Същата страница Алексия
Хехе, Дени, нашето изписване мина горе-долу по подобен начин, без почерпката и цветята. Понеже ме държаха сума ти време в болницата, когато докторът най-накрая се съгласи да ме изпише само се обадих на мъжа ми и му викам "идвай да носиш столчето (тук искат да им покажеш, че има кошница за кола и можеш да слагаш бебето сигурно вътре, иначе не изписват) и чакай да ти се обадя да ни вземеш", а после му се обаждам и му казвам "тръгвай да ни взимаш и нито цветя искам, нито нищо, идвай да ни прибираш ВЕДНАГА". Бяха ме побъркали в болницата и нямах търпение да си тръгна само да се махна smile че и на всичкото отгоре пред клиниката няма къде да се спре за повече от 15 минути, а всички бебета ги изписват в 11ч и настава една лудница... Та тъй smile

Тук вече съм аз
Я да не ме поднасяте с тези пилета, мазни и домашни  smile. Дип си бяха петли, с дебела кожа и твърдо месо, "кой ке ти колЕ пилци у септемри?". Аз като казвам натегната обстановка, даже посмекчавам от разстояние на времето. Значи, майка ми направи бъбречна криза още докато бях в болницата и ми махаше от съседното крило на сградата, когато ме изписваха. Брат ми, като истинско мамино детенце, още първия ден ми стовари дрехи за пране, че беше на студентска бригада и се върна от СССР, Коми, изпохапан от комари, блед като лимон и зверски гладен. Баща ми си чудеше на кого да помага и в крайна сметка само пречеше. А причината за височайшето посещение изобщо не беше раждането на престолонаследника. Девер ми завел етървата /тогава само приятелка/ за първи път на село да я покаже и когато свекърва ми решила да и постила да спи на горния етаж, той и съобщил, че няма смисъл, защото тя е бременна в 4-тия месец и ще се женят, но тъстовете искали да ходят да я искат. Та пътьом минаха през Пловдив към посока Хасково, по спешност, дето се вика. Синът беше на 14 дни когато направиха сватба, значи всичко са приготвили за не повече от две седмици. В най- трагично положение обаче беше младият татко. Бях направила списък какво да купи и приготви за бебето, ама той в тази кризисна ситуация взел, че го загубил. Майка ми била купила домати и го викнала да и помага да затварят буркани и тогава я взели в болницата. Сега да остави 24 щайги с домати за едно бебе ли? С баща ми решили, че ще умрем от глад през зимата и се захванали с консервиране, сами, без мъдрото ръководство на майка ми. Три /3/дни се мъчили, но някак успели да не затворят бурканите и после разказваха как в казана имало повече домати, отколкото вода. Когато се справили със сложната задача, дошло време да ме изписват. Брат ми се върнал и станали точно копие на "Тримата глупаци" по брой и мъдрост. Хехе, мъжът ми само повтаря, че вместо да се напие от радост като другите мъже, затварял домати и търсел списъци. Тъкмо решил, че трябва да се посвети на семейството и получил телеграма, че брат му се жени и че ще се ходи да се иска булка и хоп....нови задачки по организация на сватба. Хехе, аз като се прибрах с бебето, хладилникът беше абсолютно празен, нямаше даже хляб, какво да говорим за кошче за бебето и маса за повиване. На масата имаше огромна купчина с дрехи за гладене...Да е жива и здрава приятелката ми /тази, за която често разказвам/ от Германия, че ми донесе тяхната количка да спи бебето в нея. Вдигнах един хубав скандал, да си изкарам емоциите от 24-часовото раждане, последвано от едночасов кърпеж от медик стажант. На втория ден знаете какво се случи....Пък аз си мислех, че трябва да съм център на Света, щом съм родила първото внуче в няколко рода.

Мариолка
ахахах свекърваа като в някакво комедийно шоу сте били. хахах бурканите.

