Цитат на: Marri в 13.09.2016 11:04

Започвам да си мисля, че първите деца има причина да са такива, не толкова гушливи. Може би ние сме ги направили такива, докато с вторите сме били съвсем различни, заради опита и всичко останало....

Ами да с нея си казвах, няма как да ми спи в леглото има си нейно( както и съм си мислела абе този родители толкова ли не могат да си овладеят и възпитат децата  )

Това нещо с Марти го нямаше, спи ми в леглото и ми е по-лесно и така.

Снощи ММ каза, ох, дай да го гушна, че докато се обърна и вече сте пораснали.А с Ива и той беше на друго мнение.

От тази гледна точка си по-спокоен и сигурен, но баланса е труден, когато са повече деца, както и хора по принцип.

В края на седмицата ги взимаме, стаята ще им е готова и така.Като съм решила, че ако не искат да спят в началото ще се бутаме в една стая и времето ще покажа какво ще стане.Вече много ми липсват.

Ох, определено ще чета много тук 

Решили сме отдавна, че искаме 1 дете, а при мен все по-силно е желанието за повече като гледам семейства като вашето с 3.. 

Не е до първо и второ, а просто до дете.
При мен първото беше по- гушливо, имаше нужда от подбутване, а второто трябваше да възпирам и хич и не търпеше "лиготии".
Най- добре го е казал Чехов, ама не помня точно в коя пиеса беше, май в "чичо Ваньо". Майката обича най- много детето, което има най. много нужда - което е най далече, което е болно, което е слабо в момента. javascript:void(0);
Тони, ще го разбереш само когато имаш повече от едно дете. Аз също си мислех, че майка ми обича повече брат ми, преди да имам второ.
Марта, така е не само с отглеждането в ранна възраст, а и що се касае за възпитанието - виждаш, че много малко зависи от теб и си даже по- притеснен "от опита си".  
За разлика от мен в детството, те двамата никога, ама никога не са поставяли под съмнение кого обичам повече. Надявам се снахите да не ги насъскват един срещу друг. Хехе, всеки от тях в даден момент е казвал "изпрати на оня мизерник пари, че ми е жал да го гледам", "оня тъпак го въртят, вземи му скръцни със зъби", както и " л.йното се е сдухало, кажи му някоя сладка приказка" за другия.  

Свекърва 

Цитат на: Marri в 13.09.2016 12:12

Свекърва 

Така де....

Марта, много сте ми интересни, ама много! Не веднъж сме казвали, че искаме 3 деца и ти си ми като пътеводна светлина  Дано успеем физически и финансово и след време и аз да имам такава тема

Аз винаги съм мислела, и все още имам усещането, че мама обича повече брат ми...може би наистина защото нямам второ  Но е вярно и че той по-трудно се оправя в живота засега...може би затова. От малка ми е останало в съзнанието една случка, която от тогавашна гледна точка потвърждаваше подозренията ми: Брат ми е бил малък, не знам колко, но вече ядеше супи и тн, значи сигурно около 1-2 години, демек аз към 3-4. Много ми харесваше, че мама му пасира супите или ги мачка с решетъчна лъжица и винаги ми се ядеше и на мен пасирана супа. Обаче като поисках и мойта супа да е така, мама хващаше лъжицата и просто леко я раздробяваше с хляба...винаги бях много нещастна. Представете си каква след е оставило това в детското ми съзнание, щом и до ден днешен го помня...а тя дори не го е отчела като нещо, което ме е разочаровало...Та не знам в каква връзка го написах това, може би за чувствата на по-голямото дете след появата на братче/сестриче и как реагират родителите  Извинявам се за 

Цитат на: svekarva в 13.09.2016 12:08

Най- добре го е казал Чехов, ама не помня точно в коя пиеса беше, май в "чичо Ваньо". Майката обича най- много детето, което има най. много нужда - което е най далече, което е болно, което е слабо в момента. javascript:void(0);

Точно това търсех по горе.

Много ми харесва чувството им за хумор на твоите младежи

Може би момичетата повече ги мислят тези неща.При Ива забелязвам точно това, което Фери е писала.

Аз същ съм си мислела, че майка ми обича повече брат ми( той е по-голям), но и знаех, че баща ми глези повече мен.

Марти например не ревнува дори когато се гушкаме и целува с Ива, но тя да.

Фери, точно за тези неща говоря и виж на теб какво впечатление ти е направило.За майка ти може да е прищявка, а за теб израз на внимание, че получаваш същото като брат ти.

Слагам снимка на тримата от болницата , дано да се виждат.Предположения кой кой е? Или поне девойката?

Цитат на: marta_kalpazanka в 13.09.2016 15:42

Марти например не ревнува дори когато се гушкаме и целува с Ива, но тя да.

Според мен това е, защото той я приема за даденост,тя съществува през целият му живот, докато в нейният случай не е така.

А може да е просто до темперамент на децата.

Много са сладки, но идея нямам кой, кой е....

Всъщност имам едно предположение, но си е чиста проба налучкване, по средата Ива, отляво Явор, отдясно Марти

Да, трудна работа Средното и ляво бебе си приличат и само защото каза нещо такова и ти самата, дясното ще да е Мартин. На мен ми се струва, че Явор е в средата, някак е по- спокойно бебе, както ти го описваш. Но си е чиста проба налучкване с 3 на трета  възможности

Средното е Ива и според мен   вляво е Явор, а вдясно Марти, макар докато пишех да написах обратното 

Аз залагам в дясно на Ива-има повече коса  в средата Явор и в ляво Марти  
Иначе в първия момент помислих,че е едно и също бебче-Явор 

Ами всъщност си е трудно, защото не сте ги и виждали и възможности много.

Свекърва, точно теб чаках да се включиш, заради набитото ти око. Наистина когато се роди Явор ми заприлича на Ива, но точно тук той е най различен.Въпреки че като бяха бебета Ива и Марти не си приличаха.

Тони, Лоли, Мари,   .

С най много коса е Явор.

Всъщност снимките са си поред Вляво Ива, в средата Марти и накрая Явор.

И аз залагам по средата Ива, Явор най-накрая, Марти първи 
Ох, Марта е писала, не съм познала 

Feri,  позна Явор 

Марта, много ми е интересно да чета всичко.  Харесва ми това, което си написала за деленето на децата.
Винаги съм си мислила, че не е възможно да си делиш децата. После сякаш виждах в обкръжението си такова нещо и не ми се вярваше.
Сега, когато вече имам дете, се чудя как ще обичам друго дете толкова силно като това?! Сигурно сте прави, че просто вниманието е насочено съм това дете, което в момента има нуждата. Не знам, сигурно тези неща ще ги разбера, когато имам друго дете.

Аз пък никога не съм си мислила, че брат ми, който е по-малък, е по-обичан, хем че аз съм по-оправната от двамата.

Малки, сладки мишлета.