Аз вече нищо не казвам за телефонните любови, защото Ми Амор все още е актуален, 3 години вече.

Да, зависи от човека. Баща ми доста работи е сменил, всфера, но различни. Сега мисля, че е на най-гадната, защото е в частна фирма и над него са само семейството собственици. Ама аз го предупредих, че тук няма да е като в банката, да си хваща сакото в 5ч и толкова.
Аз по-скоро съм като майка ми - ако си имам сгодна работа, няма да искам да я сменям.

Р, то и Видин, Враца и Монтана са областни градове

Не се изразих правилно, знам че са ибластни и за това давам пример със Смолян. То в областните като няма надали в по-малките населени места ще има. Има 1 болница, читава е уж. Но пък детското отделение е пред затваряне или поне няма да е денонощно скоро, защото няма кой да поема дежурствата- 2 или 3 педиатри са само.

Във всички малки градове вече е така, няма значение дали са областни или не.Важното е броя на населението и дали има атрактивна работа в района или в болницата.В Плевен, заради медицинския сме много добре.Имаме държавната университетска болница и н-на брой частни болници с различно направление, но града е малък и за това няма нощна аптека, не е рентабилно.

За телефонната любов всичко е много относително.Ние с моя мъж имахме период в който така живеехме, а съм била малка и глупава  Зависи колко държат един на друг и виждат ли развитие заедно.

Здравейте, мили мои!
Минавам много набързо и оттук, за да ви почерпя за рождения ден на порасналото ми момченце. 




Извинявам се, не съм ви чела назад, но ще наваксам. 

Цитат на: pandapanda в 10.07.2018 14:06

Ама аз го предупредих, че тук няма да е като в банката, да си хваща сакото в 5ч и толкова.

Това ми е мечта ... да си ходя в 5 ахаха. В предната ми фирма нямаше сила да те накара да останеш след 5, сега е малко по-различно.

Булче, под таван ще ти обясня какво имам предвид с пример друг човек, понеже със себе си ще ми е по-трудно. Единият ми пример е човек, който купуват и продават фирми, въртят милиарди, не милиони и пътува всеки месец по дестинации по целия свят - Синагпур, САЩ, в Европа един куп държави. Такава работа в София не съществува, такова ниво на бизнеса, в който работи няма. Знам, защото имам приятели в такива фирми в София и знам какво правят и как го правят. Другият ми пример е човек, който правят интеграции на фирми ... да речем логистични фирми, в Англия има такива логистични фирми, които има хиляди камиони само в Англия, да не говорим в Европа ... работят и с фирми, които да речем произвеждат шоколади или други стоки, но бизнесът им е огромен, такава работа с такива фирми в София няма. И няма как той да си е в София, а да му плащат и да си работи в Англия, няма такъв филм, защото с тия клиенти се виждат често и няма никой да ги наеме, ако живеят на другия край на Европа.

Знам, че сега ще тръгнеш да ми обясняваш, ама какво големи фирми има и какви големи директори има в София, но фактът е един ... пазарът е много по-малък и да има такива големи фирми с големи директори, те са малко ... и начинът по-който се урежда такава работа в София, обикновено доста по-нечестен или тегав, отколкото в друга държава ... и обикновено е за други пари и бонуси.

Сега, кой какви амбиции има и кой иска да работи 20 години едно и също или не ... важното е да намериш нещо, което обичаш да правиш. Аз си харесвам работата и да не стана директор няма да плача и няма да ми пречи да я работя 5-10 години. И не казвам, че трябва да живееш в чужбина, щото видиш ли в София няма работа и няма възможности ... има, обаче и хората имат различни разбирания и очаквания. Шефката ми в предната фирма беше българка (така се случи, фирмата беше английска) и тази жена ми каза, че няма да може да оцелее, ако се прибере в Бг да работи, просто работната атмосфера, начина по-който се върти бизнеса е друг и не е е за всеки и аз го разбирам това. Има си и хора, които са доста адаптивни и хитри и навсякъде се оправят.

