Добро утро
Бързо оздравяване на всички 
Али, мъчно ми е така като те чета, че имаш проблеми...дано не е нещо сериозно 
По повод мотивацията...аз се бях нахъсала да си взимам работа за вкъщи по време на майчинството, да правя някакви онлайн курсове, да си упражнявам италианския и немския...нищо от това не се случи  Та не знам как ще е като се върна на работа, сигурно ще е много странно 
Събота и неделя мама ни беше на гости, за пръв път не скитосвахме някъде, а си бяхме повече вкъщи, ей много ми беше хубаво  Друго си е да има кой да разнася госпожицата като е мрънкава 
Днес ми е много поспаливо, ама пак имам разни работи вкъщи да се занимавам...ей, край нямат 

Привет и от мен!
Да не останем назад и ние миналите седмици карахме някакви настинки, вируси и подобни гадости....всички се изредихме, за щастие не беше тежко и бяхме на крак. Дребното се размина най-леко - само ни ги носи да изпитва издръжливостта ни.
Всички болни бързо да оздравяват !!!
Тиква не обичам в чист вид (сиреч стандартната печена), но супа и аз правя редовно. Тъй като все големи тикви ни дават, почти винаги спретвам и тиквен десерт - я мъфини, пай, чийзкейк.... Сега чакам доставката от новата реколта Ина, Мари, споделете рецептата с кокосово мляко, моля  
Много ми е меланхолично напоследък, нямам никакво желание за работа, а тя само си се трупа.Фокусът си го търся вече година...Откакто съм се върнала след майчинството почти нищо не е в състояние да ме притесни сериозно, като гледам и колегите се скатават яко, но и политически нещата не отиват на добре, та може да се наложи да сменям попрището.
Рат, и аз да кажа, че накрая ще преносиш, както ти пожелавахме
Днес моите родители имат годишнина - 35 години. Звучи ми толкова космическо, колкото и факта, че след няколко месеца и аз ще стана на толкова. Почерпете се за тяхно здраве:



Мари, ЧРД на патерици! Да ти е слънчев живота, да ти поднесе много поводи за празнуване, много и екзотични пътешествия и да си толкова щастлива, че да не се замисляш на колко ставаш

Ина, и аз по подобен начин учех преди Успех!

Али, силно гуш!

Сноу, честита годишнина на вашите, още минимум толкова да изкарат! и нашите 81 са се женили, та са набори по годишнина 
Благодаря ви, милички  !
Нареждам се и аз за рецептата, не че съм тръгнала да готвя скоро, ама да си я имам.

Ей туй е рецептата, но още не сьм я пробвала лично (Мари я пробвала обаче):

http://yoli-www.blogspot.fr/2014/01/blog-post_25.html

А ти как правиш чийзкейка?

Само аз сьм против течението явно и най-сетне сьм добре. Чувствам се щастлива, уравновесена и красива. Дразнят ме едни 4кг за сваляване, но това ми е единственият кусур 

Дано ви заразя с моето и скоро да се почувствате и вие така (айде без килата, за да сьм мила  ).

Румяна, Бубе, Сноу и Булче, благодаря ви!

В действителност този рожден ден беше много различен от всички предходни, някак особен, но ми хареса

Руми и аз бях като теб, но до 30, оттам нататък някак се объркаха нещата и сега отново търся себе си.

Свекърва, моето заминаване в чужбина, без адекватно образование, на 30 и с дете, го сравнявам точно с твоята ситуация в прехода...
Кажи нещо за тази криза на 40-те при мъжете, може да ни бъде от полза

За тиквената супа, да, много е интересно съчетанието, тиква, джинджифил, кокосово мляко, заслужава си да се опита 

От Йоли имам още две любими супи с тиква:
http://yoli.bg/entry/dve-esenni-supi

Привет, мадами!

