Благодаря на всички

Вече 3-ти ден сме си вкъщи, доста по-приятно и спокойно отколкото в болницата е.. Само тримата сме със София и Илиян  

Последните дни в болницата и сега постоянно някой ми пише, звъни.. нямам време, не от нея, а от занимаване с хора.. Бая и отсвирих, ама просто се гушкаме тримата и се напасваме, хората ще ме прощават, ама не са ми толкова интересни сега  

В болницата беше ужасно.. Аз ли имах големи очаквания... нещо някъде се скъса... Имаше бум на раждания, никой не искал да остава бременен по Коледа или НГ... по-скоро лекарите им не искат, ама хайде.. всички 2-ни стаи бяха 3-ни, а някои единични двойни.. Това едно на ръка.. бях в 3-на стая . Единствено съм доволна от моите си две лекарки (АГ и ендото), които си ме посещаваха всеки ден и ми обръщаха внимание за доста неща.. В реанимацията също бяха на добро ниво.. от там нататък..  
Благодаря на док беше казала в реанимация, ако се чувствам добре да ме раздвижат още същия ден.. Операцията приключи към 14 и малко.. раздвижих се до седнало положение и 10тина крачки към 22ч. Не спирах да шавам в леглото, така ми каза док и на другата сутрин към 7ч вече ходех и бяхме махнали катетъра.. В 10ч. ме изместиха в стаята и към 12ч София беше при мен. Не я оставих нито веднъж, освен за памперс и визитация.. беше адска лудница, ние бяхме точно до стаята с бебетата, а те се скъсваха от рев по цяла нощ.. нямаше да го преживея и така ми беше супер гадно да ги слушам, пък камо ли да си мисля, че София плаче..  
Тя в болницата не искаше да спи в легълцето за повече от 15мин без да плаче.. Все върху мен спеше.. за всичките дни имах 7-8 часа сън, но от еуфорията си се чувствах и изглеждах супер. Мислех си, че и в нас ще е така, ама пу пу.. спи си без проблем за сега

Акушерките в родилното бяха мега некомпетентни.. то за едно легло, което исках да ми вдигнат на по-високо ниво трябваше да обръщам внимание на 2 различни и нито една не беше наясно, как става, та считайте за другите неща..Аз не съм питала нищо, ама съседките.. за кърмене всяка им говореше различно.. дохранването с АМ.. ужасна работа.. троснати, нелюбезни (без 1-2).. не искам да си представям в държавна болница какво е, но за мен за толкова пари ми е недопустимо това държане.

Да не говорим след коремна операция, където те самите говорят за захранване и тн..  как ти предлагат закуска кисело мляко с бискивти или кроасан с шоколад>!!?!?!?!?! Нещо с по-малко консерванти не можахте ли да намерите егати.. ядохме картофи през цялото врмее, защото алтернативата не се препоръчваше от жената, която предлагаше "менюто"... само супата беше ок, ама се предлагаше първия ден..

Аз бях супер нервна и нямах търпение да си тръгна.. добре, че ни изписаха в неделя..  

Изписването мина по-добре от очакваното, защото гледах как всички бебета се скъсват от рев.. и викам ще стане мазало.. Оправих се, гримирах се, облякох си роклята и дори ботите с цип (Панде ) ) .. дойдоха нашите, свекърите, брат ми и приятелката му и най-близката ми приятелка. Снимахме се, София си спинкаше и всичко беше супер. Прибрахме се в нас, всички си я премятаха в ръцете, но тя си спеше и позволяваше да си правят снимки с нея. После след около час всички си тръгнаха и останахме само тримата  

Вчера педиатърката й дойде в нас, гледаме се, кърмим се, спи, пълни памперси и такива неща.

