Свекърва пак ни закова
Преспективата е убийствена направо

Не, изненада няма, просто му отнема повече време
Сега да погледнем от друга гледна точка, позитивно. Според Монтесори /доста чета, не зная от какви подбуди/, първо прибираш с което си играл и тогава взимаш друго. Това е едно от основните правила вкъщи и в училище. Предполага се, че ще ти стане навик и ще продължиш така и в бъдеще.
И без Монтесори /с Али сме на едно мнение/, аз съм от прибраните. Ако ми е разхвърляно вкъщи, пощурявам и не мога да свърша друго преди да наредя. Да, ама в живота и понякога в служебните ангажименти не е така - не може да е едно след друго, налага се да се вършат едновременно няколко неща или да се редуват едно след друго. Инженерната работа изобщо не ми е била проблем в това отношение, всичко си върви планирано и подредено. Ела да видиш обаче после - всеки момент ситуацията се променя, няма спешни и неспешни, всичко е накуп и някой друг решава вместо теб кое кога и за колко време ще го работиш. Бюрото ми ставаше на огромна камара от папки, та точно и аз с радост си откривах нужното, защото отговор "момент да отида да взема папката" в международна компания не върви. Тогава трябва да се развие друг вид концентрация и начин на помнене, което за мен беше огромен проблем, докато свикна.  НИ1 и Родният също се оплакват, според тях и мислите на хората трябва да са подредени и от сърце се ядосват, като даже са склонни да се откажат от нещо разхвърляно. За НИ2 няма проблем, това му е даже плюс, то и затова с логистика се занимава.
Хехе, аз си налагам да приема за нормални и двата типа поведение.

Марта, извинявам се, че нахълтам  чета , много са ми сладки децата ти, а на теб и на всички майки на 3 деца се възхищавам от  сърце за смелостта 
Днес нахълтам по повод разхвърлеността на децата. Моето е сравнително подредено... е събира играчки ако и мама помага, но не се оплаквам. На приятелката децата не обичат да събират играчки и малката и голямата, когато е била по-малка. Та при една случка на сериозно разхвърляне майката я попитала "Ще си събереш ли играчките или да те набия", малката се замислила и казала " Еми по-добре ме набии"  Да се смееш ли, да плачеш ли Имат си децата такива периоди

Millie, добре дошла 

Една позната така се опитваше да накара детето да и помогне с прибирането на играчките, то беше около 2 и половина и той не искаше.Тя го заплашила че ще му изхвърли играчките и той се втурнал награбил каквото може и казал:" Ето мамо, и тези изхвърли " 

Аз винаги съм прибирала с тях, после съм ги карала сами да прибират, но при нас се получава следното.
Двамата са горе долу близки по възраст и сега , когато са по-големи, те не играят на някаква конкретна игра.А всичко се развива и измисля в движение.Едната кола е батмобил, друга плюшена играчка е батман, спайдермен или нещо друго и така.Изведнъж като погледнеш и стаята е станала бойно поле на супергерои.

Когато ги помоля да приберат, те го правят по следния начин, всичко се нахвърля отгоре върху кутии, едни преливат, други са празни и така.Аз през това време се занимавам с Явор, готвя, чистя и не ога да стоя да ги чакам да подредят както трябва.
Трябва да започна с тях да прибирам , а сега освен събота или неделя , няма кога.
Кутиите са ни с капак, точно за да не се прашат и да събират боклуци, но ако не хвана аз да ги подредя не се ползват по предназначението  си.Аз например подреждам в една кутия коли, друга констуктори без опаковка, трета с чашки, чинийки и тн, обаче те 

Освен това те си стоят в къщи, не ходят на градина и колкото и да излизаме си омръзваме вече.
Вечер се опитвам да ги занимавам, но за Ива трябва едно, Марти пък трудно се удържа на едно място и има нужда от помощ,а аз през това време съм с Явор и така.

Не съм загубила надежда да вкарам пак някаква организация , но ще видим кога ще стане.

