Добро утро! Захванали сте предимно въпроси по репродуктивната система... и резултатите от репродукцията, но с даряването на генетичен материал ми привлякохте най-силно вниманието. Да го погледнем от мъжка гледна точка, те произвеждат супер много материал, който отива зян, не е такава драма да дадат нещо от себе си като с яйцеклетките и въпреки това не си ръсят генетичният код под път и над път. Защо ли? За мен мъжете са едни много рационални същества и трябва да взимаме пример от тях в някои отношения. Аз това с даряването не го разбирам, да... давам една клетка само, но това е моето дете. И бащите дават една клетка само нали? Същото е.
Скоро четох, че през осемдесетте е имало много случаи на бременности с близнаци, в резултат много близначета уж умират, а в общината не дават смъртен акт. Тези майки живеят с болка, че детето им е някъде там, далеч от тях цял живот. Много ми е интересна позицията на донорките на яйцеклетки, нямат ли някаква емоция? За "по-зелените" човечета не питам, няма какво след като живо родено бебе могат да изоставят без да им мигне окото. Може да ви звуча закостеняло, но аз така ги виждам нещата. Хайде да сондираме мнение, вие бихте ли дарили и защо?

Тема 2 - менструална чашка...как това " хигиенично" съоръжение се обслужва в обществена тоалетна при нужда?!  Какво му е предимството пред тампон например?

И след като оправихме цикъла и репродуктивната система да се върнем на майчинството Имам супер лято с децата, змей две е щастлив, гушлив и най-вече здрав. На същата възраст 31 беше изпил първите си три ударни антибиотика ( предстояха още),  а аз денем работех от вкъщи, в обедната почивка се занимавах с даване на лекарства, хранене и приспиване, а нощем разнасях болно бебе, което не признаваше друг освен мама и бях на път да финиширам в болница след този маратон. Върнах се заради по-добрата позиция, която поех, усилията се отплатиха в работен план, но каква цена плати детето ми, за да работя. А кое е по-важно след 30 години? Мен това ме накара да "порасна" както Маги казва и да не гоня кариера. * Поправям, за да уточня - не гоня кариера сега, в следващите няколко години фокусът ми е друг.

Булка, знаем, че кариерата ти е важна и ти е трудно да разбереш майките, които остават вкъщи. Аз пък друго да те питам - прави ли те щастливач, ама честно, да даваш на работата си повече внимание от колкото на детето си. Кое те зарежда повече? В десет вечерта да си на телефона вместо да си гушнеш детето? Да пишеш до сред нощ мейли вместо да му прочетеш приказка? Да го вземеш от градина и да идете някъде където то обича или да си в поредната командировка и да не го виждаш?
Основното предимство на моята работа е, че ме среща с много хора, говорила съм по тези въпроси с десетки жени от различни култури, знам как е в Китай, Индия, Англия, чИрландия, Холандия, Франция, Германия, Швейцария, САЩ ( може и да не ги изброих всичките) от първа ръка. Повечето са жени на по 45+, т.е. с големи деца и никоя, ама никоя не ме посъветва върни се на работа по-бързо. Всяка каза вземи максимума от това време, детето ми е най-важният ми проект. Ние тук просто сме щастливи, че можем да избираме колко да останем вкъщи.

Влизам набързо само да си кажа впечатленията от Прислужницата.

Разбирам, че трябва да има 3ти сезон, ама финала беше много тъп. Значи предишния път като избяга беше готова да остави Хана, а сега заряза бебето и остана. Емили кво ще го прави това бебе, ако пътуват 2 дни например?!
Началника на Емили много ме изкефи, ама за какво го направи? Защо му беше да рискува собствения си живот за непознати? И как толкова бързо подготвиха бягството, нямат телефони Мартите, а все едно за 15мин уредиха всичко.

Булче, ти нали си почтинзад кулисите, нещо за 3ти сезон знаеш ли?

Киви, ама толкова да сме на една вълна!Пораснали сме!

За донорството, аз имам малко по-различна гледна точка.Това е изключително сложно решение да дариш или да приемеш донорска яйцеклетка.Дори имах такава диагноза за кратък период и в главата си знаех, че ще приема само ако я дари сестра ми.Аз съм и много трудна на тема осиновяване.Но това са мои лични основания.