Върнах се назад да прочета, но ми е едно заспало от времето и не помня много

Мари, да не се бавя повече, присъединявам се към честитката за рожден ден. Пожелавам ти в най-скоро време слънце и икигай
Свекс, никак не ви завиждам на вашето поколение, това с прехода е било доста тежък период, а ние слава Богу като деца не сме го осъзнали напълно. Сега е друго, свят широк, възможности много. На мен пък ми е интересно за пубертетската беснотия да разкажеш, в нашето семейство все моми са се раждали, та идея си нямам змей как ще го отглеждам след време.
Работата след майчинство е просто различна... аз също споделям вашият опит, наблюдавам такова развитие и при най-нахъсаните ми в работен план дружки. Приоритетите след раждането на детето са други, отговорностите също. Напоследък залитам към разни философски теми и следното нещо ( в резюме) ми беше попаднало - децата имат нужда от енергията на майките си, за да са най-общо казано добре. Ако майката отдава всичко на работата, за детето не остава нищо. В крайна сметка има време за кариерни развития (ако ни е писано).  С малки деца няма как да се случат чудеса... и пак ще се върна към Свекс, заради опита ѝ. Свекс, ти били заменила времето, което си отделила да направиш НИ1 + 2 такива хора, каквито са днес, за някаква си кариера, от която нищо не остава след пенсия?

Бебето ми е взело акъла, Мари, зло да те забрави, както аз  Да си жива и здрава и много глезена от тримата мъже :-)
Не ядем тиква под никаква форма...от есенните блага най на сърце са ми кестените ;-)

В нашата къща тиква ядем аз и детето.Като при нея зависи как и е предложена.Супа ядеше като бебе, сега стиска устни и не иска.Но и тя е в период в който просто не иска дадено нещо.И тя не знае защо, но не го иска.

Иначе аз миналата година за Хелуин правих тиквени сладки като бисквити на вид и вкус.Много лесни и хубави, изрязвах ги с форми на духчета, тикви и т.н. и даже ги украсих.Не че дребната разбираше, но ми помагаше поне

Чийзкейк има много хубав в на Йоли страницата, точно тиквен.

Ето я рецептата на крем супата която приготвям вкъщи:

http://thegingercookies.blogspot.bg/2011/09/blog-post_30.html

А това е рецептата на любимия ни чийзкейк с тиква:

http://cooks-and-bakes.com/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8/%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8/%D1%87%D0%B8%D0%B9%D0%B7%D0%BA%D0%B5%D0%B9%D0%BA/%D1%87%D0%B8%D0%B9%D0%B7%D0%BA%D0%B5%D0%B9%D0%BA-%D1%81-%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0

Киви, макар и не в положението на свекърва, аз много добре помня годините на прехода - точно по онова време и моята майка остана без работа и имаше куп други отежняващи ситуацията обстоятелствата....да не задълбавам в подробности, но беше страшно....

Ина, и моите килца в плюс са 4....но живота така ме подхвана, че не намирам мотивация да стана сутрин и да правя упражнения....много ме е яд на мен си....всяка вечер глася алармата да стана, надъхвам се и на сутринта я изключвам с обещание за следващия ден 

Прехода е нещо грозно, за което и аз не искам да се сещам.Родителите ми се редуваха да са безработни.Сторяхме кооперация и в един момент се оказа, че няма пари за нищо.Аз тийн, сестра ми по-малка.Беше страшно.И майка и татко се наложи да сменят работата си на 100%, сферата, всичко смениха.Въобще беше много зле положението.

И аз имам около 4кг отгоре.Уж ще спра да ям въглехидрати, ама уж.Уж ще карам само на манджи ама уж.Иначе на танци ходя, почнах пак йога да правя, ама ако и манджата намаля....

Да ви имам 4-те кила отгоре ей...А ние с по...40 (да кажем), кво

Оф, днес е някакъв ужасен ден. Пооправихме нещата, обаче голяма драма. И как да кажеш на някой, че това дето той го смята и го има предвид, и му се струва абсурдно да е по друг начин, ти може и да не си се усетил. И че видиш ли А трябвало да върви с Б, пък за теб е - ние променяме А точка.

