Привет!
Днес ми е едно такова хубаво есенно! Аз обичам всички сезони, но най-вече смяната им. А есента винаги съм я свързвала с ново начало и приключения

Вчера ходихме до онзи ресторант, за който ви говорех, в който се яде на тъмно. Беше много интересно преживяване! Първо влизаш е една приглушено осветена приемна, където ти обяснявват всичко, което трябва да очакваш. Тук малко се стреснах, защото туко-що бе излязла една двойка, защото мъжът беше получил нещо като паник атака. Но си викам - имам си в джоба валидол, та ще се оправя

Дойде нашият домакин и ни въведоха, като се държахме в колона на влакче. Хора, няма такава тъмнина! Никога не съм оставала толкова на тъмно! Мислех, че по някое време ще свикна с обстановката и ще започна да виждам очертания или нещо. Е, не, нищо такова, просто мрак. Обаче беше много, много вълнуващо! Яденето също беше хит! Забавлявахме се, опитахме се да се храним един друг с любимия, дори си вдигахме непохватно назадравици. Ядох къде с лъжица, къде с ръце, абе омазвация беше по едно време. Почти всичко, което ядохме познах, без някои неща, които дори не бях опитвала досега през живота си

След като приключихме ни изведоха обратно на светло, тогава дори приглушено осветената приемна ми се видя супер ярка. Тук ми дойде и следващата изненада - попитаха ни колко време мислим, че сме седели (честно да си кажа, аз си мислех, че много бързо хапваме и както ни носят подред 5-степенното меню, викам си по 10 мин. най- много да сме отделили на ястие). Оказа се, че сме седели близо два часа, което не мога да си обясня как се е случило! Определено бихме отишли пак, много е забавно!
Приключиха ни е моретата за тази година. Като тегля чертата, близо 30 дни сме били, починахме си, поядосвах се с близките, ама ми останаха много хубави спомени.
Тази година да си споделя, минава ми много бързо и някак неусетно и най-вече относно това, колко обръщам внимание на семейството и по-точно на любимия. Все има много работа, аз поживях в Германия, после пак работа, после почивки, но бяхме с цялото домочадие и роднини... и сега, като дойде годишнината ни (ние си я празнуваме на 17, нали тогава си се подписахме на морето), осъзнах как ни е завъртяло ежедневието. Да ви попитам значи, как подържате романтиката в делника?
По повод горните ми мисли, най-доброто средство, което сме имали досега е пътуването

Тук вече трябва да похваля любимия, защото някак той винаги остава по-романтичният. Сега за тези почивни дни ни е измислил екскурзия. Вчера ми каза, но е изненада, само знам, че ще летим със самолет. Вълнуващо ми е!
За детските градини не мога да се включа, но ви съчувствам на всички. Според мен децата все пак ще са си по-добре там, не е като едно време, когато ние сме ходили, сега виждам покрай познати дечица, колко повече се занимават с тях и не е единствената грижа да ти набутата да си изядеш яденето.
Миме, добре се завърнала в редиците
