Цитат на: marry_me в 03.10.2017 16:15

Така че спри се и си дай време, ще намериш решение. А докато го намериш няма смисъл да си причиняваш всичко това... Да се обвиняваш, да сравняваш, да се депресираш, да съжаляваш и още много ДА-та 

Добре, спирам и обещавам от утре да сьм супер щастлива и в страхотно настроение.

Цитат на: inaxastra в 03.10.2017 21:09

Добре, спирам и обещавам от утре да сьм супер щастлива и в страхотно настроение.

Не мога да ти пресъздам лекцията която води една колежка, но беше за как е намерила усмивката си отново. И ключа към нейния успех е бил да се научи отново да бъде щастлива, търсейки я на най-различни места. Аз ревах като я слушах защото минах през подобно нещо като се върнах от майчинство

Цитат на: bulche91 в 03.10.2017 22:27

Не мога да ти пресъздам лекцията която води една колежка, но беше за как е намерила усмивката си отново. И ключа към нейния успех е бил да се научи отново да бъде щастлива, търсейки я на най-различни места.

Е, като не знаеш къде и за какво си си загубил усмивката, търсиш си я. Ама като ти е от ясно по- ясно каква ти е мъката, за какъв ти е да обикаляш изби, тавани и апартаменти или всяка сутрин да се убеждаваш колко си щастлив пред огледалото? Мозъкът си знае работата, в определени моменти трябва да потъгува, да се поядоса и чак тогава да рестартира. Нека си има и тъжни и щастливи, иначе няма как да правим сравнение
Фанич, сигурно за Пампорово става въпрос да е имало лифт, затова го свързваш с нашия край. То едно време бяха рядкост, пък и бая страшно си беше в тези едноместните
От тези шапки най- различни модели имам - прасета, мечки, жаби, летци... Хубави и интересни са един път да ги сложиш на дете, или за фотосесия, но не са за ежедневна употреба, според мен

Киви, твоята прелест не само е несъвметима със скини, ами дори е несравнима   Едните са на Викито Бекъм, която по принцип прави дрехи само за анорексички, ама с коженото яке и кубинките ми заспаха Иначе boot cut и прави има в магазина на Levi's в Аутлет център на много добри парички, гаранция ще ги носиш с години

Цитат на: inaxastra в 03.10.2017 21:09

Добре, спирам и обещавам от утре да сьм супер щастлива и в страхотно настроение.

Ина... Не е въпросът да си супер щастлива и в страхотно настроение. А да намериш начин твоите вибрации и тези на ситуацията да не се боричкат, а да намерят начин да съжителстват заедно. Или ти, която си, да минеш през ситуацията, която е, с най-малко похабени нерви   Не се примирявай, но не се и обвинявай  

Еми, тези чизми не са моята бира  

Едно от любимите ми другарчета (една от шаферките ми) е в София за три дни Днес се разходихме из улиците, купихме си печени кестени и вечеряхме в Made in blue. На мен ми хареса, а и на нея. Обслужването си беше супер, храната повече от вкусна, атмосферата задушевна. Бая си бъбрихме и си тръгнахме заредени една от друга. Обичам го това момиче Утре сме с планове за театър, а в четвъртък ще ходим на една изложба от 28-ми дни на Японската култура в Музея за история на София (бившата градска баня до халите).

Свекърва ме спревари, ще я дочета...

Ох ... не ми се искаше да влизам в подробности, но Булче ме провокира и като сте тръгнали сериозно ще се включа. Днес от нищото котката ми направила криза и... вече няма котка. Здраво жизнено същество, което само преди няколко дни се чудеше как да се настани в мен да си помърка, а днес я няма. Някои хора ще кажат какво пък толкова ... котка, няма да изпадам в емоционални отклонения, а ще използвам случката да онагледя колко кратък е живота и да ви напомня, че утрето на никого не е гарантирано.
Всеки човек си има моменти, когато е тъжен, без посока, но за себе си знам, че искам да взема максимума от деня, да зарадвам хората до мен, да си доставя удоволствие. С достатъчно упражнение, човек се научава да си намира усмивката. Да се оставим на самосъжаление не е конструктивно, а и ако искаме промяна, трябва да си я издействаме.
Лека нощ, мили ми снахи и свеки и тъщи, и надявам се до утре.  

