Хаха,
Виви, ей така ми говори НИ2 като му кажа за възможности в Европа, сравнени с тези в Америка

И хич не е въпрос на заемана позиция и отчасти на заплата, а начинът, по който се постигат не е неговият.
От моя гледна точка не му беше лошо в София, особено като се изнесе в Центъра. Не се спря, къде ли не пътува по командировки и на ваканции, какво ли не яде /няма ресторант или кръчма дето не е бил/, с какви ли не хора се запозна, че и в Аматьорската лига стана най- резултатен играч за втора година.
Така се стекоха обстоятелствата, че не тича след мечти, а след възможности и затова замина. Не мисля, че ще спре да прави планове за Америка, но не зависи от него.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
. Ще видим, казва, че е доволен, работата му е на сърце и с добро планиране и късмет би могъл да стигне до там, където е искал винаги - спортните стоки.
С Мария ще са на телефонна любов и вероятност да се забравят

. След такива кардинални промени /тази е трета/, обикновено броя дните до цикъл на гаджетата и ако няма изненади, след 3-4 месеца става ясно какво ще се случи.

Това са и моментите, в които се радвам, че нямам дъщеря.

Хехе, не мисля, че има случай някой да е казал думите на Гьоте /чрез д-р Фауст/ "О, миг, поспри, ти тъй си хубав!", та съм съгласна с Милена за спора със самия себе си

Но пък иначе нямаше да има стимул за развитие, всеки щеше да си е доволен.
Пандич, казвала съм за моя колежка, която се изцепи на изпращането си в пенсия:"Особено съм горда, че смених 10 началници и 8 директори, но аз останах и изкарах целия си трудов стаж тук!" Тогава и завиждах с цялата си душа, че не е започвала никога отначало и не и се е налагало да търси работа. Ето, аз вече също съм пенсионерка като нея, обаче ходя по събирания с бивши колеги на още на 5 места и тя ми завижда

. Всичко е относително и зависи от избраната координатна система, да се изразим научно
