Марта, ти си първата майка от форума с три съкровища! Пропуснахме те за подготовката и раждането на Явор в самостоятелна тема, но пък се надяваме тук да ни разказваш за пълната си с щастие къща.
               

Честита темичка, Марта! Ще я следя с голямо удоволствие.
Винаги, когато можеш разказвай за голямото си семейство. Ех, представям си какво щастие е да имаш три дечица. 

Много здраве на цялото ви семейство желая! 

Свекърва, много хубаво, че си се сетила да пуснеш темата. 

Свекърва, много благодаря за темата 

Миме, благодаря

Само малко да си подредя мислите в главата и ще пиша.

Честита темичка Марта    Три деца-истинска майка героиня  Да са ти живи и здрави и много да те радват

Марта, честита темичка!
Ще ми е много интересно да чета как успяваш да се справиш с две малки деца и бебе. Възхищавам се и на теб и на таткото!
Много искам и аз да имаме три деца, но ще видим живота какво ни е отредил.

Марта, ти си моята мечта  И ние искаме да имаме 3 дечица, но ще видим до къде ще я докараме  Целувки на всички, а на теб и таткото, браво 

Благодаря, ви много за милите думи!

Ние не сме казвали от самото начало, че искаме три деца.По скоро решемието се появи вследствие на първите двама, колкото повече ги гледаме и им се радваме, толкова повече се появяваше и затвърждваше желанието за три деца.
Мислехме първоначално да се пробваме около 7-мата година на Ива, но около ноември, декември спряхме да се пазим и така.

За нас декември и януари са пълни с празници, двамата имат РД, Ива има имен ден, Нова година и Коледа, тържества в детска градина и така.Беше една малка лудница.На РД на Марти ( той правеше 3 ) спонтанно ми дойде и написах " Три за щастие "във ФБ и хората започнаха да се чудят дали съм бременна, а аз им казвах не просто детето става на 3. А всъщност Явор вече е започнал своето пътешествие  до нашата среща.

Въобще не съм го мислила на Коледа отидохме при майка ми и тогава трябваше да ми дойде, но аз съм с нередовен цикъл , а и двамата се разболяха, с  Марти влизахме в болница и не съм го мислила.
После започна да ми става лошо, но реших , че се опитва да ме повали тяхния вирус и така, докатао майка ми един ден не ме попита " Ти да не си бременна".
Незнам как и дойде да попита, може и тя  да е имала някакво усещане.Аз естествено и казах , абе глупости нали всички бяха болни от вирус.Но в последствие реших да направя тест след като се приберем.
На Нова година вече знаех, че съм бременна, изчаках да потвърдят на прегледа и съобщих на таткото.

На децата мислех да има кажа по-късно, за да не загубят търпение, но нямаше кой да ги гледа и дойдоха на с мен на първата ФМ.
Ива винаги е казвала, че иска сестричка, но прие доста спокойно факта, че бебето ще е момче.

Онзи ден ми казваше искам сега и една сестричка да ми родиш, а майка ми загуби ума и дума 


И така, бременността ми протече без усложнения, като изключим кръвното, болките в главата и постоянното схващане на врата и рамената, но на мен ми беше някак по тежко.Явно и годините и това, че си е трета бременност си оказа влияние.

Бях казала, че Явор не трябва да минава 3300 , защото аз съм с тесен таз и детето се роди няколко дни преди термин с 20 гр по-малко.

Понеже никога не бях оставяла децата сами и не бях свикнала, гледах постоянно да съм там.Последно ми бяха казали да се върна на 21-ви в София и да спра да пътувам  и аз реших да отида за събота и неделя да ги видя, с мисълта че той ще се роди следващата седмица и да не се разделяме за дълго.

В неделя се върнах с брат ми, качих се в апартамента и ми изтекоха водите.И така Явор се роди на 22-ри, една малко Лъвче( чудехме се дали ще седи за Дева или Лъв  ).

За сега Явор е едно спокойно и кротко бебе.Когато е гладен се обажда и чака, не е гръмогласен като батко си. Още от болницата започнаха да го мъчат колики и давам Колийф.
Когато го вдигам да се оригне той започва да се смъква и върти и установих, че на негому е най-удобно на гърдите ми, а не на рамото .

Яде на около час и половина два и през дена и ноща.Кърмим се и се надявам това да продължи толкова колкото и двамата искаме и ни е добре.

Вдига си главата и доста често се избутва с краката.В болницата така успя на няколко пъти да се обърне по корем.

