След Лука и Флоренция, които разгледахме отидохме към Сиена.
Имах много големи очаквания към Сиена, породени от разкази на приятели.. Красиво е, но далеч не повече от Флоренция. Сиена е на хълмове, като историческия център е красив. Забележителностите са съсредоточени в центъра и са близо една до друга. Хотелът ни беше на 2 минути буквално от централния площад. Като го видях ми се стори много малък, още повече, че беше почти празен, имаше една шепа туристи. Като го обходихме, хич не е малък и създава едно усещане... Там се провежда Палио, едно от най-известните конни надбягвания в света.. Гледахме много клипове и снимки, направо е страховито.. Всеки от кварталите ли, как да кажа.. на Сиена си избира кон с представител от хората, които да язди и се състезават, но битката е толкова ожесточена, че може да се стигне и до смърт.. Победител става ездач с кон или само кон (т.е ездача може да е паднал някъде по пътя

, който финишира пръв). Всъщност битката е за престиж, наградата е някакво знаме на града, но традицията е много ценна за жителите. В Сиена навсякъде бяхме измежду италианци, много малко туристи, това беше прекрасно, защото те докато си бяха излезли на пият вино, ни разказваха разни истории. През лятото никой не ходи по туристическите места, защото е пълно с туристи и на тях им е писнало, но сега "могат да се разхождат из собствения си град спокойно" както ни каза една жена
От Сиена отидохме до Сан Джиминяно и моята мечта Волтера.. Не знам защо толкова много исках да отида там. Първият път, когато видях Волтера, беше въф филма Здрач

Много ми хареса, после много пъти съм разглеждала сайна на града, който е направен много добре за туристи и нямах търпение да отидем.. Имаше огромна вероятност да не успеем, защото в този сезон няма ежедневни директни автобуси на всеки 40 минути, както е обикновено и трябваше да използваме автобусите, които местните използват, за да ходят на училище, на работа.. Те са по 2-3 пъти за целия ден.. От Сиена се стига с прекачване до Волтера и за малко да не успеем да се върнем обратно в Сиена, но пък сбъднах мечтата си и имахме на разположение 3 часа за разходка там.. Волтера е градче, буквално кацнало на един висок хълм и с невероятна панорама към широките полета на Тоскана... Бяхме възнаградени и с невероятен Тоскански залез, беше надбожествено.. Разревах се като бебе

Сан Джиминяно е друго малко тосканско градче, отново на хълмче, но да си призная, аз постоянно мислех, ще успеем ли да се доберем до Волтера и не му отдадох нужното и значимото
Тоскана е меката на лозята и съответно на вината.. Докато бяхме там за 5 дни изпих повече вино, отколкото за цялата минала година

Никога не съм пила по-вкусни вина.. Брунело ди Монталчино се превърна в истински мой любимец

Пълно е с Енотеки, където има по над 200 бутилки вино, отварени са 10-15 и ти можеш да си поръчваш чаши.. да опитваш различни вина.. Да дегустираш мезета, нарязани хапки пици.. Заплаща се само виното, другото е включено в цената най-вероятно, но не ти искат пари и това е толкова мило.. Много бяха любезни и защото нямаше куп други туристи, а основно италианци, всички ни обгрижваха, обясняваха и разказваха за вината, за винарните и тн..
Накрая видяхме Пиза, кулата е толкова малка

Не знам, какво съм очаквала, но е миниатюра направо.. Хич не ми беше интересно.. Самата Пиза е хубаво градче, но всички се тълпят към Кулата, която не си заслужава, честно.. Иначе там беше пълно с джебчии, непрекъснато ни предупреждаваха да внимаваме за раниците си и тн.. Не бих ходила повече, честно казано

Беше разкошно изживяване.. Може да сложа снимки, ако ви е интересно по-късно.. Сега да не ви дотяга повече.. За пореден път се връщам, още и още по-влюбена в Италия.. Нещо толкова силно ме тегли натам, такава магия усещам, че не мога да го обясни дори..
