Звучи ужасно, съжалявам наистина, че в такъв момент не са ти се оправдали очакванията, но да, гледай да не си създаваш прекалено лоши спомени
Гушкайте се, кърмете се и си свиркай 

Сигурна съм че се дерат по цяла нощ.Ма то да бе мислиш че някъде из Бг е различно. Имала си сили, взимала си я, това е важното.Ние си спяхме, явно сме били с праг на болка обаче, като досадницата от стаята, щото много бедствахме и нощната пауза ни беше спасение.Та всеки е различен.
А за жената в стаята-ужас.
Явно са сменили и менюто.
Пожелавам бързо да ги забравиш.

Тони, радвам се, че пиша и че сте добре  

За болницата и аз да кажа, че все едно за друга болница говориш. При мен също беше някакъв пик на раждащи, родилното беше в ремонт и бяхме по 3 в стая. Въпреки това беше много приятно, всички бяха много мили и добронамерени. Имаше няколко акушерки, които не знаеха какво правят, но след първия ден се ориентираш и знаеш кой за какво да питаш.

И според мен след месец-два ще имаш друго виждане за нещата. Аз в началото се чувствах малко като изоставена и предадена от ММ, защото не беше в София - трябваше сама да се закарам до родилното с изтичащи води, 1 час преди това пусках фактури и приготвях заявки за следващия ден, за да не спира работата, но сега направо съм доволна от себе си, че и с това се справих, а ММ ме гледа като Божество  

Гушкайте се и много целувки на София  

Леле, Тони, шокира ме с тоя разказ за престоя в болницата
Някак при раждането на Мария бях останала с хубави чувства. Същото се повтори и със Симеон. Когато минавам покрай моята болница ми става едно хубаво и носталгично Присещам се за конкретни лекари, акушерки и вътрешно съм им благодарна. Много е жалко, че така си останала разочарована! По отношение на медицинско обслужване все се надявам нещата да вървят към по-добро.
Това със спането, докато са нощна смяна, ми е най-отвратителното. Не че нещо, но както казваш - на работа са. При нас нямаше такъв вариант, защото в стаята с бебетата има само едно голямо кресло, та ако дреме някоя акушерка, ще е там. Няма къде да се опъне и да спи. Отделно, че болницата постоянно е пълна откъм лежащи за задържане и нощем акушерките сновят за назначенията.
За лудницата - с Мария беше така. Сменяха се зодиите и майките поръчваха кога да им се родят бебетата. Смешно ми е и сега, но док беше повече от сериозен, когато го описваше. После видях, че думите му се потвърждават. Със Симеон два дни беше рай - много малко родилки. И ела да видиш на 1-2 юни какво беше - все едно с рейс ги изсипаха отпред
По принцип практиката ли им е такава или в този случай е било така, че бебето да е далеч толкова време от теб? Питам, защото на съседката по легло й донесоха бебето още преди да е раздвижена, защото бебето се скъса от рев. Симеон беше при мен през цялото време с две изключения - малко след като се роди, за да го сложат на леглата, където ги топлят, а мен да настанят в интензивно, и първата нощ (не цялата), защото беше спокоен и ми дадоха време да подремна.
Булче, много хубаво го е казала Послушай я
Сега отдели време на мънинката и на любимия човек до теб

Али, така са си по принцип там. В интензивното не влиза никой освен лекарите, а и си вързан на апарат за кръвно и там някви банки ти преливат.
Поне при нас така беше. Тони да каже

За да не се чувства Еми единствена, да кажа, че и аз давах бебето за през нощта. Болката не ми пречеше, но нямах никаква сила. През първите 24 часа мисля, че ми носеха бебето да го гушкам, но аз бях много неадекватна, гледах го като кукла.

Тони, имаш две години да прекарате залепени, не ги мисли първите 12 часа.

Всеки има различни нагласи, очаквания, виждания. Затова все едно сте раждали в различни болници. Аз имам само хубави спомени от този ми болничен престой, но ако потърсите в интернет, ще намерите много недоволни от Токуда.

Тони, направо ужасно звучи. На мен това, че си била с още 2 жени ми идва много в повече. За пераонала не се учудвам и мен не идваха да.ме виждат и бяха супер некомпетентни /освен 1, благодарение на която останах сама в стая, но тя ме познаваше от лежането/.
За храната обаче.много се изненадах, не беше лоша преди.
Важното е, че вече сте си вкъщи и се радвате един на друг.
Идват ли бабите или вече си заминаха? Илиян до кога ще бъде с вас?

