Мераците по лично разкрасяване ме напуснаха още в гимназията и оттогава си ходя предимно в натурален вид.
Така и не се занимавам професионално с шев и кройка, макар от детски години да мечтая за това и модата да ме е вълнувала във всичките и аспекти - архитектура, живопис, пластика, дрехи и др. Колко пък други хора сега работят в модния бранш, дето като малки изобщо не им е хрумвало дори да се поинтересуват от тези неща.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Мъжки игри, включително подреждане на кубчета, ми бяха безсмислени и скучни и от немай къде ги играех заради брат ми, да не ми мрънка. Обаче с двете момчета на бърза ръка станах спец по Лего, конструктори, коли и камиони, даже се наложи да уча наново история и география, защото точно това ги вълнуваше тях. Хаха, и инженер станах, две научни степени имам и мога да твърдя, че имам усет към конструирането на една от най- трудните области в машиностроенето - инструментална екипировка.
Брат ми бесеше и чупеше кукли, пък сега вади бебета и им се радва

.
Вярно, че е 13- ти, петък, ама дано ни е на късмет

Канди тук е с ту-ту, като на близначките Мон Лили и Ная, на другата сладурана. Този път има и нещо като боди с нашити мъниста.
Амели- то е на три и не се впечатли кой знае колко, обаче майката и баба Германка са в луд възторг. Викам ако имаха момченца как щяха да запазват спомени за бебешки дрешки, но са го измислили - ще се шие за мечета
