Здравейте!

Маги, много е хубаво, че ходиш на народни танци.
Много ми липсват и се надявам някой ден да имам време и аз. Не се реализирах по специалността от средното, но си ми остават страст.

Рататуй, аз нещо съм изпуснала, но къде си била до сега?

За събитията в Полша от вас разбирам и случайно попаднах на сутрешен блок по тв, но почти нищо не разбрах.
Не ми се говори, защото темата е достатъчно тежка. Мнението ми е горе долу като на Киви. Монетата винаги има две страни.

Фани много ми липсва. Искам да се включи.

Али, силно гуш от мен и дано скоро се почувстваш по-добре.  

Свекърва, ти нищо не каза. Как са стопанисвали къщата двете сестри, докато ви нямаше?

Кажете кога не беше желателно да се извежда дете - при вятър и мъгла? Не искам да стоим затворени. Тук е студено и подухва. Влади каза, че в колата показва 15 градуса.

При силен вятър и мъгла.Малките просто не могат да дишат ако им духа.Ако си с коша за новородено и имаш порт, от тези към кошовете, който се слага от горе и ако вятъра е лек мисля че може да се разходите.Времето не е толкова студено.

Това с мъглата и вятъра са културни възприятия. Мъглата въобще не я отразявам(освен, че не е особено приятно разхождането в мъгла), а при вятър и то само силен, слагам дъждобранче или по някакъв начин спирам вятъра да не влиза в самият кош, срещу лицето на бебето, точно защото му е трудно да диша.

Извеждала съм и на -8 градуса. Твърде рано е децата да се затварят вкъщи.

Бабите се бяха справили добре, то и нямаха особени задачи, освен да хранят котката и да и сипват вода. Тяхната храна беше готова и надписана в хладилника по дни, само трябваше да я затопли леля ми в микровълновата. Даже им бях купила съдове и прибори за еднократна употреба, да не се налага миене. Хехе, съседката минала да събере таксата за входа, ама отвътре и се казало, че им е забранено да отварят вратата на непознати. Малко като в приказката за Седемте козлета .
Понеже Рататуй питаше, котката ни беше сърдита първите дни. Все едно ни нямаше, седи си в спалнята и спи. Сега и мина и отново влезе във владение Тази сутрин пак ходи да дразни кучето по терасата. Сменя си козината и не се трае вкъщи от сиви топки. Случайно седнах на "нейното" място и д-то на панталона ми е леш.

Цитат на: svekarva в 06.10.2016 14:18

Малко като в приказката за Седемте козлета .

Как се завърта живота, а било време, когато те са ти четяли приказки

Цитат на: Kiwi в 06.10.2016 15:16

Как се завърта живота, а било време, когато те са ти четяли приказки

По-скоро, когато те са казвали на Свекърва да не отваря на непознати

Али, гуш от мен, дано скоро мине този период!
За абортите не знам какво да кажа, по желание не съм правила, но този който ми се наложи беше едно от най-ужасните неща, които са ми се случвали и се надявам никога повече да не ми се налага да го правя. Разбира се смятам, че всяка жена трябва да има право на избор.
Свекърва, добър инструктаж си провела на сестрите. Това с космите е неприятната част да имаш космат звяр, ама няма как 
Миме, половин година бяхме при нашите, от както ме закотвиха на легло, отидохме при тях, за да не съм сама през деня и да има кой да ме гледа.
Съжалявам, че не запомних много, днеска съм в голяма еуфория от разходките, мога да изкарам още една година бременна така.

Алоу, Рататуй, само матката ти развързаха, не теб цялата, спри се малко Ще вземеш и секс да искаш сега
Хехе, то на бабите трябва и да им забраня да говорят с непознати. на горния етаж има един дядо, хем по- млад, само на 80г. и го примамили да купи таблет на изплащане за внука си. Пък внук му компютърен специалист, само таблет му липсва Вървят и предлагат заеми и разни неща на изплащане само срещу лична карта и документ за отпусната пенсия.
Иначе със старостта ситуацията е трагична. Хубаво, че майка ми тропа с бастуните като върви и предугаждам, че нещо е замислила. Днес щеше да излиза на терасата в най- големия студ, без горна дреха, ако не я бях изловила навреме. Съседката още малко и ще ми даде техния бебефон, само да тръгне детенцето им на ясла.

Доста сте изписали за събитията във Варшава. И мен много ме вълнува ставащото там. Не мога да повярва, че е възможна подобна политика в 21в. Подобен закон само ще влоши още повече нещата и ще застраши живота и здравето на жените. Изненадаме и това, което Маги сподели за ин-витро процедурите 

Свекърва, много са ми интересни разказите ти за майка ти и леля ти. Като хлапета с бастуни са, само пакости може да очакваш от тях. То на теб сигурно въобще не ти е смешно, не е лесно да се грижиш за възрастен човек.

