А, това е така нареченото пластене на вълна. Пиплява работа е, а и пазарът /ако е с цел продажби/ е твърде съмнителен.
Али, появи ми се и на мен това чудо като спонсорирано съобщение във ФБ и точно смятах и аз да питам има ли някой опит с пазаруването.
Еми, предполагам, че изобщо не и е било лошо на леля ми. Тя е много здрава в краката и ръцете, само майка ми е наследила ставните проблеми. Спомням си чичо им /брат на дядо ми/, идваше от Стара Загора с влак в Пловдив и уреждаше разни имотни въпроси с лекота на 94 години. Много мразеше да го питат на колко е години за да не го мислят за куку и да го подценяват. Пък леля е само на 88

В момента сменя 3 рейса да дойде у нас, че пак са разкопали половината Пловдив. Пазарува, пуска пералня, простира, прибира пране, чисти, глади, готви, ходи по разни срещи с приятелки. Майка ми си пада леко мрънкало и винаги е успявала да се измъкне от задължения. Но най- лошото е, че не може да има пълноценни социални контакти, а и аз съм я разглезила. Хаха, плюс това леля ми живее при снаха и няма мърдане
Фани, добре са станали кичурите. От снимката ли е, ама няма блясък косата ти.
За домакини и работещи, според мен, малко е кой както се уреди. Най- близката ми приятелка даде детето си на ясла още на 8 месеца, защото
трябвало да работи. Както и да е, детето порасна и сега си има собствено дете и живее в чужбина със семейството си. Тя продължава да работи вече 2 години след пенсия, защото
пак трябвало да работи. Свекърва и съвсем го закъса в последно време, мъжът и търчи като ненормален да я обслужва и да работи /не е в пенсионна възраст още/. Идва си синът им с детето за 3 седмици, тя ходи на работа, мъжът и взима отпуска да готви и помага на младите, че да могат да свършат някоя работа и да си починат. Даже ми се жалваше, че синът и и се карал, че работи като луда и за никого няма време. Аз съм можела да съм пенсионерка, щото съм си имала хоби, тя нямала какво да прави ако остане вкъщи. Море, ни хоби, ни чудо ми трябва, само да можех да се махна от къщи. Ама от край време съм длъжна по подразбиране
Толкова ме е яд на мен самата, че думи нямам. После, било въпрос на избор, ама един друг път.

Родният и той от месец е навършил години и стаж, ама задава тъпи въпроси - какво да правя в къщи? Еми, цял живот само си работил, друго не можеш, не че си толкова пъргав и умен /примерно/. Та има си хора с пирон в д- то, има си и други, дето все са длъжни. В крайна сметка, все на едно и също място отиваме. В другия живот ще гледам аз да се вредя да работя
Ина, много ти е хубава новата прическа

И точка ти отива

Страхотен празник е било, всичко изглежда като от филм