Практиката си е такава, не дават бебетата, те стоят в стая до предродилна зала на същия етаж като реанимацията, но не се чуват и виждат.. Не я разбирам тая практика, затова и не исках секцио.. Но после си бяхме заедно, реално не е болка за умиране тези 12ч. не е кой знае каква драма.. Но за другите неща.. аз имам над 20 познати и приятелки родили там.. всички са толкова доволни.. аз си мислех, че влизам в прекрасна болница с отлични условия.. заклевам се, че не ми се даваха парите накрая, само си помислих за моята док, колко е всеотдайна и как изкара 30 часа в болницата, заради моята индукция и да ми пристане на акъла да се опитвам до последно да раждам нормално.. и как идваше постоянно да ме пита как съм и тн.. Също и самия екип по време на секциото беше бетон.. Беше помолила шефът на анестезиолозите да работи с нея.. всичко беше супер.. Направи ми впечатление, че всички лекарки се карат много с акушерките.. на мен 2 дни не ми махаха абокатата, при положение, че док беше казала още в петък да го махнат.. и някакви такива малки но мега противни неща.

Аз престоят в болницата ще го помня винаги с хубаво, как бебка спеше постоянно върху мен и как ме зареждаше с енергия с прекрасния си аромат..  Как се запознахме на живо и колко беше прекрасна тя  но крилото на болницата ще ми е черно  Не съм сигурна, че втори път бих родила там, ако някога изобщо забременея и искаме второ.   

Илиян ще е вкъщи до след Нова година, тъпото е, че тези дни бащинство броят и Коледните празници, ама какво да се прави... Нашите ще дойдат за Коледа и ще сме заедно тук.. После януари ще видим коя баба и кога ще идва, след като Илиян се върне на работа.

Не мога да й се нагледам и искам постоянно да я целувам.. А като ги виждам, как се гушкат и спят с Илиян денем, направо ми става 

Честита 1 седмица! 

За болницата не го мисли, важно е да сте добре.

Кажи как е? Суче ли? На кой прилича? Ти как си? Успяваш ли да дремнеш през ноща?

Аз неслучайно няма да раждам втори път в тази болница, не само щото според мен е конвейр за секцио както съм ти казвала лично, ами и заради някои от споменатите от теб неща като храната, отношението и т.н. Съжалявам, че и на теб ти се наложи да разбереш някои неприятни елементи от първа ръка  Обаче се радвам, че беше толкова силна, беше си със София от първия възможен миг, направи каквото зависеше от теб да я кърмиш успешно, сближи се с нея както си трябва и сега всичко ви е толкова хубаво и розово вкъщи  А и все пак си случила на добър доктор въпреки болницата и цялостното усещане

о панди,не се чувствам самичк,повечето си ги даваха.аз съм в мир със себе си-тук сме все различни, това му е готиното. и се обичаме и подкрепяме. Тони ще се справи с всичко и със спомените. а след година ще й е още по мило.
Тони със зърната как се справяш?

По мои проучвания, които датират от по това време миналата година, единствената болница в София, в която след секцио си получаваш бебето, е Вита. В другите си в реанимация и докато не те раздвижат бебето ти го носят за малко и толкос.  Както казва Панди, първите 12 часа може да са важни, но не са чак пък толкова решаващи колкото "сектантките" по кърмене твърдят. В живота няма такова нещо като перфектни условия -оцелява този, който се адаптира.
Когато имаш предварително зададени очаквания може да се разочароваш, акушерките са много важни, аз моите ще ги благославям цял живот и двата пъти много се грижеха за мен и ми беше много мило да разпозная час от тях. Поне на лекар си случила. Ако ви се ражда нормално в друга болница ще ви препоръчам лекар, ще ви извади душицата и бебето от едно и също място. Гаранция

Целувки на сладкишката!

В св. Лазар реанимация няма, т.е. бебето си е с теб от момента, в който го извадят от теб било то нормално или секцио, стига да искаш  Аз искам, тъй като съм си сектантка отвсякъде, кърмеща, бебеносеща, естественораждаща (надявам се) и т.н. Разбира се и аз притежавам здрав разум и всяко нещо си има предели, не съм чак фанатичка, просто сектантка  Но както каза Еми, тук сме все различни и е важно, че въпреки различията си се подкрепяме и толерираме 

Но да не разводнявам повече темата на Тони  Тя ми е скъпа, напоследък доста се сближихме и всяко нещо покрай нейното майчинство и бит ме вълнува живо 

Правилно,  да не разводняваме Успех, scilla!

И аз бях от тия дето искаха да си починат след раждането и не си взех веднага Мис, ма след 12+ часа раждане някак си нямах сили...не съжалявам, пак бих си използвала престоя в болницата повече за почивка, предвид по-следващите събития  Аз знам същото за Вита, моя приятелка роди там секцио и малката си беше неотлъчно до нея Стига толкова 
scilla успех 
На семейство Илиеви много гушкане и спане