Точно като четях за този Александьр с ирония си мислех за тази жена, дето тук се говореше за нея и описанието на Алексия  

Ужасно звучи този крьжок  

Аз пьк в сряда сьм канена на Дивали (индийски празник на светлината).

Аз, Адриана и Фернанда (две бразилки от нашата сграда) преди 2-3 месеца организирахме Уотсап група на майките от нашия блок. Тя ужасно се разрасна (сега сме над 30), оформиха се подгрупи по интереси и вече два пьти организираме сьбирания наживо. На последното кьм нас се присьединиха и индийките. Рьцете им бяха кьносани на цветя и аз им казах, че супер много ми харесва и ако може да ни покажат някой пьт как се прави. Те казаха, че тази седмица имат някакьв празник и затова са се издокарали, но на 19 е Дивали и ако има интерес може да организират нещо.
Аз им казах, че това е супер и би било много яко и вчера пуснаха поканата в група, че всички сме канени на 18 в 10ч в апартамента на едната, да празнуваме заедно. Ще има ядене, пиене, сарита, мехенди (кьната на рьцете) и ще бьде супер.

София този ден има плуване, но писах на организаторите, за да сменя един ден за друг. Та ще ходим. Нямам тьрпение.

Чудя се какво да отнеса. Те казаха, че за тях е вьпрос на чест те да черпят, да не носим нищо, но не е удобно. Ще трябва да попрочета малко за традициите.

Сега като поразгледах малко, кадаиф ми се струва много подходящо, но не знам дали ще намеря тук по източно европейските магазини.
Приемам идеи.

Привет!

Това със събирането за празника е супер! Мисля, че европейците(нямам наблюдения над американците например и не знам те как са по тези въпроси) са много по отворени към опознаването на азиатските култури, отколкото те към европейските.

За храната мисля е мисията невъзможна. От личният опит,който имам ще кажа, че досега съм имала успех единствено с един много шоколадов сладкиш, сладък, да ти залепне устата.
Твърде са ни различни вкусовете, техните рецептори изобщо не се активират от нашите храни.
Един индиец опита един солени питки, които правя често и за нас са ок, той изяде едно, мълчи, нищо не казва и накрая, след 2-3 минути казва  "ааа, той вкусът идва после"

П.П И забравих да кажа, че не виждам смисъл да се приготвя нещо тяхно, едва ли ще се очароват.
И наистина за тях храната е култ.

Не целя нещо тяхно. Т.е не гледам специално индийски рецепти, а нещо, което да е в духа на този им празник и което би се харесало. Кадаиф ми се вижда идеално. Даже майка сега се обади на една нейна приятелка, дето ще се виждат утре на кафе, ако ходи днес да пазарува от Бг магазина, да купи.

Ако не може д анаправя шоколадов или сладкиш или мус. И двете са мазни и сладки, но не мисля, че шоколад ще се хареса колкото сиропирано нещо.

Не мога да преценя....
Мога само да кажа, че съм останала с впечатление, че техните десерти са много сладки, но по-скоро сухи, както халвите, като сравнение.

Хехе, аз нали гледах преди "Малката булка" като научнопопулярен филм, та после търсех рецепти от нещата. Ако правиш кадаиф, трябва да го залееш с "гхи" масло към захарния сироп, иначе не зная дали ще им хареса. На този ли празник се цапаха с бои? Имаше и един, на който жените не ядяха и не пиеха нищо, гладуваха за здравето на мъжете си. Най- интересно обаче ми се виждаше това, че не опитват вкуса по време на готвене
Тук, на Капан феста, го имаше и това рисуване на ръце като "ателие" за деца и възрастни. Не съм сигурна дали в Турция го правят , но в последно време моите съседи от Махалата се разкрасяват с рисунки, докато по- рано само си боядисваха изцяло пръстите.
Наша позната работи при индийци, тук са със семействата си. Казвала е, че даже не опитват наша храна, но се засягат, ако не ядеш от тяхната.
Предполагам обаче, че вашите са по- отворени и са свикнали вече на европейски вкусове и нрави.
Не се ли страхуваш да водиш София на басейн при непрекъснатите кожни проблеми, които си завъжда?

Сега се сетих, че във филма, когато ходеха нагости, носеха за подарък дрехи /сарита/ за големите и играчки за децата. Хехе, опаковани в целофан и с етикетите, по- изисканите в лъскава цветна хартия и винаги в големи найлонови или платнени чанти. Но там действието се развиваше в селски район и уж бяха по- изостанали.
И нещо интересно четох за индийците. Нямали достатъчно жени и в последно време двама- трима братя от семейството си делели една жена. Едно на ръка, че се искат пари да си купиш жена. Основно обаче било, че много семейства правели аборт, ако разберат, че детето е момиче и в следствие на това се раждали предимно момчета. То и аз се чудех, защо е забранено да се казва какъв е полът на детето и до последно всички бяха в неведение и надежди да е наследник, при положение, че редовно ходеха на видеозон.
Сега сериалът е преминал в "Дъщерята на Ананди", някаква Нандини чувам да спрягат. Трябва да му хвърля едно око, че покрай блудкавото съдържание, понякога показват интересни социални и културни проблеми.

