни мисли, които по-добре да не споделям, че майка ми ще ме бие през устата, че ги пускам в пространството Общо взето изпитвам съмнения  Ама вие си ме знаете, че вятър ме вее на бял кон, и не би трябвало да ви впечатлява този мой бунт срещу матрицата

Ти пък ако си мислиш, че има човек без съмнения...

Цитат на: svekarva в 18.09.2019 11:27

Ти пък ако си мислиш, че има човек без съмнения...

Има, има.. И много добре си живуркат

Цитат на: marry_me в 18.09.2019 11:29

Има, има.. И много добре си живуркат

факт, има немислещи , дето си вегетират тотално суперски!