Днес ги мерих Ива на 6 год- 17.7 кг с дрехите,  Марти на 4 - 17, 7 кг , а Явор е отслабнал 

Милото то, недохранено , това не ми се беше случвало. Кантара показа 8 кг.
Преди месец и отгоре беше 8, 2 кг.Ще видим другата седмица , ако са добре ще ходим за ваксина и ще го меря и там .

Ако аз съм разхвърляла, не ме дразни, ама ако друг е разхвърлял, е друга работа. Изумявала съм се от себе си колко пъти съм подреждала стаите и шкафовете на служебните деца, без това да ми е задължение, само защото ме дразни.
А у нас ММ е дева и не смея да оставям разхвърляно вече

Еми мила, аз ти съчувствам, аз с едно едвам се справям    Няма ли да ти е по- лесно да ги пуснеш големите на градина, или заради грипове и вируси предпочиташ да са си в къщи?

Цитат на: pandapanda в 31.01.2017 18:47

А у нас ММ е дева и не смея да оставям разхвърляно вече

И аз съм дева, ама нещо..., а ММ е телец 

Цитат на: Millie в 31.01.2017 18:53

Еми мила, аз ти съчувствам, аз с едно едвам се справям    Няма ли да ти е по- лесно да ги пуснеш големите на градина, или заради грипове и вируси предпочиташ да са си в къщи?

Заради вирусите ми е по-лесно, доколкото може да бъде лесно де, да са в къщи.
А и Мартин ( сега Али  ще ме започне  ) не иска.Той е много свит и когато някой му се скара, замръзва, спира да мисли, нито чува какво го питат, нито мисли какво да отговаря  .Въобще не може да се оправи с по-агресивните деца. Незнам дали не му правя мечешка услуга, но върха беше , когато ми казаха че се е наакал  в градината.

Никога , никога от както съм му махнала памперса, не се е случвало да се напикае, а да се наака дете на 4 години почти и не говорим за здравословни проблеми.Просто са легнали, той се е опитал да им каже че му се ака, те му казват да мълчи и никой да не говори, когато са легнали.Щом са легнали, ще лежат и не може да стават и той се наакал .

Както и да е догодина ще е първа предучилищна и Явор ще е малко по-голям, не че много ще е пораснал, но няма да е съвсем бебе.


Днес, големи чаршафи изписах. 

Цитат на: marta_kalpazanka в 31.01.2017 19:38

А и Мартин ( сега Али  ще ме започне  ) не иска.Той е много свит и когато някой му се скара, замръзва, спира да мисли, нито чува какво го питат, нито мисли какво да отговаря  .Въобще не може да се оправи с по-агресивните деца. Незнам дали не му правя мечешка услуга, но върха беше , когато ми казаха че се е наакал  в градината.

Изобщо няма да те почна. Потресена съм Самите учителки трябва да си познават децата. Ето при нас за има-няма месец на родителската вече знаеха номерата им. Тъкмо да легнат и има дежурни да пишкат, акат, пият вода. Не че им се ходи, а така - за да станат. Вчера например нашата кокона е поискала да спи в другата група, което ми е супер странно. Обаче госпожата й е разрешила и двете доволни Все пак вечерта госпожата това го е споделила на майка ми, за да не останем с впечатление, че те зорлем я местят оттук там.
Това, което описваш, е изключително немарлива постъпка от страна на персонала! Да не говорим, че Марти може да го запомни това и да остане като травма от институцията като цяло. Той в същата група ли ще бъде догодина или ще има местене?

От другото написано от теб все пак разбирам, че те прибират играчките. Може да не е по твоя ред и начин, но все пак не оставят жертвите по бойното поле Мисля, че това не е малко и не бива да им се сърдиш. По-нататък може да реорганизирате реда заедно. За мен пък е много хубаво това, че развиват фантазията. Тук не става дума за редуване на игра с една играчка, зарязването й на пода, игра на друга дейност и зарязване на играчката. Тук става дума за вкарване на на пръв поглед различни предмети в обща игра. Няма как да приберат част от цялото (тяхното цяло).