То и брат ми като тръгнал да се ражда, баща ми играел карти и не искал да става, майка ми отишла при баба ми да и помогне ( свекърва и) а тя беше една суетна жена, и и казала каквоо, раждаш, отивам на фризьор че хора ще идват бебето да виждат. Та баща ми станал закарал я и я оставил да ражда че му се доходило до тоалетната.

Пак аз
mariola85,  funnytooth. Ами по онзи край, както казваше свекърва ми "раждането и гледането на деца е женска рабОта" ударение на "О", не търси мъжете да знаят и уважават ситуацията  Wink. Ама аз нали съм префинена гражданка, имах други очаквания. Xixixi Пък сме си и говорили, че в езика  им има думи, които звучат съвсем не на място литературно - някои дори цинично. "Муза" я бях чувала само в изречение "Оди да измузеш добитоко!" /Иди да издоиш животните, в случая те имаха само кози/ и естествено направих негативна асоциация angry. Защото жените се цедят, не се доят, хахахах. Как да знам, че за тях е все тая Wink....Също така бебето "бОза", какви са тези лиготии "суче". Или кърмя, вместо "рана" blum
Така, най- интересното обаче се случи на третия ден. Живеехме в циганската махала, в Изгрев /пловдивчани знаят за какво става въпрос/, на 6-тия етаж, без асансьор и телефон. Пред блока, последен в източната част на града, имаше огромно блато с много жаби, които можеха да заглушат с квакането си телевизор, нямаше как да спя и през деня. Та рано сутринта, мъртво уморена, неспала и ядосана от събитията в предходния ден, гладна при това, седнах да кърмя. Но както казах, за седене изобщо не можеше да става въпрос и бях заела някаква странна поза с повдигнати крака върху възглавници на пода и опрян гръб в свитите крака на мъжа ми. Той също беше мъртво уморен от новия си статут на баща и непрекъснато заспиваше и отпускаше крака в разни посоки, а ние с бебето се клатушкахме като лодка в морето. Явно и аз съм заспала, защото в един момент се видях в позата на каещата се Магдалена- разгърдена нощница, ръце с обърнати длани в скута  nea. Реших, че таткото е сложил бебето в количката, излазих с последни сили до възглавницата и се отдадох на заслужена почивка. След около час той станал за работа и хвърлил поглед в количката и....видял, че е празна. Събуди и мен, да си търсим детето. Луда работа.....По едно време чухме някакви звуци, идващи изпод масата  Baby. Да вземе наш Николай да се изтърколи по мен и да се навре чак там...Аз вечер му повивах и ръцете и направо е бил като топка,пусната по наклон. В същия ден майка ми се беше освободила от каменната си кариера в бъбрека и я изписаха. Като разбра какво се е случило, каза, че няма да си тръгне без бебо, пък ние ако искаме, да я последваме. Натоварихме каквото можахме в Трабанта на баща ми и се преместихме в цивилизования сват в Центъра.
Хехе, за второто дете списъците ги бях подготвила в няколко екземпляра и имаше фейс контрол на входната врата...Роднините имаха лични задачи за изпълнение и бяха "строени в две редици".  smile

хахах яки разговори са падали 

За изписването няма какво да те притеснява, в Щерев са с график, който се изготвя предварително, залата е огромна и удобна, ние бяхме доста хора нашите, на мм, кумовете и брат ми и снаха ми, хапнахме, пийнахме, поснимахме се и си тръгнахме. Вкъщи дойдоха нашите че спаха у нас, а и е хубаво вкъщи да те посрещнат с топла храна и оправено и чистичко.

За майка ти ми е странно че си решила да не е с вас, това за мен беше най-доброто ми решение мама да е до мен неотлъчно, мм също беше в еуфория и крашна и той на втория ден от тичане по задачи. Друго си е да има един наспан през ноща и да поема рано сутринта бебето за да можеш да си доспиш малко. Другото беше че аз имах запушвания и мама ми помогна ужасно много понеже е опитна кърмачка.На втория ден след изписването ме обля някаква емоция и ревах цял ден, та мама ме успокяваше, всяко нещо за което се панирах тя казваше спокойно,нормално е (макър че после си призна че и тя не е била сигурна ама е удържала стоически да не ни стресира). Готвеше, оправяше, аз само за бебето се грижех че хемоглобина ми беше под 80 и едвам кретах, а мм тичаше по задачки, има ходения до болницата и пр, та е хубаво да имаш някой да ти помага.