В страната, а и на много места в Европа закона е такъв, че донорството е анонимно, заради детето.Не знаеш донорката след години какво ще реши и как ще се отплесне и дали няма да навреди на детето.Само в Полша, където са невероятни католици, детето знае от раждането си, че е с донорски материал и може след определена възраст да получи повече данни за истинските си родители.Там е същото и с осиновяването.

И тук и навсякъде в Европа има строга рестрикция, жената която дарява да има 1 живородено дете, за да не стане със тази стимулация да и се навреди на репродуктивната система.Също така се съблюдават годините на жената.Ако това не се спазва, то за мен лично доктора е просто търсач на пари.А повярвайте ми познавам много лекари!

В малки страни като Малта например, донорството е забранено, защото там населението е изключително малко и повечето са роднини  Та те ходят в Испания и Англия за донорски процедури.

И мъжете даряват материал.По закон и мъжът и жената има право да дари макс 3 пъти, дано не греша вече, че забравям много.И има определен брой процедури в който може да участва генетичния им материал.

Еми, добре завърнала се!

Донорството за това е анонимно - за да не дойдат емоции. Осиновяването също. Сурогатството е забранено тук, нали? Пак по същата причина - да не дойдат неочаквани емоции.
И това ме навежда на мисълта - ние ли сме най-сантименталната нация?

Ще се върна назад за "кривите" ми сметки. Не съм искала да обидя никой. Просто си гледам от моята камбанария. В работно време на 8-часов работен ден - от 8  (като тук даже добавям, защото норматива ми е 6 часа и съм била или от 8 до 13, или от 10 до 15 на работа) до 16 часа. Отивам и се прибирам от работа за 5мин. пеша. Деца нямам, не приспивам такива, за да знам кога си лягат. И си смятам 8 часа работа, 8 часа сън, 8 часа вкъщи занимания по интереси.
Какви избори ще правя, когато имам деца, не знам. Но уважавам и разбирам избора и на двете страни.

Привет, лейдис  

Еми, къде забегна Нямам планове за сега за тези книги, разберете се със свекърва, както ви е удобно  

Цитат на: Kiwi в 13.07.2018 09:55

Да го погледнем от мъжка гледна точка, те произвеждат супер много материал, който отива зян, не е такава драма да дадат нещо от себе си като с яйцеклетките и въпреки това не си ръсят генетичният код под път и над път. Защо ли? За мен мъжете са едни много рационални същества и трябва да взимаме пример от тях в някои отношения. Аз това с даряването не го разбирам, да... давам една клетка само, но това е моето дете. И бащите дават една клетка само нали? Същото е.

Киви, според мен при жените много трудно се преодолява майчинския инстинкт, особено при раждалите. За себе си знам, че не бих дарила яйцеклетка анонимно (по мои си доводи). Всъщност бих дарила само за хора, които са ми страшно близки и обичам (сестра ми, братовчедките ми, една-две приятелки). Бих приела от сестра си и братовчедка си. За сестра ми мога да кажа, че й беше трудно да вземе това решение, точно по доводите на Киви. Но ги обмисли хубаво какво би и какво не би, везните натежаха и от историята на приемащата жена. Доколкото си спомням преди години имаше интервю с една дама, която каза, че е запознала детето си как се появило на бял свят. Наистина е сложно, има много психологически и физиологически моменти. Много е трудно и за двете страни, едната трябва да превъзмогне всичките си инстинкти, които природата и е вложила, другата трябва да преодолее (поне майката), че генетично това дете не е нейно. Но ми харесва ракурса на Маги, това са деца. Представете си, че сте вие, пораствате и един хубав ден някой (в най-лошия случай непознат за вас) ви заявява, че майка ви не ви е майка. Как бихте се чувствали? Какво ще стане с вътрешния ви свят, с нещата, в които сте вярвали? Наистина е трудно. Редно е да не става с лека ръка, хората решили се на тази крачка, да не действат от отчаяние, а да са напълно наясно какво може да се случи. Преди време Черешката имаше интересни мисли за собствения й генетичен материал. А сега и на Киви разсъжденията за отношението на мъжете към техния ми даде добър ракурс. Но пък и осиновяването не е лесно решение. А може би просто природата си има естествен подбор и трябва да се доверим на него. Та е хубаво човек да се замисли и над това  

Това с чашката и на мен ми е интересно, струва ми се трудно. Пък за жени като мен с интензивно течение, даже ми е плашещо. Не гледам клипчета по темата и не мога (не понасям кръв).

