Благодаря на всички за пожеланията!
Аз на три пъти започвам да пиша за тероризма и все нещо друго излиза, ама пък вие още я обсъждате темата така че и аз ще си кажа мнението. Аз живо се интересувам от криминална психология, то и това ми е магистратурата, де (въпреки че не мога да се реализирам в тази сфера така както е по филмите) и чета много по тези теми, къде специализирана литература, къде по-популярна. За мен тези терористични актове са айсберга на нещо много по-страшно, а именно план за претопяване на цяла една цивилизация. Най-силно ме разтърсиха книгите на Ориана Фалачи, които прочетени преди 10-15 години, биха изглеждали като конспиративни бръщолевения, но в момента стряскащо описват ежедневието ни. Препоръчвам да ги погледнете, ако ви попаднат.Безспорно човешките жертви са свидни, но за мен много по-плашещо е как европейската ни култура се подменя в услуга на чужди интереси със знанието, съгласието и живия възторг на "западните лидери", които ни водят към какво? Четейки такива книги наистина забелязвам тревожни знаци- миналото лято един от най-големите хаусхитове беше със силни арабски мотиви, до преди 4-5 години жените не се гримираха в стил Шехерезада, мъжете не бяха с дълги бради,та дори да достигнем до българската действителност - виждали ли сте Азис напоследък- преди се чудеше как да се избели, в момента прилича на арабин и дали преди 10 години щеше да пее за бурки и това да се смята за нормално, да бъде хит ?! (това за гримовете и брадите не казвам, че не го харесвам, но пък кой налага модата?) Водата е мътна и сигурно ние обикновените маси сме доста изгубени в нея. Това, което силно ме тревожи е не безсилието да се предотврати един акт, а от цялостната неспособност или още по-лошо нежелание да се противостои на инвазията на тотално различен тип култура, която не прониква, за да се обогатят взаимно двете, а за да унищожи нашата и да наложи своите виждания за нещата, докато ние добросърдечно си мислим, че помагаме на по-слаби от нас.

Не се смятам за расист, не мразя на база на цвят на кожа и на религия 3ма от 4мата ми близки колеги в университета са мюсюлмани, но когато лично ми посегнат бих могла да съм страхуваща се без значение дали ме напада бял християнин или друг ( а в момента други са нападателите).
В крайна сметка и аз се успокоявам, че може би пък това е естественият исторически ход и дори да се тревожа и да откривам знаците няма как да го променя, та наистина дано никой от нас и нашите близки не са намира в грешен момент на грешно място. Извинявайте, че така пространно си изложих тезата, ама както казах ме вълнува много живо.