Ох, слава Богу, че писа ! Бях на трьни какво ще кажеш, но това си е повече от нормално да не искаш друго освен бебенцето, та камо ли писаници и телефони 

Супер е, че спи вьрху теб и се гушкате - безценно е за врьзката между вас. Тя попива твоите феромони и става... твое дете, а ти постепенно се преврьщаш в мама. Блазе ти 

Чудесно, всичко е под контрол и любов
Хайде сега и да е наддала достатъчно и да сте съвсем спокойни

Тони, да не сте били във 2ра стая?
Направо както го описваш много гадно звучи всичко. Ача аз за акушерките те предупредих, но явно и по-зле са станали нещата 
Радвам се, че сте добре и вече сте си щастливи у дома!

В къщи е най-хубаво!Тези мигове са прекрасни!

Видях, че си била с роклята

И аз ви пожелавам успех с наддаването

Тони, радвам се, че се разписа. Следя ви аз тайно и ми стана мило като сподели в неделя, че сте вкъщи, но не исках да те тормозя и разпитвам и чаках да кажеш тук как е било в болницата и как са първите дни Кофти звучи това за акушерките, ама хубавото е, че сте били за малко и вече няма нужда да ги търпиш, а  ще се гушкате вкъщи. Всичко звучи да се движи както си го представяше, което е чудесно!  

Тони, все едно сме били в две различни болници, като изключим това че всеки говори различно за кърменето там. Всичките ги скъсвах от въпроси, изисквания. Кисело мляко с бисквити или торта бисквитена се разрешава вкл и от лекарката, последния ден чак. Инак кроасани никой не ми е носил. Имаше страхотно меню от ресторанта. в реанимация беше единствената нелюбезна жена, по възрастна от останалите, пълничка. Бебетата не съм ги чувала, за щастие, че инак няма почивка. Ние си ги оставяхме през цялото време да ги гледат, много хубаво си починах там.
почивай сега колкото можеш, че те спят като парцалетки кукли само в началото, после повечето почват да квичат по често. Дано вашата девойка е изключение.
с девойката от болницата по легло, още сме приятелки. Ти намери ли се с някоя приятна дама?
Пожелавам спокоен сън и на трима ви

Именно всички ми говореха, колко е хубаво всичко и имах едва ли не супер очаквания.. Даже леглото във Вип стаята на Тина Киркова беше по-модерно, когато посещавах моята приятелка преди 3 години.. но повече ме дразнеше отношението. Аз не съм си и мислила да я оставям да я гледат през нощта, защото те спят, докато бебета се дерат и не ги гледат.. и това видях, докато си наливах вода.. Да не говорим, че към 23ч единият ден, когато ми слезе коластрата исках да ми стелизират помпата, че да издърпам по-лесно вдлъбнатите ми зърна и да й е по-лесно на бебка да суче.. звънях по телефона, понеже и двете от нощната смяна ги нямаше и ми викат "спешно ли е?" и да не е, вие сте на работа.. дойдоха смърдящи на цигари и двете след 30мин!!!

Иначе в стаята бяхме 3, едното момиче супер приятно и ми допадна, но заради другата жена, която ме "преследваше" от предродилна още, избягвахме да говорим, защото обсебваше разговора със себе си.. и постоянно се включваше без да я пита никой нищо.. да не говорим, че беше ужасна, не спря да се оплаква колко и било тежко след секциото, изпи всички възможни болкоуспокоителни и свещички на света.. и все не й беше добре.. То бебето й повръща, трепери, тя се тюхка, колко я боли и как ли щяла да кърми след като й премине действието на антибиотика, който е несъвместим с кърмене.. Пропуснах да кажа, че беше на 50г. (с донорска яйцеклетка), наскоро открила любовта, преди това била "волна като пеперуда" и не мислила за деца (не, че много мислеше сега).. Пациент на д-р Коновалова, толкова ми беше жал за нея... като идваше да я вижда, тая жена по 30 мин и обясняваше всичко, което се сети, че я боли... Това бебенце не го гушна нито веднъж, освен като заплака последния ден.. Постоянно ме питаше мен какво да прави с това, как да направи онова... Все едно съм отгледала 100 деца.. всичките си болки ги обясняваше на всяка една от акушерките, дори на санитарките.. та може и затова да не са се отнасяли с внимание към цялата стая, защото ги е било страх да припарят заради нея  

Та и там кошмар беше..