Свека дойде след това, въпреки че ми беше неудобно и тя помогна жената с готвене и чистене и някоя следобедна дремка да хвана.

Помня ги тези разговори. От Деничка реших, че не искам никой в болница.

На мен майка ми ми беше от голяма помощ.

Хората са различни, аз бих откачила някой да ми се пречка, чудесно си ми беше само с ММ

Свекс, при мен страниците са на обратно някак.. затова добре ми беше да се посмея... Списъци нямам, всичко е до вратата, а дано не забрави нещо  Смях се за кариерата на майка ти, ама не й е било леко на жената.. първото внуче от прозорец на болница да го гледа и то като пациент на болницата

Ще трябва, обаче да се купят подаръци за док и ендото.. Но ММ е запознат кое и как

Булче, моята майка е най-голямата ми упора, но тя въобще няма претенциите да знае кое и как (за щастие!!) родила ме е на 18г. и дори малко ме дразни, защото мисли, че всичко е било грешко, което е правила.. но както и да е.. след като Илиян се върне на работа (пак казвам, ако не съм секцио), тя ще дойде.. После на празниците нашите ще са вкъщи.. А след Нова година ще дойде и свека.. и двете не са филофки и не обичат да наставляват, та ще се справят с гушкането от време на време и готвене/чистене.

В началото не бих изтърпяла никой, дори мама, особено ако се чувствам добре.. Искам с ММ да се адаптираме и да свикнем, после да идва, който иска.. Важно ми е да сме тримата и да свикнем един с друг, другите са временни, ще идват и ще си отиват и ще се напасват, когато му дойде времето.

Аз си казвам от моята камбанрия как беше, просто след 2 седмици се бях възтановила и нямах нужда вече толкова от помощ, но майка ти е близо, ако стане зор ще я извикаш

Ти хубаво си наредила до вратата, ама преди 2 седмици една приятелка я изписаха с пижама  щото казала на мъжа и да и донесе розовата блуза а той и донесъл розовата пижама с петна 

При мен майка ми беше най-вече от помощ на ММ. Отспа си две седмици

Аз бях много изтощена след раждането.  Може би не всички са така но първите дни само спях и ми носеха бебето да го кърмя. Това безсилие мен много ме изненада. Но пък Булчето ме беше предупредила, че първите дни само стоиш по цици и ти се реве от всичко, та си знаех, че всичко е в реда на нещата

На мен пък ми бяха от голяма помощ точно след раждането мама и свекървата...и ММ де, ма и за него беше ново, странно и бяха добре дошли жени, които са минали вече по този път и се грижеха поне да не умрем от глад  И втори път като зараждам пак искам да са до мен от самото начало.

Аз нещо не виждам комплекта за изписване, а 3 пъти се връщах, ама здраве да е!
Тони, на мен бяло-черната вокля много ми харесва и аз исках да ме изпишат с рокляб обаче времето ме прецака /бях си подготвила лятна рокля и да съм с жилетчицаб ако духа. На мен гърдите ми щяха да гръмнат на изписванетоб точно ми беше слязла кърмата и бяха страшно пълни, ама с малко зор и болка се набутах в сутиена.
За помоща, ако околните са съобразителни ок, ако са като моята свека, да вдига фасони- ми не мерси! Иначе, майка ми идваха 3-4 дни за по час, да сготви и да се изкъпем. После свека 3 дни вися и повече не исках да идва.
Имаш време, ще решиш с какво ще бъдеш. Ако трябва накарай Илиян да ти донесе 2 тоалета.

