Една сбъдната мечта, една щастлива мама, една малка София   

Много мислих какво да напиша, но все тази песен ми е в главата. Един прекрасен пример за връзката между майка и дъщеря, на име Софи

https://youtu.be/Zi7OXmTmgGg

Тони, напълни тази тема с разкази за трепетно очакване, любов и най-важното - акото на бебето

Пожелавам ти леки финални метри и скоро да гушкаш здраво и пухкаво бебче.

Оууу, тази тема ще е особено любима! Тони, спокойни и леки последни дни 2в1, а за крайния резултат съм сигурна, че ще е мнооого сладък! Всичко да мине възможно най-гладко и така, както си си го представяла   А дотогава съм сигурна, че ще четем много сладка история и ще видим страхотни красоти 

Охоооо дойде време! Тони честита темичка, да я запълниш с най-сладурските истории и снимки! Чакаме с нетърпение да показваш!

Юхууу! Ето че и за вашата темичка с принцеса София дойде време, Тони!  Трепетно време! Вълнуваме се с вас 

Тони бонбони честита бебешка тема
Леки финални метри, леко раждане и една много сладка и пухкава принцеса на финал..
С нетърпение чакам разказите ти и най - вече снимки..
Ще бъдете страхотни родители  

Тони, честита бе ешка тема! Тази ще е по-вълнуваща и от сватбената  
Желая ти леки финални метри, да се насладиш на всеки миг от оставащите до финала на една много чакана и извоювана бременност! Желая ти много леко раждане, точно такова каквото си го представяш и най-важнот здраво бебче, което да не изпъскаш от прегръдките си!
Нямам търпение да еазказваш и показваш малките детайли по подготовкат и очкванеро наоеинцеса София!

Честита бебешка тема, Тони!
Пожелавам ти спокойни финални метри, много търпение и здраво бебче!  Леко и мечтано раждане!
Все едно вчера се похвали, а днес вече си на финала. С нетърпение очаквам да разказваш и  показваш бонбонести красоти. 

Пс Добре де, кога ти е термина. Аз защо съм запомнила 29.12?

Честита бебешка темичка, Тони!

Леки и приятни дни до края и много здраво и кротко бебенце ти пожелавам от сърце

Честита тема Тони, леки оставащи финални метри и прекрасна девойка накрая!

Честита темичка, да я напълните с розАви емоции 

Много ви благодаря, момичета!.. Истината е, че хич не ми се искаше да имам бебешка тема, защото не съм сигурна как трябва да се води и пише, че да е интересна.. Може би за разлика от сватбената, тук няма да е много интересно.. но не мога да не опитам, защото Пандето ми смачка сърчицето снощи с тази песен.. Благодаря ти, уцели в право в целта 

Още снощи видях темата, след като Йо ме побутна Но като прочетох на Панди коментара и имаше рев, сълзи, сополи.. Викам по-добре да пиша днес на трезва глава 

От къде да започна..
Сигурно от началото.. което при нас е реално преди 2 години... но това го знаете всички, че минахме през някакви пречки.. разочарования от две биохимични бременности, които приключиха преди да са започнали.. Реално много ме разочарова първата, за един ден.. ноо ме нахъсаха още повече и знаех, че сме постигнали голям напредък.. Имах някакъв ужасен период след втората, защото очаквах постоянно да се е случило, а от август 2016 до април 2017 .. НИЩИЧКО.. към края на януари бях на предела на силите си и мислите.. Бях изпаднала в ужасна дупка, ревях от най-малкото нещо, а пък нечакания цикъл ме побъркаваше като идваше и то с точност до час.. правех тестове и проектирах чертички върху тях като луда..  Не ме спаси дори пътуване до мечтаната Тоскана.. там ми беше добре, но с връщането пак рев и сълзи, без никакви положителни емоции 
Бях готова вече на инсеминация и се силех към док.. Направихме контроли с ендото, реших че имам проблем с надбъбречна жлеза, та там изгубих около 1000лева и 1 месец в изследвания, заради лабораторна грешка и макар ендото да ми казваше, че търсим причина, каквато няма.. Но исках.. мен всички тези изследвания ме успокояваха, че поне правим нещо.. луда работа.. 