ЗА менюто.. Аз сладко не съм искала... Нито кой знае какви гурме ястия, но разнообразие, каквото казва ПР-ката, че предлагат.. ама кроасани и картофи.. а и едни мазни тиквички пълнени с кайма и ориз, ама мега гадни.. На мен не ми се е гадело като бях бременна, сега щях да повърна от тях...

Да не говорим, че банята беше ЗВЕРСКИ студена.. дори като влизах да пишкам замръзвах.. НЕ СМЕ СЕ КЪПАЛИ НИТО ВЕДНЪЖ, защото и трите ни беше страх, че ще се разболеем.. буквално се подмивах на мивката.. ПЪЛЕН ОТВРАТ..

Тони, не е приятно така да се случва с престоя в болницата и хубаво,че не ти е повлияло(защото в такъв момент...жените заслужават да получат най-добрите грижи) психически и на кърменето.
Учудвам се,че бебетата се задържат толкова време далеко от майките,когато е секцио раждането,но явно е такава практиката .

Радвам се,че вече всичко се подрежда.

Мари, това ми беше най-големият проблем на мен с тъпото секцио.. първо неестествения път на излизане.. но това повече.. че видях София като я извадиха за 2 мин... после за 5-6 с Илиян, после на снимките от док..  и след това чааааак на другия ден към 12ч... отвратително е 

Цитат на: alexandrova_90 в 19.12.2017 22:24

Мари, това ми беше най-големият проблем на мен с тъпото секцио.. първо неестествения път на излизане.. но това повече.. че видях София като я извадиха за 2 мин... после за 5-6 с Илиян, после на снимките от док..  и след това чааааак на другия ден към 12ч... отвратително е 

Знам,че е така(взеха ми Елиза,заради усложненията,само за половин час,но ми се скъса сърцето като я отделиха от мен), знам,че има и друг вариант,тук със секцио,бебетата са с майките непрекъснато,от операционната,в стаята след операция и в стаята за престой,когато не можеш да ставаш,акушерките ти го подават и вземат... Но няма смисъл да се коментира това,практиките са различни,само искам да ти кажа,че отлично те разбирам.
За съжаление тези спомени,от болницата , са доста трайни.

Тони, радвам се, че вече сте се прибрали и се гушката тримата.  В болницата, ако ще и лукс да е, все тая. Напрежението е голямо. Звучи ужасно разказаното от теб и неочаквано, но важното е, че вече сте си вкъщи. Аз разбрах, че веднага си си взела София, но май нещо се обърках и не съм разбрала правилно. Мен след като ме настаниха в стаята ме попитаха, дали бебето остава при мен или ще ми го носят за храна. Не съм се и замисляла, а направо си го взех. И при мен, като при теб, бебетата бяха в съседната стая и се чуваха постоянно. Не мисля, че бих издържала да не е при мен, но при секцио е различно. При нас питаха жените със секцио дали могат и искат да си вземат бебетата.
Времето минава ужасно бързо, нали?

Значи в тъпия Плевен са на светлинни години по-добре от Щерев!Радвам се, че попаднах на тази болница.Моника ми я взимаха до раздвижването като я носеха на 3 часа за кърмене, след това седеше само при мен.Имаше едно бебе дето много плачеше, всички акушерки се редуваха да го гушкат и носят, за да спре.

Тони, жената е решила да има дете, заради мъжът си.Не знае какъв дар е това.Не знам дали ще разбере някога!

Важното е вие тримата да сте добре.А ти преливаш от щастие, поне така звучиш!Много ви се радвам!

И аз като Еми да кажа, че все едно в друга болница съм раждала. Толкова ми беше приятно че не ми се тръгваше, като принцеса ме гледаха и акушерки и санитарки, но да кажа че мен ме познаваха всички от престоите ми там. С кърменето също помагаха, храната си беше супер.

Тонче, раждането е един страхотен опит за една жена, и съм сигурна че след време ще разказваш по друг начин тази история, не я създавай като лош спомен.

Хайде почивайте си и се гушкайте