23.10.2016 09:06
Пак златна картинка за добро утро 
Няма шега, няма измама, пожълтя и нашето дърво. Като почнат да падат листата по терасата и обикновено прибирам мушкатата. Тази година обаче са пълни с миризливки и гъсеници. Най- доброто решение е да ги изхвърля, ама сърце не ми дава... Освен да пусна биологичното оръжие - котката за миризливките, майка ми да пощи гъсениците
Един кактус, подобен на коледник, ама дето цъфти бяло, вече има пъпки. Коледните звезди и те са пуснали по върховете червеникави листа. Не искам да лети така бързо времето!
Някой купувал ли е спалня от българската Икея? Моите мъже ме убеждават, че има смисъл да се мъкне чак от София, аз съм привърженик на "Троянска мебел".

Няма шега, няма измама, пожълтя и нашето дърво. Като почнат да падат листата по терасата и обикновено прибирам мушкатата. Тази година обаче са пълни с миризливки и гъсеници. Най- доброто решение е да ги изхвърля, ама сърце не ми дава... Освен да пусна биологичното оръжие - котката за миризливките, майка ми да пощи гъсениците

Един кактус, подобен на коледник, ама дето цъфти бяло, вече има пъпки. Коледните звезди и те са пуснали по върховете червеникави листа. Не искам да лети така бързо времето!
Някой купувал ли е спалня от българската Икея? Моите мъже ме убеждават, че има смисъл да се мъкне чак от София, аз съм привърженик на "Троянска мебел".


Само задавам доизясняващи въпроси. Ако погледнете кръстосания разпит горе, нищо ново не питам.
Ако не искат, може и да отклонят темата. 
Чета, чета и започват да капят сълзи.. Гледам към него и кума, Илиян също плаче
Вика успокой се сега, стой и краси положението само, всичко друго го пише в поканата, днес само ще си почиваш, а довечера ще празнуваме 








Ако намерете някъде мотивацията ми, кажете й, че съм в леглото и я чакам 
, но пък съм влизала в "Тифани" в Ню Йорк. Пожелавам ти го от сърце някой ден
Какво да се прави, все пак е от 61-ва година.
Предполагам, че голият господин днес ще се извини за деликатната ситуация
В събота се видяхме с кумата уж за по кафе, а не се разделихме почти цял ден. Вечерта ни беше като едно време в студентски град с изключение на малкия мрънчо в ръцете ни 

да си приличат на баш Тифани 
