Ама какви хубави и засмени шаферки си имаш Роклите им се връзват с твоята изцяло За цветята нямам думи, прекрасни са. Чувала съм за подобна обработка, но или не съм обръщала внимание после, или не съм виждала наистина Ще ти са скъп спомен от събитието
Отсъстващи от сватбата винаги има и в повечето случаи са млади хора, на тях е нормално все нещо да им се случи на тази възраст Още повече и ако се налага да пътуват.
Да, трудно е без общ организатор, особено ако няма как да ангажираш отделни хора за определени дейности. Нищо чудно, че са ти избили пъпки, добре, че всичко минава и заминава

Свекърва, не ме разбирай погрешно, за сватба са необходими двама, всички други са по лично желание и не ги задължаваме. Но при условие, че знаеш, че някой прави резервации за хотел, ресторант и прави всичко възможно, за да те улесни максимално, все си мисля, че елементарно възпитание и уважение е да не ги затрудняваш с твоите си колебания. За мен оправдание е само лично лошо събитие Другото е липса на организираност и желание, в което няма лошо, ако е съобщено навреме

Преди да опиша сватбения ден ще ви покажа сладкия бар и коктейла. Тъй като аз обичам здравословно похапване, исках да има много свежи плодове. Ако някой се колебае дали да поръча, не се колебайте. При нас се изядоха всички плодове, децата дори не искаха макарони и целувки, но опустошиха всички плодчета. Имахме поръчани 70 макарона и 70 целувки, 20 плодови шишчета с крокант и прясна мента, карвинг диня и карвинг пъпеш, които бяха набодени с различни плодчета. Динята беше направена с нашите инициали. За децата и гостите, които не пият Просеко, бяхме предвидили домашни лимонади, стандартна, с вкусове на малина, мента и др. Макароните, целувките, сватбената торта и тортата за кумовете ни ги направиха Dolce Fellini - http://dolcefellini.com/art-style-catalogue/ Изключително сме доволни от тях, а дори не сме контактували директно, ресторантът пое цялата комуникация с тях.















А така изглеждат с вече изядени плодчета

Сладкият бар е страхотен, много оригинално са поднесени плодовете, и аз бих изяла първо тях!

Шаферските рокли са все едно нарочно избирани, за да наподобяват дантелата на твоята рокля! И самите шаферки са много симпатични  Прекрасни сте просто 

Чакаме разказ за деня!!

Сватбата

Сватба ли бе, да го опишеш...

Алармите започват да звънят още от 7:00   Поизлежавахме се до 7:30, ставаме, а майка ми направила палачинки за всички 9 броя-героя. С татко продължихме разговора си от вчера за колата и му казах, че съм си намерила (той не знае за акумулатора) и не е негов ангажимент. Замотахме се да си натоварим разен багаж и към 9:10 аз, кумата и майка ми тръгваме за Пловдив. Оставих майка вкъщи и натоварих моята рокля, роклите на шаферките, костюма на Плам, таблото за гости и разни други неща, които са за декорацията в ресторанта. Моят час за фризьор беше от 9:15-9:30. Отиваме с кумата в 10:00 Като един истински представител на зодия Водолей, искам да кажа, че за нас времето тече по друг начин, особено сутрин! При фризьорката сме записани аз, кумата, шаферките и сестра ми - 5 човека. Бяхме се разбрали, че за да не губим време тя ще има асистентка, която ще мие косите и ще подсушава. Отиваме ние полузаспали и първият студен душ. "Ама аз нали ти казах вчера, че асистенката ми няма да може да дойде и да идвате с измити коси!"       В неделя бяхме с кумата на маникьор в същия салон, ами не съм чула такова нещо, нито пък тя     Бърза реорганизация, звъня на шаферките да влизат в банята и да си измият косите, звъня на сестра ми за същата процедура. С довална доза сутрешен адрелин започнахме да се правим в 10:05. В 10:30 звъни флористката: "Здравей, счупих една от ритуалните чаши, докато ги декорирах   " Моята реакция: "Ами няма проблем, счупеното носи щастие, дано всичкото лошо ни се е счупило заедно с чашата " Рени: "И аз си помислих същото "   11:10 бях готова с прическата, Софи включи турбото.
Грешка моя втора - в сватбения ден отидох да взема бялото платно, от там към ресторанта да разтоваря нещата. Всяка секунда в сватбения ден е ценна и колкото нещо да ви се струва фасулска работа и "по път ми е" си е загуба на време и адреналин за вас. Не го правете!
Моя грешка номер три - Всички звъняха на мен - гости, подизпълнители, професионалистите, семейството, всичкии. 12:00 Гримьорката звъни, че е пред хотела, а нас ни нямало! Трябва да се гримираме вече, за да приключи до 13:50. В същия момент ми звъни и човекът, за когото работя, че са докарали Мустанга пред Марицата, но има малък проблем Къде съм и идвам ли Така бързи и яростни в града, каране с 100+, взимане на предимство (не се гордея със себе си) и след пет минути се бях паркирала пред хотела. В това време ММ и кума звънят, къде си? Ей, вярвайте ми, идваше ми да съм навсякъде другаде, но не и в Пловдив. На Луната, къде съм? Пред хотела!? Пристигат ММ и кума, взели кумата от фризьор и оставили шаферките. Какъв е проблема с акумулатора? Ами ти като звънна вчера вечерта късно и аз изнамерих някакво зарядно, сложих го да се зареди, уж беше добре, докарахме се до хотела и умря Кажи от къде в Пловдив да ходя да купя? 5-ти Септември, официален празник, аз не живея в Пловдив от 12 години, къде ли продават акумулатори? Почвам да звъня на брат ми, татко се занимава с майка и нейните процедури. Брат ми в 12:30 още спи, е какво да прави в сватбения ден на сестра му Ако искате да знаете какво е "айляк", елате ни на гости, ще ви запозная с всичките си роднини През това време разбираме, че не всички стаи са готови за настаняване и нормално.