ЕДИТ: Надето писала заедно с мен. Наде, именно майчинския инстинкт е тази емоция според мен

Мери ми, играя го селянка в добрия смисъл.   Мерси, ще  пренасоча към Свекс, като дочета.
И аз съм За естествения подбор. Въпреки че съм от хората които години не са можели да имат деца и не съм го коментирала тук, смятам че всяко нещо трябва да се случва естествено . вярвам и в съдбата.

Булка, знаем, че кариерата ти е важна и ти е трудно да разбереш майките, които остават вкъщи. Аз пък друго да те питам - прави ли те щастливач, ама честно, да даваш на работата си повече внимание от колкото на детето си. Кое те зарежда повече? В десет вечерта да си на телефона вместо да си гушнеш детето? Да пишеш до сред нощ мейли вместо да му прочетеш приказка?

Кивче, аз завиждам на майките останали вкъщи,за мен майчинството беше най-голямото блаженство и не забравяй аз се върнах след като оставих малкия с баба му, не на градина, та ми беше доста спокойно, но доста си поревах първите месеци.

прави ли те щастлива, ама честно, да даваш на работата си повече внимание от колкото на детето си.

аз работя 9 часа, в 90% от дните си тръгвам в 18:00 от офиса, ходя, прибирам детето, отиваме на разходка ако е хубаво времето

Кое те зарежда повече? В десет вечерта да си на телефона вместо да си гушнеш детето?

по-гушкано от моето дете май няма от мен, честно, случва се да съм на кол от 19:00-19:30, случи се на няколко пъти през последните месеци да съм и до по-късно, но не е ежедневие а изключение. Много се радвам че компанията в която работя повечето хора са с деца и първото нещо когато се синхронизират календари е да се пита дали някой по това време трябва да си вземе/заведе децата на училище. С VP-то което работя всеки ден ни отсвирва защото децата са се прибрали и трябва да ги види.Кое ме зарежда повече? Двете са различни тръпки и два различни свята за мен,тръпката с преговори, победи е страшно зареждаща, пък гушкането на детето и гордостта от новите научени неща и четенето на книги ми носи такава топлина, 6 книги чета задължително всяка вечер Сред нощ мейли не чета хаха, много рядко ми се случва да чета мейла след 18:00, аз винаги си тръгвам на 0 инбокс

Да го вземеш от градина и да идете някъде където то обича или да си в поредната командировка и да не го виждаш?

Кивче, пътувам за 1 ден даже се е случвало сутринта да ида и вечер да се прибера. Та тъй, надявам се да ти отговорих на повечето въпроси. Аз съм си все пак упорит и твърдоглав човек, обичам си работата, но работа си остава просто работа за мен винаги, не е центъра на живота ми. Както виждаш имам време да пиша и тук, не ме е погълнала изцяло.

ratatui само ще спомена че до Канада са 4 часа от Бостън, та бебето няма да пътува 2 дну , за останалите неща ще ти пиша на лични че е дълго

Неделина, ако не можеш да уважиш друга гледна точка, ще те помоля да си спестиш кавичките около кривите сметки. За мен са такива, защото моето дете не спи 8 часа, както и не живея на 5 минути от работа.

Междудругото, около мен има доста жени, които си оставят децата при бабите с месеци и пак не ги виждат ... не е от кариера, ами избор. Аз и това не го разбирам, обаче всеки си има негов избор, прави си го и си живее с него.

Булче, радвам ти се на хладнокръвието, ако някой ме беше питал така, мисля че доста щеше да ми кипне.