Марта, ние сме на обратно на вас значи - аз съм телец, а мм - дева

Цитат на: marta_kalpazanka в 31.01.2017 18:22

Кутиите са ни с капак, точно за да не се прашат и да събират боклуци, но ако не хвана аз да ги подредя не се ползват по предназначението  си.Аз например подреждам в една кутия коли, друга констуктори без опаковка, трета с чашки, чинийки и тн, обаче те  

И при нас(мен) е така.

Против съм методът игра след игра, наблюдавам, че измислят невероятни комбинации и това ми се вижда изключително и уникално и не бих ги лишила(това във връзка за метода играеш-прибираш, вадиш нова игра)

За детската градина нямам думи. Най-малкото щях хубаво да си поговоря(меко казано) с учителката и съм напълно убедена, че нямаше да бъда особено учтива. Направо умът ми не го побира как е възможно такава нещо, като че ли те не са човешки същества с физиологични нужди и не могат да си представят, че видиш ли на детето, след като се е нахранило може пък и да му се ходи наистина.
Да, съгласна съм, че и много деца злоупотребяват и не е лесно да се приспят 20+ деца, но те са педагози, професионалисти и затова са там, за да се справят със ситуациите.... Просто не знам какво да кажа

Аз карам Мария да прибира, ако например в хола има 2-3 (полу)наредени пъзели, а тя хукне към нейната стая, за да играе с нещо коренно различно. Но съм За, да се комбинира конструктор с колички, с още нещо дребно. Мария комбинира бебетата с докторския комплект и с кухнята. Ние с братовчедите имахме термин - играем на големи или играем на малки, т.е. в първия случай всичко по-едро влизаше в експлоатация, а ние бяхме играещите, а във втория - всичко дребно се ползваше за реквизит и одушевявахме играчки.

Няма ли как да преместиш Марти в друга група?

За играчките мисля, че когато са били по-малки и играем с тях сме прибирали едната игра преди да извадим другата.Когато станат по-големи и особено, когато са повече от едно нещата стоят по друг начин.

Иначе да, децата въпреки мрънкането от тяхна страна  си прибират играчките,.

За градината ще пиша утре, че през телефона ми е трудно.

Марта, пак добре, че си разбрала за причината.
Аз доста след градинско време разбрах, защо НИ2 не иска да спи там. Бях говорила с госпожите да не го "тъпчат" и да яде каквото и колкото иска на обяд. И понеже той "буламачи" не яде, свършвал преди всички  и го карали да ходи в креватчето. За да не се върти и да говори го карали да се обръща към стената и да си мята одеалото над главата. Явно това му се е видяло отвратително посегателство над личността, защото всячески търсеше начин да се отърве от спането, включително да бъде включен в групата по художествена гимнастика. На училище тръгна с удоволствие и желание, защото там не се спи.
Разказвам всичко това, за да си помислиш дали е възможно да му създадеш подобна асоциация за спане- неприятност в градината. Чувам, че в последно време оставят тези, които не искат да спят да си играят тихичко в учебната стая. Нещо като избор на по- малкото зло
Ина сигурно може да ти даде разумен съвет, попитай я.

Свекърва, разбрах причината, но и още много други неща разбирам и то чак сега.Пример Марти казва онзи ден" Мамо, на мен ми се стори, че видях госпожата да удря едно дете"  .

Изяснявахме понятието привидя ми се  и други такива, та в тази връзка.

В неговата група едната г-жа е по -млада и ги оставя да играят, при другата сутрин когато се отиде децата влизат и трябва да седнат на столчетата и да не мърдат от там докато не стане време за закуска.После не знам как им протичат заниманията, но след обяд 90 % от случаите ги намирам седнали пред телевизора и гледат детско, като няма искам или не искам, седиш гледаш и мълчиш или не гледаш , но пак мълчиш.В редките случаи нещо са правели или им е давала книжки за да се занимават.Но по възможност да не играят и да разхвърлят стаята и да не се вдига шум.

