28.10.2016 14:38
Племенника си го взеха и сега отива "на кабинет" с баща си. Подозирам, че ще си имам неприятности, произхождащи от следното:
Вчера ме побърка освен с крясъци и с абсолютен отказ да яде каквото и да е. Ама нищо, нито манджи, нито супи, нито десерти, даже и ябълки, които по принцип винаги харесва. Понеже в Майко мила се въртеше разказ за едно бебе, дето набарало гранулите за котка /голям смях/, на шега му предложих котешка храна, пък то взе, че се хвана и до края на деня ме врънкаше да му дам да опита. После се оплаках на майка му, като дойде да си го взима и разговорът се завъртя, че като му изгладнее д- то и суров праз ще яде.
Та идва той днес с торбата чушки и казва, че д- то му е гладно и иска праз. Аз отдавна съм изгубила тренинг за 6 годишни и съответно се хванах да готвя праз с ориз. Той помага, облизва се и наистина си хапна доста. До тук добре. Идва по обяд майка ми и докато преживя праза /тя мрази праз/ ни в клин, ни в ръкав изтърсва: "Празец, празец, пръдни гъзец!"
Копирмашината взе да бълва стотици копия и да се хили до побъркване, да се търкаля по пода и да квичи. Аз се ядосах и понеже в същия момент се занимавах с лютите чушки, изсъсках на майка ми, че ми идва да и натрия с люта чушка езика, дето говори глупости. Е, в момента, в който ми дойде тази изключителна идея, онова скокна да ми помага и натисна баба си с една чушка. Нямам думи... Тя крещи "махни го от тук", той налита с пълна сила и се хили с беззъбата си уста в продължение на едни безкрайни 5 минути, докато аз си сваля ръкавиците и заема някаква устойчива позиция между тях. Тъкмо се успокоиха нещата и майка ми рече за замаже положението с невинно научно обяснение, че след ядене на праз, в корема се образуват газове, та затова го е казала. Еми, немА си работа, онова започна да си върти седалищните части като фолк пИвица и да се мъчи да докаже великата народна мъдрост в римите, казани по- рано от 90годишната му баба. И това до припадък, като някой вихър на пружина.
Дано не продължи експериментите пред бременните булки в кабинета или да се престарае и да разкаля обстановката 
Вчера ме побърка освен с крясъци и с абсолютен отказ да яде каквото и да е. Ама нищо, нито манджи, нито супи, нито десерти, даже и ябълки, които по принцип винаги харесва. Понеже в Майко мила се въртеше разказ за едно бебе, дето набарало гранулите за котка /голям смях/, на шега му предложих котешка храна, пък то взе, че се хвана и до края на деня ме врънкаше да му дам да опита. После се оплаках на майка му, като дойде да си го взима и разговорът се завъртя, че като му изгладнее д- то и суров праз ще яде.
Та идва той днес с торбата чушки и казва, че д- то му е гладно и иска праз. Аз отдавна съм изгубила тренинг за 6 годишни и съответно се хванах да готвя праз с ориз. Той помага, облизва се и наистина си хапна доста. До тук добре. Идва по обяд майка ми и докато преживя праза /тя мрази праз/ ни в клин, ни в ръкав изтърсва: "Празец, празец, пръдни гъзец!"
Копирмашината взе да бълва стотици копия и да се хили до побъркване, да се търкаля по пода и да квичи. Аз се ядосах и понеже в същия момент се занимавах с лютите чушки, изсъсках на майка ми, че ми идва да и натрия с люта чушка езика, дето говори глупости. Е, в момента, в който ми дойде тази изключителна идея, онова скокна да ми помага и натисна баба си с една чушка. Нямам думи... Тя крещи "махни го от тук", той налита с пълна сила и се хили с беззъбата си уста в продължение на едни безкрайни 5 минути, докато аз си сваля ръкавиците и заема някаква устойчива позиция между тях. Тъкмо се успокоиха нещата и майка ми рече за замаже положението с невинно научно обяснение, че след ядене на праз, в корема се образуват газове, та затова го е казала. Еми, немА си работа, онова започна да си върти седалищните части като фолк пИвица и да се мъчи да докаже великата народна мъдрост в римите, казани по- рано от 90годишната му баба. И това до припадък, като някой вихър на пружина.
Дано не продължи експериментите пред бременните булки в кабинета или да се престарае и да разкаля обстановката 






. Страх я било да стане и да отиде до тоалетната, да не и вземе някой мястото, та като я надула ситуацията, за да замаскира деянието си, взела да скърца с пръст по прозореца. Един дядо срещу нея траял, траял, пък накрая рекъл:" То хубаво, на звук го докара, ама на мирис не успя!"
, но пък имахме по-дълъг ден... От сън спомен няма. Нали така?
Имаше и група, която се грижеше за настроението на гостите, малкия куфя до 1 часа

