Добро утро!
Много е тих форумът напоследък наистина

почти няма и нови булки по другите теми!
Киви беше питала май за Св. Валентин - какво си подаряваме - ами, почти през всичко сме минали. Като бяхме пресни гаджета сме си подарявали всякакви глезотийки (сърчица, сувенирчета, плюшени играчки). Последните 4 години ходим на ресторант, някой по-така

Тази обаче ще празнуваме у дома, аз ще си вихря в кухнята, ще купя специално вино и ще си направим кино вечер - домашно и уютно

Аз не мога много да дам мнение за детски градини, защото не съм ходила (2-3 седмици само, може би). Не съм ходила, защото имаше кой да се занимава с мен - родителите ми са учители, т.е. прибираха си се на обед, а пък и имах две баби и една леля вкъщи. На детска ме тормозеха госпожите, много се караха, насила ми тъпчеха храна и аз развих някакъв страх, който се отключваше всеки ден (почти до 8-и клас) с повръщане.
Спомням си как един следобед останах да спя там (обикновено ме взимаха) - не ни даваха да ходим до тоалетна и децата редовно си се подмокряха в леглата...
Това че не съм ходила и на предучилищна (която си беше детска градина и със следобеден сън, и не беше задължителна тогава) също не мисля, че ми се е отразило отрицателно - знаех да чета преди първи клас, много се занимаваха с мен у дома. Тръгнах с желание на училище, въпреки, че не съм имала навик. Не мисля, че съм и срещала проблем при общуването.
С брат ми процедираха по друг начин - той от 3 годишен си тръгна на градина (нямаше кой да го гледа вече вкъщи). Не мисля обаче, че сме толкова различни, поне засега - т.е. разликата при възпитанието в ранното детство не ни се е отразила толкова видимо.
Тези дни са ми меланхолични - час по час се сещам за миналата година, когато имах толкова планове за организация на сватбата. А сега всичко това мина и то премина като един миг! Трябва ми нов проект - надявам се да се ентусиазирам повече за дипломната работа и кандидатстване за докторант.