Киви, 
Съжалявам за животинчето Много е гадно да ти умре любимо същество без значение от формата му Гуш, гуш и пак гуш 

Киви милото животинче 

Свекс то не става от днес за утре, трябва и осъзнаване. Тя като виден специялист го беше нанесла в една таблица, календар на живота, и го беше разделила на розов етап и черен етап, беше точно определила кога е започнал, кога е свършил и имаше ясна цел как да го задържи такъв. Беше повече от 2 години.

Е, тя и моята Олга си има ясна цел да не остарява, както и методи, с които да го постигне Понеже е сигурна, че ще живее 500 години, много ме е яд, как няма да съм свидетел на туй чудо на човешката природа. Питах я скоро няма ли да и е мъчно, че синът и ще си замине преди нея /той си е нормален 45 годишен мъж/ - нямало, защото това щяло да си е негово решение. Много хубава нагласа, блазе им на такива хора, ама на другите около тях... не ми се мисли
Киви, ти не си казвала, че си падаш по котки. Ще завъждат ли нова?
Али, беше питала за непрофесионалните артисти в Откраднат живот. Познавам най- добре една от сестрите с дълга руса къдрава коса. Беше редактор на вестник Земя. По едно време бяха обявили в Нова, че търсят свободни хора за участие в разни епизодични роли и тя се явила на кастинг. Мъжът и също го виждам, той е агроном по професия, вече е пенсионер. Има и още една сестра с къдрава пищна коса, хваща я на конска опашка, тя е наистина медицинска сестра в живота. Познавам и една по- височка, малко мъжки фасон пада, учителка по математика. Все се каня да ги питам коя е жената в ролята на сестра Недева, толкова е естествено стресната, така непринудено играе, че сигурно и в реалния живот си е точно такава. Много хора използват подобни възможности за запълване на времето и все пак да изкарат някой лев. Жалко, че в Пловдив все по- рядко снимат нещо.
Като ученичка и студентка около десетина пъти съм го играла статистка Голяма забава е, срещаш хора, киприш се, а накрая и пари ти дават . Хехе, Родният е участвал в масовки на филм за Аспарух, когато е бил войник. Няма добри спомени, карали ги да газят в някаква кал и да изглеждат измъчени, като за целта им се разминало бръснене за две седмици на брада и глава и бая обрасли
Хубав и успешен ден на всички Който иска да е щастлив, нека е Аз се чудя в каква последователност да подкарам рисуването, свиренето на пиано и писането на стихове. Няма да бродирам, че ми свършиха копринените конци /дестилираната вода за парочистачката/, иначе можеше да довърша гоблена с есенен сюжет .

Кивчо, съжалявам за котанка- котките са си част от дома и любовта към него. Мен ми ставаше зле дори само като се разболееше котката, затова и вече не си взимам. Боли ме прекалено после.

Свекърва, съгласна съм с теорията ти- мозъкът трябва да мине през всички състояния, инак как ще оцени хубавото и как ще се научи да пренастройва невронните си пътеки?

За момчета ми хареса това:

Добро утро, най-накрая съм на линия.Писна ми това пътуване, честно.Вчера като се прибирахме все едно бяхме абонирани за идиотите.Един ни излезе срещу нас на един завой, добре, че пътя не позволяваше голяма скорост, че щяхте да четете за нас по вестниците!Просто нямам думи!Как може да изпреварваш на завой, без видимост, при това ТИР?