А какво да кажа аз в забития Плевен.Реализация друга имам само в държавния сектор.В нашата специалност няма много за реализиране има 2 варианта или работиш в държавния сектор, или си самоназначил се в твоя фирми или по-голяма подобна.В София са големите фирми, в който има много хора.За съжаление с кризата много от тях бяха съкратени и се пренасочиха в други сфери на работа.Още по-лошото е, че повечето фирми в София, наемат млади студенти за ниски пари да им вършат работата и качеството за сега не им е критерии и като гледам скоро няма да им стане.Общо взето в нашата сфера, дето всичко трябва да е прекрасно, качеството е последния критерии за работа.Всичко е най-ниската цена!

Виви уважавам напълно мнението ти защото е изградено на лични наблюдения. Единствено не бива да се слага в рамка възможностите на всяка страна. Животът ме срещна с най-уникалните шефове (бивши за съжаление) които наистина знаят от нищо да създадат бизнес, създадоха компанията в която работя, продадоха я за много милиончета и сега стартираха успешен нов бизнес буквално от мухи  , човека е французин и си управлява бизнеса от тук. Примери много, дано са вдъхновение за много хора че "the sky is the limit". Честно и аз съм на етап в който си мисля за какво аджеба блъскам? Ама майка ми ония ден ми каза че сме във "волските" години и имаме най-много сили, и слава богу се отплаща, махнахме най-големия разход в семейното перо за само 4г.

Маги не е само във вашия сектор, мъчно ми е като гледам не само инжинери а и лекари да работят при нас за да изкарват добри пари... баланса не е най-добро ниво, ама има поне тук стабилност за сега

Ха, да си дойдем на думата В България пазарът е толкова малък, че не ми се коментира. От там идват разликите в цените на стоки/услуги, заплащане и какво ли още не. А за производителността на труда няма да отварям тема, защото има какво да се желае от страна на служителите. Да, може да има големи компании (предимно чужди), но структурата на мениджмънта е такава, че рядко CEO ще стане българин, а в повечето случаи (като процент) топ мениджмънта не са българи. Булче, не визирам вашата компания, тя е само част от представителната извадка на аутсорс сектора у нас + производствените предприятия на чужди компании.

Виви, да ме запознаеш с този твой познат, където купува-продава фирми. Баш ей това винаги ми се е работило. Даже обмислях един мастър Международно корпоративно право. Кажи една добра дума за мен, мога да "копам" здраво на нивата като часове Симпатична, млада, с желание да пътува Направо да ме взима. Имам опит с договори от по стотици страници с американски компании. Направо съм кадър мечта, работя на 110% от потенциала си  

Булче, и аз напълно уважавам мнението ти, и мисля, че работиш на позиция и във фирма, която е по-скоро изключение, а не правило на положението. Но е адски похвално, че си израснала толкова и е похвално, че фирмата върви толкова добре. Прекрасно е, че има такива възможности и дори да са малко, съществуват навсякъде.

Мерими, този човек е завършил в Оксфорд и Харвард и всички около него имат такова образование, не смея да препаря там, нито да препоръчвам когото и да е, дори приятелите ми, които имаха опит и образование не можах да уредя там, ама хич даже. Каза ми, че всички там били с по 10 години опит в сферата и аз замрях бързо. :Д Иначе той е старши вице президент там.

Булче, а за това за какво се блъскаш ... за пари, за мъдрост, за опит, за светло бъдеще, където няма да се блъскаш толкова?