Ама не, то А нямало как да не върви с Б...ми да ми беше казала...аз само за това си мисля...

Ма ме е яд на мен де, щоТ аз обикновено гледам да обмисля нещата отвсякъде. Посипах си сол на главата пред нашето началство. Ако стане нещо...а то най- вероятно ще стане...най- много да дължа едни пари за "пропуснати ползи и нанесени вреди" на едни тъпаци, дето ги нямам ама с удоволствие ше им ги метна в лицето ако ми ги поискат щото мноооого ме дразнят. Ей на затова напуснах от там...както и да е.

Сега съм като парцал

Добър ден и от мен! 
Аз влизам един път да се похваля, а не да мрънкам- утре подписвам първия си трудов договор в живота, досега все граждански или нищо! Надвишават ми и финансовите очаквания за момента... Най-накрая започват да се разплитат нещата и преливам от щастие   
И понеже ми се обадиха да ме поканят на второ интервю, докато бяхме на о. Капри ви черпя с Шприц, какъвто си пийнахме след телефонния разговор тогава.
Мари, честитя ти със закъснение, но ти желая много хубави мигове и намиране на време за самата теб и твоите лични мечти 

Това пък тиквената супа, за която винаги има продукти и всички в семейството харесват. Ако променя рецептата и с грам, НИ2 не я яде. затова попитах някой дали е ползвал тези тикви "Матилда", да нямам бракувана продукция
http://www.receptite.com/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B0/%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B0
Бе много сериозни неща ме питате
Първо за блока - още не е потънал, ама дадохме сума пари да "бият пясъчни възглавници", че да се спаси. Месец след това строителна фирма го продаде, а ние допълнихме за "строеж на зелено" при нея за сегашното ни жилище. Четири години живяхме в боксониера 4 души. Ама сравнено с предните години, това беше нищо, макар НИ1 да беше вече в гимназията. Хехе, аз миех чинии седнала на Пристата в бокса, толкова беше тясно. Нямахме балкон, та простирах в банята. Понеже пък уж бяхме временно, нямахме автоматична пералня, та всичко беше на ръка /вкл. спално бельо/.
За кризата на 40- годишните мъже мога научен труд да напиша. Нещо им прещраква на повечето, че сега им е време да живеят, че след години нищо няма да е същото в сексуалното им поприще, че трябва всичко да опитат и че пречката им е семейството. То си е и точно така, ама кой им е крив, че са се родили мъже При приятелките ми беше същото - немислими забежки по по- млади жени на мъжете им, тотално изперкване просто. И нищо не помага, нито говорене, нито издокарване от наша страна, нито усилия да ги върнем в семейния коловоз. Към 45 вече клякат и пак си стават предишните, просто трябва да се стиснат зъби и да се чака. Иначе децата остават без бащи, а те си създават нови семейства. Да не ви плаша, може при вашето поколение да е по- различно

Цитат на: svekarva в 10.10.2016 17:03

За кризата на 40- годишните мъже мога научен труд да напиша. Нещо им прещраква на повечето, че сега им е време да живеят...

Ние, ако бяхме от плашливите, нямаше да се хващаме на хорото. Я кажи кога на нас се очертава да ни прещрака и да почнем да си хващаме млади гаджета?

Цитат на: Kiwi в 10.10.2016 17:47

Ние, ако бяхме от плашливите, нямаше да се хващаме на хорото. Я кажи кога на нас се очертава да ни прещрака и да почнем да си хващаме млади гаджета?

На 23, почти 24! Че даже за има-няма 10 месеца познанство взех, че казах Да.
Благодаря за подкрепата! Загубих много близък човек. Кръвта в нашия род е много силна. Кръв без възпитание и осъзнаване е нищо! Ние сме възпитани да се подкрепяме, обичаме, споделяме, мислим и страдаме един за друг. Затова ми е трудно, а още не съм се сблъскала със системната липса на този човек, моментът,  в който знаеш, че не можеш да направиш нещо.