Там се появи едно колие от КИВИ, което аз приех като талисман, защитник, всичко.. Започнах да го слагам всеки ден, независимо отивали ми на облеклото или не.. винаги е с мен!!! Беше ми го изпратила с картичка "boy" и надпис "Цъфти и нека този цвят да донесе хубав и здрав плод".. това ми беше и мантрата, която използвах всяка сутрин при поставянето му и до днес всъщност..
На Цветница в църквата, измежду хиляди клонки върба, на мен точно ми направиха микроскопично венче, което беше буквално като за бебенце.. Викам си брей... дали не е знак..

Към диетата, включих и спорт, тичане/вървене по 10км след работа.. започнах от по-малко де, но за 2 месеца стигнах 10-ката..
Така дойде 10.04.2017г. денят след Цветница.. Аз като истински Шерлок.. Разбрах, че съм бременна 3 дни преди датата на М.. Докато тичах хич не ми беше добре, яко бодежи, боцкания и се зачудих.. В продължение на 3 месеца си се чувствах добре.. Тогава ми светна лампичката и се прибрах веднага, направих един тест и 2-рата черта излезе мигновено.. Разбира се, при мен това далеч не значеше буйна радост, защото след две биохимични бременности.. Пък и се чудех дали не си въобразявам пак.. Кумата ми звънна в този момент и викам, чакай ще ти снимам нещо, дали виждаш и ти, защото може да откачам.. И тя я виждаше..
Направих си 6 кръвни теста (знам луда съм), за да знам как расте ЧХГ-то.. Отделно си изследвах и разни други хубавини като прогестерон и ТСХ.. И на Велики петък, когато трябваше да пътуваме към свекърите, док ме видя, каза още не виждам сакчето, защото е рано, но по всичко личи и съм 99% сигурна, че ще се имплантира в матката. Почини си спокойно, изкарай празниците и ела.. После видяхме сакчето, след това ембриончето със сърдечна дейност..

От самото начало бях сигурна, че чакаме момиче, дори Илиян говореше по име.. мен все ме беше страх да не съм объркала за себе си хаха Потвърдиха ни още на БХС, че е момиче.. и така .. в момента си очакваме нашата сбъдната мечта София 

Иначе.. термин 19.12.2017г., но със сигурност няма да го дочакаме и ако не реши да се появи сама, ще я поддтикнем или ще е секцио най-късно 8.12. Предстои да решим, как, какво и защо другата седмица с док

Не знам, дали пропускам нещо или не.. нооо друго не се сещам Питайте

Разбирам те, и аз не знаех какво да пиша, но пък имаш какво да показваш

Мен също ме е разплаквала тази песен, гледах Мама Мия за пореден път в края на миналата учебна година

Ох, Тони, разбирам те за гадния период макар и моя да беше много по-кратък и изобщо да е нищо сравнено с вашите перипетии. Но пък си спомням даже още къде казах на ММ, че подозирам, че си бременна и че сигурно и при нас ще стане и ако трябва ще те търся за съвет какви стъпки сте предприели. Наистина много се зарадвах като потвърди подозренията

Сега сигурно си мислиш, че няма с какво, но съм сигурна, че София ще запълни дните ти, а съответно и темата си подобаващо с усмивки, с крачки, думи и разсъждения.

Ако искаш разкажи как каза на Илиян, на родители и близките, защото нещо ми се губи, ако си писала вече.

Гледах Мама мия преди около 2 месеца последно, даваха по някоя от телевизиите.. АМа такъв рев като снощи не съм удряла хаха И сутринта за разкош отново.. още не мога да кажа, че се дължи на София, а по-скоро че сега наистина оценявам любовта на майка ми към мен.... Това се моля, откакто знам за бебето.. Да съм добра майка поне на половина, колкото майка ми...  

Иначе, Рони, ние не сме преживели, кой знае колко.. Има хора с далеч по-тежък и злощастен опит в тези начинания от нас.. но аз бях на предела си.. затова и винаги казвам, че отгоре ни се изпраща това, което можем да понесем...  

