Маги метформин ли пиеш? Ще ти свикне корема не ги отказвай, 2-3 седмици отнема свикването. Пий ги само с храна!

Маги, добре сме, мерси, че попита. Дано ти премине дискомфорта.

Вчера бяхме на рожден ден на служебното момиче. Много е смешно - хем сме на гости, хем сме си като у нас Говорихе си за университетите, много се гордея с нея. Дано всичко да е наред, от два вече е удобрена на предварителния прием,а те са тор 10 в UK. Момчето също ще остане да завърши училище тук и догодина пак ще го наглеждаме от време на време. Той сега се прави на мъж и казва, че може да си стои сам. Реално може, но онзи ден ми звъня да му поръчам пица. Не знае български, ако стане нещо, няма да има кой да му помогне. Пък и не ми пречи да спя там А като започнах работа му държах ръката докато заспи

Разновидност на метформин е.И тва съм го пила и с него беше зле.Ще потърпя тогава да видим.

Панде, много е мило така.

Привет и от мен!
Аз искам да излезна, ама не става. Няма как да си взема и бебето с мен... Опитвам се да се самомотивирам, като търся на някого да му е по- зле, отколкото на мен
Маги, кураж и късмет!
Никол, добре дошла! Пожелавам ти спокойствие и здрав разум, поне в началото на подготовката . Бъди сигурна, че като вземеш да изперкваш на тема сватбено тържество, при нас ще намериш най- добрия отдушник, щото на никого няма да кажем . Е, ще те одумаме на лични съобщения между нас, ама то приятелките така правят .
Панди, браво на момичето за приема в университетите. Голяма заслуга имаш . При теб отглеждането на деца почва отзад напред, в смисъл от големи към малки, но пък така имаш затворен цикъл Момъкът не иска или не може да научи български? Не, че ще му е особено нужен, де.
Дето има една приказка, неведоми са пътищата Божии. На моята приятелка, дето е омъжена в Германия, синът идва да работи в България, изпраща го фирмата му. Сестра му говори перфектно български, много обича да идва тук, има много приятели в Пловдив и поддържа връзка с тях. Той обаче още като малък отказваше да говори с някого, ако трябваше да е на български. Майка му и сестра му ако си говорят на български по улицата, той е на две крачки зад тях, да не го излагат. Много ми е интересно дали ще се пречупи сега, сигурна съм, че всичко разбира и че може да чете дори. Хехе, приятелката ми положи доста усилия да се утвърди и впише в немския начин на живот на много високо ниво, да образова децата си, да им даде добър старт за развитие в Западна Европа. Малко се притесняваше, че дъщеря и може да се омъжи в България, ама сега се притеснява повече за сина си, като познава българките . Момъкът ще е във Варна, та няма как и контрол да му упражняваме .
Хайде, приятен обяд и ползотворна седмица

За 9 години щом не го научиха, не знам. Наистина, най-верояно няма да им трябва, но много посланици научават български. Просто ги мързеше.



А мм има един много любим виц: "Четири приятелки се събрали и нямало какво да си кажат, защото ..... се били събрали и четирите"

Хахаха, шефът се разработи, та пушек се вдигна! Ама така де- не да ми се подвърта само. Чакахме разни каки - коя на пробни дни , коя тепърва за интервю. Та днес шефът подметна да взема на него да предавам. Това и ще правя до края на седмицата. Може би ще взема още някои дни отпуск и... вкъщи! Тук е всичко скрипнало от студ. От вчерашното топене е останало само идеално гладката повърхност на тротоара. Вече вали стабилно сняг и каква ще става... Не е ясно.
Панде, разби ме!
Наде, забравих да честитя за бебето. Много здраве, късмет и щастливи дни пожелавам!
Маги, тези странични действия само в началото ли са или по време на целия прием? Съчувствам ти!
Миме, и аз в такова време съм извеждала зверчето. Най-хубавото спят. Е, на мен ръцете и краката ми измръзваха, обаче в количката явно е било уютно. Сега е по-лесно. Догодина, като започне да си изхвърля шапката, ще видиш. В чудо се виждах! Да не говорим за акъл тип: Сложете му една шапка на това дете...

Привети!