Ние в началото си бяхме самички. Бабите идваха няколко вечери само да ни помогнат с къпането и дотам. Майка ми ни готвеше дълго време след това, защота нямаше шанс да успея да сготвя. После ММ като се върна на работа майка ми идваше няколко дни, но се разболя и се гледахме сами. И така до сега.
Хубаво е да има някой наблизо за помощ, но понякога това излиза през носа. Предпочитам да ми е спокойно, а не някой да ми налива акъл, хормоните в началото са достатъчни. На изписването бяха бабите, брат ми и незнайно защо лелята на ММ, мъжът й +детето им. Ама за какво бяха там се питам. Още при изписването чичото тръгнал да ми носи кошницата да бутам вътре бебето, ама чакай бе чУвек.   Същите дойдоха да ме видят и 2 часа след като родих по нощите. Точно до тях ми беше. Исках само Мъжа ми!!!
В нас добре, че поне решиха да не идват. Свекървата, още не бяхме влезли с бебето в нас и ме ядоса. Понеже пътуваха в друга кола, а трябвало да ги изчакаме пред вратата, за да ме захрани племенницата, а не майка ми.  Ами да, трябваше да ги изчакаме на 50С задух, а те дойдоха след половин час. После пък няколко пъти ме пита дала внимавам, да не задуша Алекс, докато го храня. Ама да, малоумна съм. И ей такива красоти. Ау, как се присетих и се ядосах, а пък представям се в онзи момент, колко съм била спокойна.
Важното е да сме заобиколени от хора, които ни дават спокойствие, а не ни напрягат допълнително.

Днес минахме изследванията, преглед, консултациите с кардиолог и анестезиолог.. Бубата е станала 3300гр. Ще следим размерът на главичката и за сега си я чакаме без да правим нищо... Снощи имах прилични контракции, спрях магнезия преди няколко дни.. Продължавам си с разходките, мислех да включа топка, но док ми каза по-скоро не на този етап.. Ниско е вече, ритниците не ги усещам така високо, а и тоновете ги хващаме ниско, леко вдясно все още.. но ще се случи Не искаше да ме гледа за разкритие, каза след другата седмица.. и шийката не мери този път.. Другият вторник съм пак на тонове и така

За помощта, всеки сам си преценява, аз знам че майка ми ще ми е от голяма помощ, но вярвам че първите дни са важни за адаптацията на мен-бебето-Илиян.. и това ми е по-важно.. Ако мама е при мен все пак ще има суетене около бебето и няма да е само за домакинската работа.. Друго си е.. Дай Боже всичко да мине нормално с раждането, ще дойдат да видят бебето и в болницата.. и на изписването.. и после да си останем нашето микро семейство, да си се напасваме и радваме/бутаме/чудим кое и как Илиян е по-подготвен и от майка му и от моята.. Той живееше със сестра си, когато малката се роди и редовно се грижеше за нея, за да има сестра му свободни 1-2 часа.. По-прясно му е от майките ни честно казано хаха

Супер да може някой да дойде да за няколко часа и да си тръгне, но при нас го няма това като опция.. Идват и са с преспиване.. в началото ще пропусна да си го избера това, ако не съм секцио

За яденето пък хич не мисля да се превръщам в готвачка.. Има толкова варианти за набавяне на готова храна.. Ясно ми е, че всичко ще се върти около бебето..  

О, сега има хиляди варианти за всичко Преди три години колежка беше ползвала за първия месец след раждане услуги на медицинска сестра за целодневни грижи, защото родителите и са доста възрастни, а свекърите още работеха в чужбина. Според нея, всяка дадена стотинка си е струвала.
За храна и чистене също му се намира начин, започва се с невъзвръщаемите инвестиции , ама на всеки му е ясно и съответно си е направил сметката.
Добре се развива госпожицата, още малко остава То пък гледай какво време се отвори, само за разходки
Малко извън темата, на теб онази баба, дето я юркаха по болници, ли ти беше нагости?