Рат, твоето джакузи от типа надуваем басейн с вода и балбуци от лично отделен газ ли е?

Ей, това като слушам класическа музика или като попадна в културни мероприятия, после само на простотии ме избива
Панди, разликата във възрастта се компенсира с усилия, но пък и повече опит се натрупва, та става като рутина

Същото важи за добрите учители и за останалите професии и длъжности, изискващи умения за работа с хора. Усещам, как за двете години вкъщи губя мотивация, защото няма кого да мотивирам
Наде, нямам любими герои нито във филми, нито в книги, по принцип
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
. Или си го нося по рождение, или баба ми ме е "обработила", но когато ми попадне произведение на изкуството, го гледам в неговата цялост - нещо като какво е искал да каже авторът, как го е постигнал и какво си струва да запомня с разума и сърцето си. Някак слагам ясна граница между живия живот и творчески измисленото, като твърдо съм стъпила в действителността, а другата страна ме кара да мисля, за да ми е по- леко
Като съм тръгнала да ръся акъл, вместо да събирам

, да зачекна и посланието, споменато от
Еми -
всеки ти е приятел, всеки ти е враг. Така е, обаче при определени условия и в определена среда. НИ2 ми казваше, че с подобни думи ги нахъсват треньорите в Америка, защото отборът ще спечели ако всеки може да разчита на другия и прави най- доброто за него, но статистиката цъка кой какво е постигнал индивидуално. За да има следващ мач, трябва да си от победилия, но за да си на терена, трябва и да имаш личен резултат, иначе търкаш пейката
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
. Груповото състезание имитира военна битка и посланието важи, за служебни отношения често също е в сила, но през останалото време не е работа да нямаш никому доверие и вечно да си нащрек. Едва ли е добре да се внушава по атрактивен начин абсолютната вярност на твърдението на един тийн от мъжки пол, който в повечето случаи знаем с коя част от тялото си

мисли

.
Миме, съвсем друго исках да кажа