Аз от 4 часа се туткам да кажа добре дошла на новата булка и на новата седмица. Въпреки че имах сватба с всичките му мурафети, ако трябва да се омъжа днес бих избрала това:
http://binar.bg/54975/obicham-te-no-nyama-da-se-omzha-za-teb/

Как се променят хората с времето

Искам да ида със Змей на кино и да гледаме анимация, но не смея да го замъкна в мола

Киви, по- добре му свали филмче и после на телевизора. Много болни има все още
За сватбеното тържество и аз мисля така, ама все има някой, на когото не искаш да "чупиш" хатъра. Не зная и дали после нямаше да ми е криво, че не съм била с бяла рокля, пък и само за снимка да е. Та хайде поне да остане маскировката . От обкръжението ми вече втори случай има сватби с всичките му дандании след раждане на второ шаферче, а наши връстници с "комсомолски брак" подновяваха обети, което пък е още по- голям абсурд. Майка ми и тя пуска редовно някоя приказка от сорта на "едно време /точно след войната/никой не правеше такива неща, но малко сякаш и е криво заради времето, в което е била млада. Снимките пък показват хора вече отишли си от този свят, издокарани и усмихнати и напомнят за младостта.    Всички останали показности в църква и община, повтарящи се ритуали в ресторанта и измислени фотосесии може спокойно да се прескочат, ама де го този акъл в точното време
Панди, когато имаш време, как кандидатстват за ЕС? Съучениците на децата отиваха ей така, учеха език /немски/ една година на място, държаха изпит по него и започваха следване. Ама по тяхно време не бяхме още ЕС.

Аз от целия маскарад само фотосесията смятам, че си заслужава Ама тя нашата фотосесия не беше пред президентството като на всички и ми е сантиментално още.

Добро утро!

Добре дошла, Никол!


Честно казано ми е мъчно за момичетата, които са имали сватби, които да се опишат като маскарад
Аз никога в съзнателният си живот(като малко момиченце, да) не съм мечтала за сватба, но след като изживях моята, смятам, че много щях да пропусна като емоция и не само, ако нямах такава.

Имахме 50 гости(възрастни), които бяха само близки, които много се вълнуваха с нас, не съм очаквала такъв поток от положителна енергия и толкова хора да съпреживеят по такъв начин нашето лично събитие.
Въобще и дума не може да става за гостите описани в статията.

Бях на 27 години, знаех какво искам и организирах( и финансирах сама) сватбата си според това, не съм се съобразявала с никого, не е имало и нужда.
Не сме правили взимане на булката, защото живеехме от 4 години заедно, а от 10 бях напуснала домът на родителите си. Липсваше ми ритуалът по извеждането(не другите циркове преди това), но при мен нямаше как да се случи, защото моментът беше отминал.
Не сме разкарвали никого никъде, всички гости бяха поканени в ритуалната зала, освен родителите, сестрите и кумовете.

Не съм изпитвала нужда да казвам "да" пред 50 човека, но уважавам институцията на брака. Може да не съм мечтала за сватба, но знаех, че ще имам брак. За мен не е все едно и също дали даден човек е готов да сподели бъдещето си с мен или има желание и да бъде женен за мен.

Фотосесията... беше приятна, не сме се натоварвали, не се е налагало да се правим на шутове, имаме приятен спомен.
Както и от цялата сватба.....