Али, дано скоро се разсеят облаците над теб 

Едит: забравих да отбележа, че НИ2, освен че е много висок, е и много симпатичен. Въобще не се изненадвам, че "другата Мария" се появи толкова бързо

Ами, ние все пак излязохме, ама реших да питам, защото помня, че съм чувала нещо такова.
Печеше, но заради вятъра се усещаше още по-студено. Разходихме се почти час, но слънцето се скри, Алекс се размрънка, а нямаше как да го нося в този вятър, пък и количка да бутам. До сега не сме пропускали ден без разходка, стига да не вали.

Маги, с коша за новородено сме. Точно порта ми върши чудна работа. И дъждобранът винаги е с нас.

Мари, за мъглата предполагам се говори така, заради това, че се носят вируси.

Свекърва, казах ти аз, че чакам някакви истории покрай тях. Много са ми забавни като се съберат двечките. Ето, пак има някакви изцепки, хаха. 

Рататуй, вече разбрах, но не знам защо съм пропуснала. И по-добре си направила. Най-вече да има кой да ти помага.

Добро утро!
Който многохходи, сега не може да спи- всичко ме боли! Тъпата котка и тя не спи и дойде да си играе с краката ми- първо ме хапе, после ме ближе.
Свекърва, тя док каза че всичко вече ми е позволено, та сегурно и секса, ама понеже конеца беше почнал дахсе врязва не бих рискувала с инфекция на финала.
Спорен петъкхна всички, още няколко часа и ви чака уикенда- имате ли планове?

Хайде и една закусчица с кафето
Рат, ние се стягаме да отскочим с приятелите до един "пазар" на пътя към Златоград. Няколко години ходим там и си купуваме баберек чушки, чесън и кромид. Това са бивши тютюневи насаждения, хората сега полагат неимоверни усилия да измислят друго препитание и някак го приемам като уважение към труда им. Ама и качеството си е старото, автентично селското - един лют и изпечен кромид, ум да ти зайде. Ревеш, смъркаш и цялата кооперация умирисваш Чесънът и той е толкова изпечен, че до следващото зареждане /тази година/ не е покълнал или да се е развалил. Само дето е дребничък, ама това не е кусур. Аз си купувам и едни декоративни тикви, да ми красят домашната обстановка. Само дано случим с времето и да има брана продукция
Да кажа и няколко думи за пътуването ни с влак Стокхолм- Копенхаген и обратно. Това е скоростен влак и е доста трудно да видиш местата, покрай които профучаваш, за снимки пък съвсем не става. Движението почти не се усеща, няма го онова претракване и клатушкане. Иначе е малко натъпкано и по думите на НИ2 е по- тясно и неудобно, отколкото в американските влакове. Има вагон- ресторант, но хората си купуват само кафе, иначе вадят от торбите и ядат през цялото време все нещо- ядки, сушени плодове, бисквитки, сандвичи. Има интернет и докато с едната ръка си пъхат храна в устата, с другата управляват телефони или лаптопи.
Във всеки вагон има и "червен" сектор, ограден със стъклени врати. Който седне там, не издава звук, местото е за почивка. Сенниците са пуснати, не се говори, не се шуми дори с прелистване на книга или ровене из багаж - влизаш и застиваш. Може да си със слушалки, но мобилните са изключени, дори не са на вибрации. Не се допуска и тропане по клавиатура, само тачскриин. Билетите са със същата цена, но са обозначени като такива. Те са в края на вагона, да не минават за слизане и качване покрай тях. Тоалетните са в другия край. По едно време се замислих, че е невъзможно да се стигне до ресторанта, без да се мине покрай тях. То си беше и така, лично го проверих. Вратите се отварят дистанционно и всеки, тръгвайки натам спазва изискванията за изключен телефон и тишина.

Добър ден, ние имахме ранна среща по работа и чак сега сядам пред компютъра.

Рат, така е сега ще те поболят мускулите, но после ще свикнеш със всичко Ей гледай как ще изкараш до 38-ма седмица

Свекс, много интересно звучи всичко.Наистина много ми хареса цялото описание на страната.Ако моя мъж имаше желание да емигрираме сигурно щеше да е някъде по-на север.Ама той, да му се не надява човек, го гони лют патриотизъм.Честно дори аз вече нямам сили да се боря с вятърните мелници тук.Но това е едно мое лично терзание, което май ще си ме гони цял живот.

Маги, моят мъж (бяхме тогава още гаджета с перспектива да се женим) също дима не даваше да се издума да ходим в чужбина, беше много против. В един момент обаче, като излезе възможност за мен, започна да ме насърчава и подкрепя, а като стана ясно, че е сигурно заминаването, не се замисли. В началото имаше известни колебания, в последствие го забрави. Не че насърчавам емиграцията,  но смятам, че ако излезе добър шанс, човек трябва да го използва.
Свекърва, чувала съм за тези тихи купета,  но не съм се возила. В белгисйките влакове примерно има табелки да се уважават другите и да не се шуми, ама като се качат една тумба скаути на по 7-12 години, никой не го уважава това право в първа класа обаче като пътуваш е толкова тихо, че да те е срам да си извадиш закуската
Рататуйче, сигурно защото не си се движила много и са птвиинали мускулите, ще наваксваш после с количката
Миме, използвайте времето, че после като застудее сувсем завали и заснежи хич няма да е за разходки

Брутру, кофи и закуска: