За играчките.... ние още не сме го усетили като голям проблем, защото никога не са имали по много. Сега вече като са две, наистина бързо започна да се пълни къщата...
Повечето играчки стоят в пластмасови кутии, та има някакъв ред, плюс и имам два кашона, сложени на "невидими" места, където слагам играчки, които са със следваща спирка коша.
Най-редовно "почиствам" без никакви скрупули, за разлика от Симеон, който едно етикетче да е, но да е прибрано(направо се чудя как ще му изглежда къщата след време )

Донякъде това май аз го възпитах в него, защото като беше по-малък, прибирах всякакви подръчни материали и съм му правила какви ли не чудати играчки, които той много обичаше(ех, как ми липсват тези времена, когато имах тази енергия и желание и някак всичко беше различно в общуването ни).
Та сега една кора с яйца не ми дава да я изхвърля преди да я е използвал.

На кратко, играчки тип боклучки(които носи от рождените дни, на които ходи и някой странна приумица на едната му баба) се задържат максимум две седмици, за останалите ... постоянно купувам нови кутии и организирам нови кътове за игра(когато и ако имам време).

Кутиите между другото се оказват, поне при нас, много работещ вариант, защото са един вид като съкровища, отварят и се изумяват какво намират вътре

Но виж Легото ми е болна тема и на мен. Какво ли не мислих как да запазя комплектите и долу горе успявах, защото на Симеон любимото му е да сглоби нещо и после в игра да започне да го руши, откъдето може да е пак сглобено само с инструкция. На него разбира се не му се занимава, поне не веднага и аз събирах частите в торбички и прибирах. И вършеше работа, докато не започна да получава огромни комплекти, в които и аз се изгубих и сега вече въобще не знам кое откъде е ..


Аз имам друг проблем с играчките, не мога да гледам как ги унищожават, особено Симеон, защото той е възраст, в която има идеи и възможност за тази работа, просто пощурявам

Да, и ние държим играчките в кутии, имам и шкаф за разни други.
Яд ме е , че тези , които купувах като образователни и сега играят с тях, а боклуците , които те уж искаха се забравят след два дни.
Иначе и Ива не изхвърля нищо постоянно прибира ролки от тоалетна хартия, кутии от яйца и тн.

Не мога да " почистя" защото те са тук и Ива зорко ме следи  , води отчет на игрчите 

Преди не беше така, но от както им направихме стаята е страшно.Хвърлят се разни неща по земята, вместо да се приберат и после става ад.

Мартин например след като го изкъпя си обува чорапи, като тръгне да ляга ги събува, а на сутринта взима нови  .Да, ама тези от снощи са хвърлени някъде, така е и с дрехите най-редовно са по земята.

Никой не хвърля така по земята, а баща му много прецизно си прибира, сгъва дрехите.

Последният път му прибрах чорапите, защото постоянно ги събирам от земята.Е, много ли е сложно да се сложат в коша за пране  .

Говоря, говоря, говоря, вече не искам и да говоря.

Един ден седя без чорапи, заради това, засега има уж някакъв ефект ама докога незнам.

Детската стая се очертава като стаята на ужасите за мен 

Марта и при нас с детската стая долу горе така се получава, но опитвам да не се давам още.
Най-много ме е яд, че преди Симеон и прибираше и подреждаше, и дрехите си сгъваше, сега е ужас и половина. И се чувства онеправдан, че и Сами играе, пък само той подрежда.
Та аз го моля да подреди, той командва Сами и досега ставаше, но и Сами захитря и казва "не" и до там.
Симеон предпочита да нахвърля всичко на камара, под леглото си, вместо да го сложи в две кутии

За дрехите... онзи ден забравил да си облече жилетката под якето и съблича якето и направо го пуска да падне от него на земята, при положение,че столът е до него и нищо не пречи там да го сложи. Отговорът е, ами какво толкова, нали сега веднага го обличам пак

А примерите са точно, каквито трябва и аз и баща му всичко подреждаме и сгъваме и въобще не си позволяваме такива истории с хвърляне, където ни падне.

За играчките и Симеон ги знае под списък, но нали ходи на училище, та тогава разтребвам, а като ме попита къде е тази и тази играчка, аз казвам, където си я прибрал, естествено той никога не знае кое къде е, та минава номерът.

Под прибиране на всичко имам в предвид точно ролки от тоалетна хартия, кутии, картони, просто всичко.

Да, същото е и при нас.
Ботушите и обувките се свалят с крак.Навън ако ни сърби крака, ще се почешем с крак.

За легото и Марти натам върви, но е по -малък.Иначе Ива най редовно разнася разни дребни части и после липсват.
Той пък пуска разни джипове и коли с дистанционно от маси, столове, дивани.

И двамата прибираха много, но преди.

Така е и с книгите .Имат си място, но не.На леглото няма място къде да легнат, но не им пречи.

Да ви кажа, аз започнах много да разхвърлян на 5-6 години и спрях, когато отидох да живея на квартира в София 

Цитат на: pandapanda в 30.01.2017 19:44

Да ви кажа, аз започнах много да разхвърлян на 5-6 години и спрях, когато отидох да живея на квартира в София   

Никак не ни успокояваш. 

