17.01.2017 12:21
Цитат на: svekarva в 17.01.2017 12:05
На Киви сватбата я помня с глинените звезди, земетресението и дето си беше забравила воала.
Каквото и да е, много стряскащи и инфарктни ситуации се появяват по подготовката, а не си струва човек да се хАби, щото все ще се ожени, ако работата е тръгнала натам. По един начин виждаш нещата преди събитието, по друг- след време, а след много време е още по- различно.
Тя си беше много хубава сватба, много хубава емоция, приятен спомен... въпреки земетресението и забравените предмети. Говорех, че на този етап разсъждавам различно и ще подходя по съвсем различен начин. Фотосесия например + меден месец и това е
Аз пък си спомням как Свекърва ме успокояваше да не се вайкам толкова, защото всичко минава и се забравя, но тогава съвсем валидни ми се струваха "проблемите".
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)

Всяка си е имала чар!
Сигурно и в Пловдив ще вземат да правят такива неща след време.
. Като човек с един брак напред, за който нямах сватба с гости, нито рокля, нито нищо. Бременна осми месец. С едно сватбено палто, това си купих. Е по щастлив ден нямам като празник. Всичко беше неангажиращо, дори мъж ми бе сбъркал рестиранта за който го пратих да почерпим родителите и бе наел съседния... Букет нямаше и да се сетя да си взема, свекървата бе донесла един,който по случайност си пасна като цвят с ботите ми от ботичели за пет лв. И това ви го пише човек, който знаете каква сватбена тема има тук и колко организирана предишна сватба...
. Трябва да си купя някакви ензими, пък ми са мокри двата чифта обувки.
Гумените ботуши ги оставих в службата, подарък, като ходят да берат ябълки и ме е срам да си ги искам обратно. Нови е късно да търся, вече не се намират из мрежата. Хехе, нали ми е голям кракът, старите ми бяха мъжки, с маскировъчна шарка и оставяха много хубави следи, да ти е кеф да газиш някъде. 