13:00 Звъни флористката, че е там, коя кола ще украсява?   Въпрос за 100 000 лева - Ники Кънчев Дадохме чашите, които бяха за чупене в ресторанта като резервни за обредния дом. Взехме всички дребни неща и продължаваме напред. В крайна сметка колата я украсиха пред ресторанта в 2 и нещо.
13:00 Фотографът пристига трябва да ни наснима как се гримираме и обличаме и да ходим у нас   Бърз преговор как програмата се проваля и от хотела ще сме директно към обреден дом, ако успеем От този момент нататък с Плам глътнахме бастуните и се отпуснахме чак като стигнахме в ресторанта...
13:15 Гримьорката нервно ми напомня, че до 14:00 трябва да сме готови. Тя ми е приятелка и беше гост на сватбата - това ми е грешка НОМЕР ЕДНО! Тя много държеше именно тя да ме гримира, но аз не трябваше да планувам още 4 човека при нея. Беше дошла с дъщеря й, която в същия ден има РД. Много съм й благодарна, че изтърпя този хаус, в който я поставих   В крайна сметка лиших скъп приятел да присъства в гражданското и църквата   Помолих я да почне с кумата, докато аз се разправях по телефона с кой ли не, тук пък колко сбърках... После гримира шаферката едната и сестра ми, за едната не остана ред, иначе аз щях да си ходя по пъпки 14:30 Започват да ме гримират... 14:55 Почвам да се обличам и малко снимки. Нашите са дошли в хотела (меко казано разочаровани), за да тръгнем заедно към ритуална зала. 15:05 Вече виждам булка с було в огледалото       Плам е до мен гледаме се и почват да текат сълзи от щастие        

15:10 Всички ни чакат пред хотела, излизаме, държим се за ръце и ни ръкопляскат, всички започват да реват   Брех, вярно ме гримираха на бързо, ама пък чак такъв ефект да има
Потеглихме към гражданското  

Хаха, малко тип Артър Хейли /с точни часове и нарастващ драматизъм/ , но като е с щастлив край, от сърце се смях
Наистина счупеното е на късмет, от личен опит ти го казвам. Аз така счупих стара фамилна ценност - една кристална бонбониера в деня на нашето подписване. Още ме е яд, като погледна сребърния и обков, но пък догодина ще имаме 40- годишнина.
Страхотен сладък бар, много подхожда и на обстановката в ресторанта! Пъпешът и динята, като вид модерно изкуство, идеално "спояват" артистичното, модерното и класиката

Миленка, наистина е било екшън. В деня на нашата сватба аз бях казала никой да не ми звъни, да звънят на майка или на приятелката ми, която декорираше. Гримьорката, която беше и гост на сватбата се беше навряла в паркинга на кооперацията и някой пуснал бариерата и не може да си тръгне, а аз се опитвам да се намъкна в роклята и не мога да й помогна. ММ ме беше скастрил, че съм много груба, но аз си бях казала, че отговарям само за себе си и другите са големи хора... Наистина в деня е ценно времето и всяко отклонение е голямо. Важното е, че сте стигнали и сте казали да! Чакам продължението!