Когато го взема след това два часа не мога да си позная детето.Каквото и да направя реве,не мога да му угодя, сърди се за всичко.След порядъчна порция рев се успокоява.

Яденето, поради неговия проблем  всички твърдяха , че трябва да го захраня задължително, защото няма как да яде след операцията.А детето не искаше.Ядеше само тиква и аз смесвах всичко с нея, но естествено не се получаваше нищо.При него ако има някаква киселинност, тя го дразнеше. отделно поради цепката храната много често му влизаше в носа  и въобще не беше много приятно.
Правих се на маймуна , но той отказваше.След операцията имаше период, в който за една седмица отказа всякаква храна, освен малко мляко, което давах със специална лъжица.За една седмица почти спре да пишка, започна само да лежи, нямаше сила за друго и така

След този период просто отказа всякаква храна освен АМ( правех попара с АМ и пасирах заради конците) и една каша с рожков.ПОсле спря кашата и от 11 мес до 3 год и почти 4-5 месеца ядеше само АМ и филия с малко и шарена сол- 2 год  и половина само това 

Никога не съм го карала насила, защото той повръщаше и постепенно той започна да проявява интерес и да опитва и други неща.Това си беше огромно постижение, защото някой неща му харесваха и започна да яде и други неща.

За първи път яде месо например преди 3 месеца.

И така в градината има казах в никакъв случай да не го хранят , още по малко насила.Ако иска да яде, ако не това е мой и негов проблем, ще седи гладен докато дойда( винаги носех храна когато ги взимах ).
Той ядеше сух Предложих да има нося масло и шарена сол да му намажат филия- отказаха.

И сега разбирам, че все пак са го хранили насила, но го разбирам естествено късно 

През цялото време му говорих, че ако му се пишка трябва да каже, защото не ти се допишка в определен час, ако те ударят да каже или да се опита да се предпази, ако не иска нещо да им каже не, но явно още не смее.

Мари, точно заради това не видях смисъл да говоря с тях.Те ще се оправдят с нещо, ще отрекат и пак ще си правят каквото са си правели досега.

Али, другата градина , която е в  близост още по-зле.
Пример дете удря друго или други , карат детето да застане в средата на стаята и ударените деца минават и го удрят а другите гледат 

При Мартин е същото, ако едно дете е изпищяло и се е разплакало, другото веднага бива наказано, без да си направят труда да разберат какво е станало и дали първото не се е защитило.

Ива е в същата градина, но нейните госпожи просто са различни, четат им книжки, занимават се , имаше късмет детето.

Аз съм потресена от прочетеното!
Тъй като аз ходех във филиал, лятото ни местеха на смесена група в централната градина. Беше ад за мен! Майка беше много изненадана, защото централната градина имат огромен двор, с дървета, зеленина, а не просто катерушки върху плочник (на който ми бяха разбили главата между другото). Причината за моят ужас - тъпчеха ни! Имахме в групата момиче, за което всички знаехме, че не яде месо. Нямам идея защо. Обаче ясно си спомням как едната госпожа настоя да си изяде пилешката супа и с голяма охота започна да тъпче лъжиците в устата на това дете. Обядът за всички беше провал, защото ние не спирахме да викаме, че това дете не яде месо. Е, то повърна!
Акълът не ми го побира всички тия възпитателни методи - удари другото дете, дай аз да те ударя, сега ще те накарам насила да ядеш, спиш и тн... И ако това действа като метод при някои родители, то те си гледат детето по този начин и ще си поемат последствията, но професионалист да се изпери пред децата и по този начин да действа... Гледането на детски изобщо не ми се връзва със заниманията в градината. Децата можем само да си ги облъчваме и зомбираме вкъщи (ако искаме)!
Другите родители не реагират ли? Само по една група ли са от дадена възраст? Местенето от градина в градина е сложно, но от група в група - не би трябвало. И после се носят