Виви, шегувах се  Много ясно, че на това ниво нещата не стават така. Още повече, че когато залогът и интересът са големи, никой няма да си позволи лукса да сложи парашутист да му обърка работите

На това ниво да, иначе аз и мъжът ми много обичаме да уреждаме хора, знаеш ли на колко народ сме намерили работа. Даже мъжът ми и на мен ми намери работа, аз работя сега в неговата фирма, в която той не работи вече де. АХАХАХ, нае ме и напусна

Замислих се и за нещо друго, така пренесохме плоскостта на разговора, че говорим само за процентно много малък дял от работещите. Все пак не всички са вождове, има и индианци. И това не трябва да е обидно, а наистина да се погледне от този ъгъл. Преди 10 дни ми взимаха кръв, останах влюбена в лаборантката, която ми направи манипулацията. Жената с толкова отношение и разбиране подхождаше към всички в манипулационната. Като дойде моя ред ми погледна кожата и вените, прецени каква игла да използва, убоде ме само веднъж, не ми спука вена, нямах синки-жълтени, просто се справи прекрасно. Аз имам психологичен проблем с кръв и игли, припадам при вида им. Предупредих я, въобще нищо не разбрах, през цялото време ми говореше, разпитваше ме за неща, които ме вълнуват. Взе ми кръвта за отрицателно време, просто бях шашната  И това, ако не е човек, който си обича работа, не знам какво е. Дамата беше 40+ години, ако това въобще има значение. Хайде да погледнем нея, какви са нейните опции за развитие? Ще се премести от една лаборатория в друга и какво от това? Или пък обучени кадри в нашето производство - бригадири, технолози и др. Те какви шансове за развитие имат при нас? Никакви! Освен едно човешко отношение, да ги похвалиш, че се справят, да им дадеш бонус, да знаеш кога са рождените им дни и тези на децата им. Повече от това няма какво да им дадеш И да се върнем на примерите с хора, които работят по 10-20г. на едно работно място. Не винаги е въпрос на опции и тавани, понякога везните тежат от други фактори. Поне така мисля за малкото ми години опит в ръководенето на хора и производство.

Боже какви сложни теми сте захванали.

Булка, за лекарите няма да говоря нищо.Познавам прекалено много и от двата вида.И играят си с човешките животи за пари.

Аз нали съм все амбиция някаква да науча, да прочета и до скоро не можех да разбера как няма амбициозни хора, обаче ми просветна, че те даже трябва да са мнозинство.Просто трябва да има обикновени работници и без тях не можем.Не може всички да са учени и амбициозни като нас, сега  Не шегата на страна, трябват добри работни кадри, кадърни.Хора, който перфектно завъртат това болтче и са съгласни да го правят цял живот.Без тях сме обречени и трябва да ги ценим и стимулираме, за да продължават да го завъртат все по-добре!

Вие какво си правите иначе?Как я карате в тия дъждовни дни?Виви ти до кога си на българска земя?

Добро утро

Пък и човек може да се развива не само професионално. Има хора, които са отдадени повече на някое хоби Даже това да можеш да си позволиш да се се отдадеш на хоби май е по-готино.

Да ви кажа как се събудих днес - Бамбук ме беше прегърнал с крак. Сутринта нещо се премести при мен и аз си мислех, че с ръка ме е гушнал

Снощи отпаднаха Белгия. Да видим днес.

Хубав ден

Не съм съгласна, че е така. Всъщност съгласна съм, че е така, но не съвсем ... дори хората, с професии където нагледно уж няма накъде ... пак има ... ами какво за новите неща във всяка една професия? Нови игли, нови болтчета, нови тухли? Нови услуги, нови материали ... винаги има нещо ново, въпросът е да ти се занимава и да се интересуваш. Ако не ти се занимава и не се интересуваш, не ти и пука за тавани. Да си 20 години на една работа, не значи 20 години да правиш едно и също нещо по един и същ начин, не е задължително поне. Според мен важното е да си обичаш работата и винаги да се опитваш да я вършиш по най-добрия начин. Разбира се, важно е да можеш да предадеш нещо и на другите и да ги обучиш - дали пирони да забиват, дали друго.

Маги, още 2 седмици.