Гледам го  и както казва Ина, чувството да гушкаш, миришеш и въобще да имаш новородено е прекрасно и пристрастяващо.

Има черти и на Ива и на Марти, по-късно ще пробвам да кача снимки.

За сега на Ива и е интересно да ме разпитва за него, Марти и той се сеща от време на време, като чуе кака си.Ще видим като си дойдат как ще се опознаваме и правиме режимите.

Котката ни в пурвият момент беше втрещена  Горката какво ли казва още един производител на шум  .
В последствие се появи на два пъти и благоволи да го помирише.

За сега не се сещам друго, а и мозъкът ми спи, така че спирам .

Честита тема! Пожелавам ти прекрасни емоции и много щастие по три.
Ще ми е интересно да разкажеш и за първите ти стъпки като майка. Как се чувстваше с първата и с втората бременност? Какво имаш и какво не сега като емоции?

Цитат на: marta_kalpazanka в 05.09.2016 13:24

Котката ни в пурвият момент беше втрещена  Горката какво ли казва още един производител на шум  .
В последствие се появи на два пъти и благоволи да го помирише.

Бога ми, накривее ли ми на шапката, това ще се връщам да го чета отново и отново!!! Смях се от сърце!!!

Марта, честита темичка! Чета те с голям интерес (малко ми е трудно писането в последно време  ).

Много ми е интересно как ще реагират по-големите ти дечица като се приберат вкъщи. Дано да свикнат бързо и да поспиваш повече 

Ще ми е интересно да разкажеш сега с третото детенце кое е по-различно и по-увреена ли се чувстваш?

Али, Ма6ка,, благодаря за милите думи  

Али, от първото раждане до сега са минали 6 години, а аз имам чувствотот че са поне 16.Както се казва преди имах 4-5 теории за гледане  на дете и нито едно дете, а сега имам 3 деца и нито една теория.
Преди да родя Ива бях спокойна, знаех че е  нещо ново, но и бях сигурна че по един или друг начин ще се справим и ще дадем най-доброто от себе си.
Когато тя се роди ....седях и я гледах  не можах да повярвам, че е мое дете, че аз нося отговорност за нея.
Не мога да кажа, че я обичах както някой го изпитвах.Любовта към нея се появи с грижите към нея и нарастваше с всеки ден и всяка минута.
Естествено след това не можех да си представя животът ми без нея.

Когато забременях с Марти, се чудех как ще заобичам и него така, силно, безрезервно и с такава сила, че като помислиш за детето и имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне от любов.Беше ми странно, но когато се роди и се установиха проблемите, майчинския инстинкт проработи с пълна сила и не давах да ми го взимат дори педиатрите за да съм сигурна, че ще го храня така както има нужда и ще му давам спокойствието и прегръдките от който има нужда.

Двамата по принцип са и много различни, докато Ива не обича прекалено да я мачкаш и гушкаш, той пък от самото начало показа, че има нужда и е спокоен когато гушнат и те усеща.И до днес той обича да се гушка и така се успокоява.

Естествено преди да се роди Марти си мислех,че няма какво да ме изненада по отношение на гледане на бебета, но естесвено съдбата ме изненада и ме научи на още повече неща и на  повече търпение естествено.

Бях по спокойна, защото знам, че бебета плачат, че скокове на растежа и че трябва само спокойствие.С Ива в началото тя плачеше, после аз плачех, естествено съветите бяха храни на 3 часа , да почива корема, давай вода и тн.цеди се за да имаш кърма и всякакви неща и естествено се кърмехме д 6 -я месец като първо кърмех, после давах кърма с шише, защото аз кърма имах замразена много, а тя ядеше докато тече и после спираше.Естествено ме беше страх да не уморя детето от глади така.

С Марти понеже се видя, че няма как да го кърмя, ставах и цедях през ноща докато той спи, само и само да поддържам лактацията и да му осигуря кърма поне в началото и така успяхме и там да добутаме до 6-я  месец.

Сега с Явор искам да направя всичко възможно да се кърмим най-дълго.

Парадокса е че колкото по-спокойна се чувствах по отношение на грижите към бебето с всяка следваща бременност, толкова по притеснена се чувствах дали всичко им е наред, диша ли , защо се задавя, или кашля.
Някак с годините осъзнавайки, че нищо не зависи от теб и всичко може да стане, от тази гледна точка бях и съм досега по притеснена.