На мен подреждането не ми е фикс,  но първо ме е яд,  че близо 3 години си го правеше всичко сам и без драми, второ се притеснявам,  че тоя безпорядък ни най-малко не го смущава,  откъдето си мисля,  че така ще е и в бъдеще и просто няма да му дразни окото  и трето имам усещането,  че е поредната граница,  която изпробва и се опитва да разруши.

А,  има и четвърто,  аз не мога да живеея в хаос(горе писах,  че не ми е фикс,  но спрямо него,  той да е перфектен ), а вече нямам сили да подреждам вместо него,  пък са и двама(а това прави и пето,  Сами се учи така и приема хаосът за нормално да състояние )

Цитат на: Marri в 30.01.2017 22:52

Никак не ни успокояваш.  пък са и двама(а това прави и пето,  Сами се учи така и приема хаосът за нормално да състояние )

И това също.

Винаги сме прибирали заедно като бяха по-малки.
Мартин всичко си слагаше на мястото, Ива имаше един период , в който категорично отказваше да прибира, около 3 годишна.

Сега, когато кажа да си подредят стаята, знаят, че е тяхно задължение и го правят, но ме притеснява факта, че намирам носни кърпи по земята, 

Едно е докато играеш да се разхвърля стаята, друго е да те мързи да отидеш до кофата и да хвърлиш нещо някъде на земята и то да си стои там и на никой да не му пречи.


Ива говори с дядо си по телефона
Дядо и казва, че едно птиче му е казало, че не са слушали днес
Ива мълчи и казва :
Дядо, птичетата не говорят
Дядо и :
Ама то беше папагал, те говорят 

Това с кърпичките и мен супер ме дразни, както и с опаковки от бонбони, натъпкани къде ли не, но не и в коша.

Брей, дядото много съобразителен

Цитат на: Marri в 31.01.2017 09:40

Това с кърпичките и мен супер ме дразни, както и с опаковки от бонбони, натъпкани къде ли не, но не и в коша.

Тях ги забравих 

Така като те чета, явно децата ни се развиват съвсем нормално, ами ние имаме нещо твърде големи очаквания и страхове

Докато пишех горният пост, точно това си мислех

По повод подредбите - чета "Чудото Монтесори". Та там се разглеждат сензитивните периоди, които при различните учени са разпределени като брой и продължителност по различен начин. По отношение на реда се дава, че е от особено значение периодът между 1 и 3 г. Т.е. тогава се поставя основата на ред във всяко отношение - режим, ред сред предмети, ред в общуването и взаимоотношенията и тн.
Така... Аз не съм възпитавала Мария, защото "това е според Монтесори". (Много ме дразни това изказване, както преди години бяха изказванията, че ако не четеш Паулу Куелю и си едва ли не изгубена душа) Старият ни апартамент беше с по-малка квадратура и учех детето да си събира играчките след игра. Естествено всичко е като част/етап от играта с моя помощ и основна роля в началото. После дойдохме тук и вече Мария имаше шанс да разхвърля собствена стая, а аз нощем да преминавам препятствия тип Фор Бояр от спалнята към детската и обратно. Замислям се, че моите родители също са били много стриктни в това прибиране на играчки и поставяне на някакъв ред вкъщи. Естествено - имах и обратни периоди в живота си - най-вече в предтинейджърска възраст. После нещата сами си възвърнаха нормалния вид.
Чудя се на една комшийка, чието дете има около 7 коша с играчки от онези мрежестите. Защо тя самата си усложнява живота? Не мога да си отговоря на въпроса как ще оставиш детето да си играе (силна дума, защото то разхвърля, а не играе) с толкова много неща, натъпкани по тия кошове, пълнещи се с прах и косми. Да ме прощава, ама колкото и да чисти, няма как да са добре изглеждащи.
Според мен по-големите ви деца си минават през нормален етап. Въпросът е как да дадете пример за по-малките. Тук вече напълно разбирам Мари за притесненията й за възприятието на Сами.

Дядото е излязъл от положение! Версията с папагала ми хареса.

Да,  Сами има и друг пример:
Аз,  Симеон, време е за прибиране на играчките и вечеря, отговор,  не,  няма.
Аз,  Сами вдигни тази играчка и я сложи на масата,  отгоре,  не,  няма.

Спокойно, примерът и в обратна посока е нулев, ако ви се падне разхвърляно дете. Само дето е късмет, че има кой да помага. Като не "му идва отвътре" така си и остава. В началото може и да се подмамят или да бъдат накарани да си прибират и подреждат нещата, но до там. Като си говорим с приятелки, майки на момчета, даже и гаджетата им не могат да ги променят. Мария е много разхвърляна, НИ1 върви след нея и подрежда, Другата Мария е много уредна и върви след НИ2 и подрежда. Едни го правят от мързел, а други, защото не ги дразни. Като питам малкия как си намира нещата, той отговаря "С радост!" Демек, радва се, като си намери нещо. 
Или подреждайте след тях, или свиквайте .
По- рано съм казвала и другата крилата мисъл на НИ2, че като загуби тавана на някоя стая, сменя квартирата. Загубата на пода не е фатална

Цитат на: svekarva в 31.01.2017 14:50

Като питам малкия как си намира нещата, той отговаря "С радост!" Демек, радва се, като си намери нещо. 

Кога не е "С изненада!", пак добре