Киви, понеже си говорехме за тоя празник на тиквата, положението по Хемус не е зле.Няма задръствания и колони, много бързо се придвижва човек там.Е сега вчера един с едно Ауди, не знам как не беше видял знаците за временна сигнализация който започват на поне километър преди стеснението и се беше набил в една стойка на знак, дето сигнализира за ремонта!Много тъп трябва да си, за подобна грешка, ама какво ли знам аз!
Съжалявам за котето, знам колко много боли!И се радвам, че З2 се е разбрал с количката.Точно вчера си говорехме с моя мъж, как като родих бях по-слаба от сега, защото ежедневно трамбовах града с количката напред назад.Моника спеше само и единствено като се движеше количката и толкова!

Вътрешния мир е много трудно откриваем понякога, а понякога просто искаме да помрънкаме, но не трябва да се оставяме прекалено дълго на мрънкащото настроение, че после много трудно се излиза от него.

Айде хубав ви ден, аз имам ужасно много работа.Моника пак плака на детската, Преслав я бил дразнел.Сега се учим как да не обръщаме внимание на дразнителите и да не им се даваме.Кога порасна да и обяснявам как не трябва да плаче пред Преслав, а да е силна и да си отстоява своето?

Хайде да си седнем да задниците и да се вьрнем в реалността. Ако мозькьт можеше да контролира емоциите по заповед и желание на човека, този свят нямаше да е това, което е. Нито пьк щеше вьобще да има нужда от психология и всякакви науки в тоя дух.

Рационалното поведение е едно, емоционалното - друго. И който твьрди обратното, сьжалявам, но не мога да го взема на сериозно (за да се изразя по-меко и неутрално).
Ако на някой, когато се чувства зле му помагат сьвети - радвам се за него.

На мен ми помага да говоря за това, за да го изхвьрля от себе си, да го осмисля, да го обработя, да го разгледам от различни страни, да го преобразувам, да го прегльтна и да мина на друго. А това отнема време.

Маги, добре че сте се прибрали живи. Ужас просто !

Еми, шапчиците, които показваш са много хубави. И аз като бяха бебета много гледах такива шапки. Сега чакам да дойдат моите и се надявам днес да пристигнат.

Вчера си получих и дипломата. Голям кеф !

В един супермаркет наблизо имало гумени ботуши - еднорог. Марта би била на седмото небе. Ще се опитам да отида да й взема. И аз имам нужда от нови, че моите са с плоска подметка и за по-дьлго ходене не са удобни, а тук гумените ботуши са от пьрвостепенна важност в гардероба, наред с непромокаемото яке.