В казването на Илиян нямаше абсолютно нищо романтично.. Нищичко.. Бяхме минали този период вече и както казах.. Първият положителен тест, макар този път да го усетих различно, изобщо не донесе нужното романтично изживяване и безмерно щастие... След като го видях, излязох пак навън, защото имах нужда да вървя още и да си прочистя мозъка.. Не се усетих, колко далеч от вкъщи съм стигнала, не знам и какво съм мислила толкова.. По едно време взе бая да ме пристигя в областта на яйчниците ии.. реших да остана там, където съм.. Илиян тъкмо беше започнал нова работа, чувстваше се прекрасно, защото беше намерил средата, която търси.. написах му като свърши да ми звънне, че имам да му казвам нещо и трябва да мине да ме прибере от мястото, където бях хаха Той ми звънна и аз му казах, че отново имаме положителен резултат, той се разплака по телефона и каза да чакам, където съм, че идва веднага.. И това беше.. после се радвахме като малки деца всяка сутрин след посещението в лабораторията, чакахме в колата да стане към 9 без 10, когато излизаха резултатите и се молехме чудото ни този път да е до щастлив финал


Много се чудехме дали да казваме на родителите ни, защото предния път им казахме веднага след + тест (пикливия ) И след това... Майка ми го прие супер зле след това, тя страдаше повече и от мен... За втория път дори не им казахме, а чак сега след като забременях истински й казах.. Но ни се налагаше да пътуваме с нашите към Силистра.. Баща ми кара супер бързо, не обича да спира, а аз бях с пиклив период.. Отделно обичат да пушат и се притеснявах да не запалят в колата на отворен прозорец (въпреки, че с мен рядко го правят, защото мразя да ми пушат, когато съм в колата..) .. Отидохме към Враца след 5-тия мисля кръвен тест, забавихме се доста, защото пусках изследвания за Тромбофилии по препоръка на док.. и като отидохме там майка ми плачеше супер неутешимо, че брат ми не искал да пътува с нас, че щял да си остане сам точно на най-големия празник.. и някакви такива, а той просто си имал уговорка с приятели и хич не му беше тъжно, че няма да има семеен обяд..  

Докато Илиян прехвърляше багажите, аз изтрелях, че ще става баба и да спре да се сополиви.. тя в началото не ме чу, повторих го и тя замлъкна... после се разрева още по-силно.. започна да благодари на Бог и да си казва, "знаех си, знаех си..".. и така.. баща ми дойде и му казах, че трябва да кара внимателно и ще се наложи да спираме, защото пишкам често.. той ме изгледа и каза, "от кога пък те е страх от високите скорости, а да не говорим, че сме пътували 600км без да искаш да спираме.." Казах му, че е от внучето му, че ме тормози и променя от сега.. Той зяпна и му се насълзиха очите.. Илиян като влезе при нас, работата беше ясна вече и започна да се смее...

Понеже аз избухнах във Враца като пристигнахме в Силистра го оставих той да каже на майка му и баща му.. Той постоянно се опитваше да ги събере на едно място.. и го виждах, как се чуди какво да измисли, за да е интересно представянето на новината.. Аз редях боядисаните яйца в един панер, който нормално прилича на гнездо.. и той милия тръгна да обяснява "Майко, виждаш ли Тони, какво хубаво гнезно сви.. ", при което аз избухнах в смях, защото жената погледна и каза "Да, страхотно е" и продължи да си върши работата  
Вторият му опит след бурния ми смях беше по-директен, хвана ги за ръцете, докара ги до мен и каза, ще ставате баба и дядо за втори път.. Майка му се разрева за подскача и така  

Кумовете ни вече знаеха, както и 2 мои близки приятелки, с едната от които си разменихме новината, тази която роди на рождения ми ден

Тони, честита темичка! Много спокойствие до края на  бременността, леко раждане и сладка розова София 

Как да няма с какво да я напълниш, то все има за разказване. Ще видиш като се появи как бързо минава времето и как всеки ден има нещо ново