Привет в този прекрасен работен ден  

Някои си довършваме ддс-тата за понеделник

Днес станах в 7:30, което за мен е повече от рекорд Бях на фризьор, минах през Миш-Маш феста, пообзаведох се от фонда и аз съм човек, мъча се да работя от офиса, ама ще ходя да се мъча в парка

Ина, тези събирания и групи звучат повече от чудесно, дано си намериш сродни птички  

На всички приятен ден и събирайте топли лъчи, че не се знае до кога ще е  

Едва ли точно на индийското сьбиране, но аз си имам сродни птички, даже 3. Засега са ми достатьчни. Имам и много други по-малко сродни.

В четвьртьк бяхме навьн с една от новите ми приятелки (фр.) Разходихме се по магазините в центьра, ядохме вьв френския ресторант, пихме шампанско и купихме френски бонбони за децата. Много хубаво си изкарахме.

Утре другата ни е на гости с мьжа и детето си. Тя сьщо е фр. той е ирл. А пьк за понеделник се организираме трите да ходим на някакьв поход 10км по брега на морето. Аз нямам обувки, та не знам как ще отида, но много искам.

7km bili
http://www.bray.ie/cliff-walk/

Ина, това много интересно звучи и ти също правиш впечатление на ободрена. Приятно изкарване!

А днес е мой ред да  съм в депресия. Вероятно се разболявам де, защото ми е едно мега утрепано, но змейовете си държат майка им да ги обгрижва. 32 обикаля напред назад подпрян на леглото и е голямата радост като ме достигне, той е сополив и озъбен ( сиреч в последния месец и 8 дни се е сдобил с 4 зъба). 31 е просто сополив, но няма страшно през май-юни ще му се оправи носът. Не бързам

Мерси за стиснатите палци, всичко мина гладко... А всичкото беше първата екскурзия на 31 до Пловдив, с градината. То нищо работа, ама на мен всичко ми се беше свило, нали са бели кахъри това мойто, ама кога порасна това дете ... от цялата работа разбрахме, че е бил в петия град и за някаква спирка Снежанка. More than welcome са всякакви интерпретации къде аджаба е било това дете и може ли да се повтори този маршрут с майки, но да включва кафе или обяд със Али, Свекърва и всичките пловдивски Софиянки, ако решите да пътувате с мен.

Куца работа са тия настинки. Ние тази сутрин се сьбудихме с ухобол (явно). Като казвам "ние" имам предвид Софето.

Иначе Марта е с кожните проблми, не София.

А пьк за зьбите не ти завиждам, направо ! Имаш едно приятелско и сьчувствено потупване по рамото от мен.

Ободрена сьм бегло, но прецених, че достатьчно сьм ви стенала и правя усилия да го избягам.

Киви, сигурно са ги водили на детската железница на Младежкия хълм, там има спирка Снежанка. Иначе аз съм навита винаги за Пловдив, спадам към групата, която визираш, пък и за Свекс и Али, съвсем 

Ние се разходихме до Драгалевския манастир, че от месец се бяхме заканили да идем, а все не успяваме. На връщане минахме през Джъмбо, но беше такава блъсканица, че нищо не можах да разгледам.

Ина, звучи интересно. Ще чакам да разкажеш как е минало.

Слънчева събота на всички! 

Цитат на: inaxastra в 14.10.2017 14:34

Куца работа са тия настинки. Ние тази сутрин се сьбудихме с ухобол (явно). Като казвам "ние" имам предвид Софето.

Струва ми се, че от разболяванията в тази възраст се оформят слаби места, които първо се активират, когато има подходящи условия.
Сестра ми, също като София, в периода на първата, втората и третата си годинка често боледуваше от възпаления в ушите. До 20-тата си година този проблем се отключваше и при най-безобидната настинка.
При мен и при Сами, така е с гърлото, при Симеон с носът, гадна работа.

Киви, кофти работа мама да е болна Може би единственото по-лошо нещо е в тоя същият момент и децата да са болни и да имат нужда да си на разположение, е тогава вече е нечовешко.

Добър вечер и от мен

Киви, да се оправяш бързооо   

Майка ми все разказва за първата ми екскурзия за 3 дни в детската градина.. Състоеше се близо до Враца, малко преди пещерата Леденика, така че да може, ако има проблеми, родителите да идват. Всички деца плачат за родителите си, само аз махам с ентусиазъм и нямам търпение да потеглим, мама твърди, че и първа съм се качила в автобуса, което аз не помня  На втория ден имаше едно момченце, което беше най-малко в групата и започна да плаче много за баща си, учителките се обадиха на баща му да дойде да го вземе. Ние бяхме съседчета и аз започнах да плача също, знаейки че мама може да дойде и да ме вземе с него направо.. Мама беше много озадачена, защо съм плакала, като тръгнах с такъв ентусиазъм, но на мен ми беше ужасно скучно.. Никога не съм и обичала да си играя с връстници, все с по-големи деца или ако може дори с възрастните най-добре А и стояхме затоврени в този хотел, защото валеше и беше много студено.. Ужасно тъпо беше наистиан 

Ина, много интересно звучии наистина.. Ще чакам да разкажеш, как е било 

Моят поход утре по брега на морето се отлага, защото Офелия щяла да намине кьм Ирландия.    Даже Фабио се чуди дали да пускаме Марта на училище, защото в нашият град ще се вихри кьм 16ч, когато отиваме да я вземем.

https://www.ventusky.com/?p=48.7;-7.0;4&l=wind&t=20171016/16

Днес по нищо не личи 

Кеф ми е, че ще имам гости 

Отдавна не сьм имала време да правя нещо ново в кухнята и да ми е радостно от това 

Не я пускайте според мен, като за първи път, да видите за какво става въпрос....

При тази скорост на вятъра не бих си показала носът навън.