Здравейте!
Аз от вчера съм полята с вряла вода. Детенце на наши съседи и семейни приятели е починало. То си беше с вродени проблеми на сърцето, но след операция/и мислех, че вече е израснало проблема. Беше в предтинейджърска възраст. Много ми е свито, болно и тъжно! Това лято няма да забравя колко често дядото водеше двете братчета да играят. Те са доста по-големи от моето, та редовно си предоставяха за разглеждане книжки, ракетки от хартия и други неща. Не знам що за майка трябва да си, за да заслужиш такова нещо, а тяхната не съвсем не би. Тя най-редовно носи по нещо за дребната - огромна сочна червена ябълка, праскови, тефтерче за рисуване... Още не мога да осъзная всичко...
Киви, разбирам те за котето! Има хора, които приемат животните просто като фон вкъщи, но за други са членове от семейството.
Мда, определено трябва да се научим да ценим моментите на щастие и да не ги взимаме за досадна константа. А най-вече човек трябва да отсее нещата, за които да се бори, ядосва и отделя повече време.
Аз преди повече трамбовах по улиците. Сега се пазя, защото привечер има кой да ми стопява лагерите, та след 17 ч все още трябва да съм в кондиция психически и физически.
Аууу, Еми, шапката е чудна! Запазвам с идея да я покажа на майка.
И аз съм в търсене на дънки. Имам скини - много ги харесвам, но са баш зимни и не стават за това време. Имах момент с около 6-7 чифта. В един момент всички се наговориха и ме предадоха почти едновременно. Онзи ден взех едни за всеки ден от ЛиТъЛ. Наврях се успешно в тийн номерацията, та ми излезе и срамно евтино. Тази зима съм се наканила да си купя от дългите елеци с косъм. Усещам обаче как преди това ще вложа пари в нов телефон. Такъв номер ми изигра моят! Нещо блокира (и друг път го е правил и се е оправял) и сега номерата от картата не ми ги чете. Съответно всички излизат просто с непознат номер. Аз знам наизуст номерата на ММ, майка и татко, та за звънене не ми е проблем поне на тях. Къде са Нокиите, с които можеше човек и орехи да чупи
Свекърва, сещам се за кои говориш - Веселинова, Чокова и на третата не се сещам името в момента (героинята е сестра в АГ отделението).
То и аз имам своите 5 минутки слава в български филм с известни актьори. Татко е най-големият рекламодател - помни сцените по минути и стане ли дума може винаги да демонстрира в You Tube. Тогава все още обаче не всяка продукция ставаше хит, но ми беше интересно да се видя в дрехи от 40-те. Снимачният ми ден беше около 10-11 часа и бях като бито куче от обувките вечерта. Най-трудно е това, че не знаеш в кой момент влизаш и излизаш от кадър. С това си обяснявам и защо актьорите са такива и в живота. Хонорарът си го биваше, а нещото, купено тогава, още си го ползвам В София като отидох се записах в агенция. В началото нямаше подходящи продукции, а после нямах време за такива неща.
Някой се бори със съня и ще се възползвам от банята в това време

Али, съболезнования! Настръхнах докато четях, много е тъжно и несправедливо.

Ина, хубаво е, че знаеш кое ти помага да се отървеш от негативизма. Споделяй. За себе си зная кое ме радва, но още не съм се научила да изхвърлям лошото. Рядко споделям с най-близките си кое ме притеснява, обикновено говоря само за хубавото, но лошото не изчезва.

Еми, много са хубави шапките. Еднорога го свалям за вдъхновение, а сивото шапе, ако го видя някъде бих го взела на малкия <3

Киви, съжалявам за котето! Много е тъжно, че така изведнъж се е случило и не е имало как да му помогнете. Ще вземате ли ново коте? 31 страда ли за него?

И аз си търся хубави тъмно сини дънки. В Зара бях набелязала някакви модели, но като ходих Иван беше крив и не успях да пробвам. От вратата на магазина е преценил, че няма да се харесам
Днес чакам една приятелка да дойде до София и някъде между нейните задачи да успеем да се видим.

Али, много тъжно наистина Да почива в мир детенцето Моя позната роди детенце с много увреждания преди 3 години, гледаха го година и малко и накрая си отиде.. За добро или лошо, но поне не се мъчи повече, че беше кошмар Тъпото при тях беше, че ако лекарите са били на място, са можели да я предупредят за лошото развитие на бебето, но понеже била млада (на 23г.) не й правили никакви тестове, ходила на ехограф по ЗК 3 пъти и платила за още 2 пъти от нея.. Направо ужас   Да не дава Господ на никого...

Киви, не знаех, че имаш котка... Не ги харесвам, но никога не ми е приятно да гледам някого как бие котка или да разбирам тъжни вести.. Съжалявам

Днес вече излизах до док и се прибрах.. Мисля да се разходя чак довечера, а до тогава да стоя в нас с чай и книга и да отпочивам.. Вчера излязох сутринта и се прибрах в 20ч. 

Али и Киви, моите съболезнования... Какво да кажеш в такава ситуация?!  Мактуб - било е писано...
Липсва ми ЛиТъл... Защо няма тука?! Уай ин дъ хелл? Има МОЛ-ове 1599 бр.. а един Лидъл да няма!
Така ми се ходи на екскурзия, а Инж. все няма време. Кари ще има ваканция в края на месеца и поне еднодневна в околността ще направим сигурно.