Добро утро!
Тук валят пухкави снежинки, но вече като че ли никой не им се радва. Дори малката тази сутрин ми сподели, че не иска вече Дядо Коледа да пуска сняг отгоре, защото като върви в снега много си криви краката. На мама гарджето! След време като се качи на токчета, ще усети тръпката. Майтапът настрана - баш едни ботуши с токчета са ми удобни в това време - нищо друго... Пу-пу1 Да са здрави само!
Мари, много от нещата сякаш си ги писала за мен. Аз не държах пък на брак, не съм мечтала за сватба, но когато ММ ми предложи брак, нещата сами си се нареждаха. Искахме и ние да си имаме шаферче - това беше първоначалния план. Много хубава емоция беше всичко. Имаше ядове покрай близки хора с претенции, но те са част от цялото, което ти показва, че за да се случи нещо хубаво, трябва да го можеш да го оцениш подобаващо. Нашата сватба беше голяма, но ние като цяло обичаме да сме заобиколени от много хора. Родовете са ни големи и поддържаме връзки, приятелските семейства не са малко... Не сме се чувствали 2-ма луди и 160 гладни.
По повод сватбите - баба ми (от на майка страната) винаги е съжалявала за това, че не е имала сватба. Била е на 17 години. За нея сватбата беше фикс идея - и за майка, и за мен. Другите ми баба и дядо са се женили 58 или 59-та година. Не съм сигурна! Имат снимка, за която съм разказвала колко сме въздишали по розовата рокля до средата на прасеца и дългия воал на баба, прилежно разположен в краката на младоженците. Дядо на снимката е с перфектна визия, уникална коса имаше, кърпичка в цвета на роклята на баба... Оказа се, че тази снимка са я правили 2-3 години след като се е родил вече татко. Не са имали сватбена снимка и са отишли на фото с точно тази цел - да остане нещо за спомен за поколенията след тях. На баба сестра й пък е останала на два пъти вдовица преди да навърши 30 години. Има снимки и от двете сватби. винаги с много умиление ги е гледала. Това са семейни ценности!
Киви, твоята сватба с тези казанши цветя ми беше събрала очите. Да ти кажа колко съм се ровила след това да търся как точно се правят. Не помня по какъв повод е било. Много обичам да хвърлям поглед по теми на съфорумки от преди, че по това време булките бяхме бая калабалък и във времето се размиваха малко нещата.
Аз пък не си представям моята кокона да стои повече от час на едно място, било то и за анимация. Хич не ми се води на тоя етап на кино, че да не профукам пари и да обикалям коридорите на МОЛа... Трябва да разпитам госпожите как се държи на театрите и колко време продължават. Вече трети път им организират. Хубаво е, защото в това време не ги вадят навън, поне да ги занимават с нещо, а не само да беснеят.
Мечтая да се наслаждавам на сутрешното кафе, докато гледам побелята планина през прозореца на хола

Честит имен ден на най-сладкото ни Тони!!!!!!! Да ни е жива и здрава и все така положително настроена!

А за сватбите, какво да кажа. То повечето си знаене - на подписването бяхме само с кумовете в Париж, а на венчавката, само родители, сестра ми и брат му. Беше супер, много си харесвам снимките. За мен бракът е важен, важно беше и да имам младоженец, рокля, прическа и грим.

Добър ден.Аз днес съм в къщи с дребното, че е със зачервено гърло, сополи и покашля.Ей за това мразя детските кътове.В събота бяхме на рожден ден, вчера цъфна болна.

Аз не исках сватба.За мен подписа не е важен.Моя мъж се запъна и аз се предадох.Организира всичко сама, за всичко тичах аз.Бяхме 72 мисля човека плюс фотото и ДЙ и всички.Беше весела сватба.Важното е, че роднините и приятелите ни останаха доволни.Аз не съм по превъзнациите.Дори 2 дни преди сватбата роклята не беше в мен и за малко да се омъжа по маратонки и дънки

Честит имен ден на Тони и на всички, които си имат именници!
И на мен ми омръзна снега Да се задържа ден- два и после да се топи, разбирам. Ама така, все едно съм в Канада.
Маги, дано се разминете само с червено гърло. И гриповете се изучиха, нищо не ги спира, ни сняг, ни студ.
Хехе, сега да съм една пъргава, че да извадя килимите и да ги изтупам в снега Нямаааа,  даже и тупалка май вече нямам, дето се вика, за да покажа на внуци какво представлява. 
На Киви сватбата я помня с глинените звезди, земетресението и дето си беше забравила воала .
Каквото и да е, много стряскащи и инфарктни ситуации се появяват по подготовката, а не си струва човек да се хАби, щото все ще се ожени, ако работата е тръгнала натам. По един начин виждаш нещата преди събитието, по друг- след време, а след много време е още по- различно. Пък като си зажениш децата, вече няма нищо общо дори и с мислите ти . Нека всеки си мине по пътя и да има за какво да разказва, защото лоша приказка няма
Ето на, приходи ми си по любов...
Скай, нищо не казваш за представлението на 13-ти