Честита тема, Марта. Определено ще ми е изключително интересно да чета твоята тема. Както безкрайно се възхищавам на хората, които решават да имат 3 дена, така и съм един от крайно убедените хора, че няма как да даваш еднакви грижи на всяко от децата си и да ги обичаш по равно.. В никой случай, не искам да звучи като критика към теб, казвам го от мои лични наблюдения и без да съм имала и едно дете дори 
Просто наистина обичам да наблюдавам развитието на семейства (имаме няколко в обкръжението) с повече от едно и две деца, следя те с интерес, пиши когато имаш време и можеш 

Цитат на: marta_kalpazanka в 13.09.2016 09:26

Парадокса е че колкото по-спокойна се чувствах по отношение на грижите към бебето с всяка следваща бременност, толкова по притеснена се чувствах дали всичко им е наред, диша ли , защо се задавя, или кашля.
Някак с годините осъзнавайки, че нищо не зависи от теб и всичко може да стане, от тази гледна точка бях и съм досега по притеснена.

Ето това, все едно аз съм го писала..... Изживяла съм много стресови ситуации със Сами, точно по тези причини.

И за кърменето на първото дете сме 1:1, явно това е някаква схема в България, която тръгва от родилният дом и педиатрите

Мари,  
За съжаление и до ден днешен се дават тези съвети зза кърменето,а за другото си повтарям, че трябва да съм по-спокойна и да не мисля толкова негативни неща, абе работя по въпроса, ама дали ще стане....притесненията са са неизменна част от това да си майка заедно със всички позитиви.

Тони,   ще се опитам да ти обясня моята гледна точка.
Имаше една снимка във ФБ нещо от сорта кое дете обича повече една майка ( не беше формулирано точно така де) болното дете докато оздравее, това с проблеми докато се оправи и така.С две думи когато едното дете има проблеми насочваш всичките си усилия на там и може на страничен човек или на другото дете да му се стори, че на на другите деца не им се обръща достатъчно внимание или не им се дава толкова любов като на другото.

Децата са различни и някак и проявите на любов към тях се различават.За Марти трябва да му покажеш, че го обичаш дори след като е направи  нещо, като го гушкаш целуваш и въобще тесен физически контакт.Ива не обича толкова да е гушкана , но държи да и го казваш да я целуваш,да и се обърне внимание особено когато тя е решила.

С Марти проявата на любов към него е по-лесна, защото той поне досега беше от децата, за който казват че по-лесно се гледат, по-разбран, може да му се обясни нещо и да стигнете до консенсус има баланс в отношенията.С Ива е по трудно, защото тя държи всичко да става, както тя го е решила и когато тя го е решила и не отстъпва от позицията си .А когато нещо не стане на нейното е способна да ти развали целия ден от мрънкане, сърдене и прояви на лошо държание вследствие на това.

Съответно като погледнеш отстрани се вижда как с нея все за нещо спорим, а с него просто обсъждаме нещата и стигаме до разбирателство и няма как да не си кажеш после ето как се делят децата.МОже би и самото дете тако го чувстава,защото и тя вижда как с нея все спорим ,а с него рядко стигаме до спор.Точно затова съм си поставила за цел да и повтарям , че я обичам , да я прегръщам и целувам за да и показвам, че това че спорим и се караме не променя чувствата ми към нея.

За грижите е същото едното дете е по оправно, в случая Ива има нужда от по малко помощ, Марти ( освен че е по-малък ) има нужда от повече помощ.Затова се опитвам и там когато тя реши, че иска я обличам , ако съм помагала на него да го направя.

Естествено не всеки път става, защото имам работа, бързам и така , но гледам да и обясня и се уча на повеече търпение, не че ми се получава всеки път де.

Балансът е труден, но правя опити и незнам. дано да има ефект.
С Явор ще видим по натам.

Много ми е разхвърляна мисълта, но идеята беше, че страшно много я обичам, но незнам дали се вижда от страни при цялата ни борба за всяко нещо от обличането, излизането и въобще всяко нещо в ежедневието ни.

Цитат на: marta_kalpazanka в 13.09.2016 11:00

Много ми е разхвърляна мисълта, но идеята беше, че страшно много я обичам, но незнам дали се вижда от страни при цялата ни борба за всяко нещо от обличането, излизането и тн.

Напротив! Много добре го обясни.
Между другото и при нас е такава тенденцията в отношенията.
Започвам да си мисля, че първите деца има причина да са такива, не толкова гушливи. Може би ние сме ги направили такива, докато с вторите сме били съвсем различни, заради опита и всичко останало....