Булче, радвам ти се на хладнокръвието, ако някой ме беше питал така, мисля че доста щеше да ми кипне. smile

не ми кипва на мен, защото както аз мога да зачекна майките в дългото майчинство, така те имат правото да го направят срещу мен.

Виви, сложих кавички, защото е цитат на твоите думи. Криви за теб, прави за мен. Сметката си е за моя живот, ти си смятай твоя, нямаше нужда от повече.

Неделина, добре.

Булче, аз разбирам и теб, и майките с дългото майчинство, просто всеки си има някакви опции и избира най-доброто за себе си. Например в Англия да имаш бавачка понякога е толкова скъпо, че майките просто напускат и си гледат децата. Нашата съседка например има деца на 2 и 5 и си ги гледа - ако започне работа, не се знае дали ще изкарва достатъчно, че да покрива разходите по бавачки или градини. Иначе редовно имат скандали с мъжа си, че той много работи, ама тя милата по цял ден като е вкъщи, нормално да й доскучава и да иска той да си е вкъщи, обаче някой трябва и пари да изкарва.  Аз в началото работех, за да плащам на бавачката общо взето ... много хора няма да го разберат това, обаче не исках да напускам, защото след това нямах идея как ще си намеря работа, с дупка в стажа.

Наде, наистина когато нямаш дете, твое лично, което гледаш по 24/7 са неадекватни съветите и размислите.Казвам го като човек давал такива и сега установяващ, че съм приказвала глупости.Желанието е едно, реалността друго, а живот и здраве да станеш майка, ще видиш колко ще те кефят хора без деца, да ти казват как да си разпределяш времето.Всеки да говори от личен опит не на база предположения е най-добре.

Всеки има право на собствено мнение, всеки може да обърне нещата през неговата призма.А и е много важно на колко години си и какво ти е минало през главата в работен и личен план.Аз например и до ден днешен не мога да разбера жените който остават в къщи и стават домакини.Не е това за мен.Не може ежедневието ми да се върти между тенджарата и парцала, но има такива които са щастливи с това.За мен се обезличават и губят в дребни житейски битовизми, но за тях живота е прекрасен.Но аз съм човек обичащ работата си, който иска да е полезен на обществото ако щете и осъзнах, че това седене в къщи освен че вреди на мен, вреди на връзката със съпругът ми.Карахме се за глупости.

Не че сега съм дзен.Снощи така ме разсърди магарето, че още не му говоря!  

Цитат на: bulche91 в 13.07.2018 11:53

не ми кипва на мен, защото както аз мога да зачекна майките в дългото майчинство, така те имат правото да го направят срещу мен.

Защо трябва да ни кипи и да се зачекваме / чувстваме зачекнати? Съжалявам, ако така съм си задала въпросите "зачекващо", другият път ще питам на лични.

Булка, благодаря за отговора. Явно си успяла да постигнеш баланса работа / семейство, защото не винаги и не всяка позиция го позволява. Аз зададох въпросите на базата на моя опит, защото ми се струва, че напоследък си малко под пара заради количеството работа и баланса ти бяга. Радвам се, че съм в грешка. Страхотно е, че имаш подкрепящо семейство и разбрано дете, а ти знаеш как да се разпределиш ресурсите и да завладяваш и други хоризонти.

Маги, дали ако идете някъде с Магарето за два дни да се наспите няма да станете по дзен?

Пък аз в момента съм домакиня, ама най-добрата... снощи ги глезих змейовете с нова рецепта мням... Е вярно, че съм твърде квалифицирана за готвачка и чистачка, но семейството ми заслужава най-доброто.

Маги, благодаря за подкрепата.  Съгласна съм както винаги с теб.

Киви, просто ми прозвучаха въпросите така тъжно и едно такова обвиняващо ... един вид как може така и ииначе и не искаш ли така и не искаш ли иначе ... на мен лично просто ми стана такова една ... тъжно не ми е кипнало, ама за момент и аз даже се почуствах лоша майка ... и на мен ми се е налагало да оставам до късно на работа и 3 седмици бях в командировка, само аз знам как съм оцеляла, обаче понякога и такива жертви се изискват за всеобщото добро.