Леле, голямо надбягване с времето! Добре че не ти е скапало настроението. Аз при объркване на графика или плановете, много се спичам винаги. Знам, че ми е ужасна черта, да не съм спонтанна и да се нагаждам към ситуацията, та затова винаги се възхищавам на хора, които го умеят.

Чакаме още!

Ау, така се напрегнах.. Много бързане, много нещо  

Чакам да видя успяхте ли да стигнете в гражданското навреме  

Сладкият бар е просто супер!!! Ако се бях сетила за плодове, които да отиват цветово на цялата ми идея на сватбата, щях да сложа, но не успях 

15:20 Вече сме пред гражданското 10 мин. преди церемонията в 15:30. Там ни очакваха друга част от гостите. Като видях братовчедка ми, която живее в Лондон (с нея сме много близки), се погледнахме и се просълзихме и двете. Ще направя малко лирическо отклонение, но...тя беше с рокля и сако на Оскар де ла Рента, ами има си значение кой ти шие дрехите. То линия, силует, материи...красота  Събрахме се, от ритуална ни взеха нещата за ритуала и започнаха да ги подреждат. Гостите се качиха в залата, след което извикаха и нас. Менделсон ни го свириха на живо - цигулка и пиано, всъщност по време на цялата церемония имаше жива музика за фон, беше много нежно и приятно. Препоръчвам ритуала в Обреден дом "Пълдин". Залата се намира във Възрожденска къща в Стария град и въобще не е соц. Дамата не говореше напевно, а много приятно и мило обясни, че от днес пътят ни е един и това е нашият избор. Даже за момент ни се насълзиха очите и на двамата (ще ви покажа снимка). Потвърдихме съюза си, подписахме акта, АЗ настъпих младоженеца (да се знае) Разчупихме питата, малко бяхме 50 на 50, но моето беше една идея по-голямо Вдигнахме наздравица, поздравихме се с родителите и кумовете, след което приемахме поздравления от гостите. Плам ме изнесе на ръце и то по стълби (моят герой)  Направихме малко снимки и тръгнахме към църквата.
До ритуала в църквата имаше половин час и използвахме времето, за да си направим малко снимки на ул. Стръмна. Влезнахме в църквата и започна мъката..."Св.Св. Константин и Елена" е малък храм, но изключително красив. Само че навън е лято, топло е, а вътре е задушно и като се разкади с тамяна и започнахме да губим главни действащи лица едно по едно На кумата й прилоша и я изведоха, Плам прибледня, на мен ми стана секлетно, уж кратка версия 35 минути. Като ни гледам на снимките измъчените физиономии и ми става едно жално. От друга страна свещеникът направи много хубава служба, пя ясно, всичко му се разбираше, после ни изведе на амвона и говореше на всички гости и нас как създаваме огнище, където да отгледаме деца с много любов. Много мил човек. Изведени на двора, каза ни да си духнем свещите и огънят никога да не угасва в душите ни  Гостите бяха много приятно изненадани от венчавката, попа и хора, хареса им. Повечето не бяха от Пловдив и много им хареса в Стария град. Кумът покани гостите да се отправят към ресторанта, а ние използвахме времето, докато те се придвижат и съберат в ресторанта за посрещането да се поснимаме набързо. Направихме малко снимки пред къщата музей на Златю Бояджиев и на Конюшните на царя. На връщане към колата имаше улични музиканти, двама възрастни мъже на китари, посвириха, ние потанцувахме, имаше много чуждестранни туристи. Започнаха да ни ръкопляскат и да ни честитят. Снимаха ни и с колата много, Рени беше украсила Мустанга един път, просто беше прекрасен.

18:05 Вече сме в ресторанта, Митко направи няколко кадъра, докато ние се уточним с DJ как ще протекат ритуалите. Разбрахме се и след 10 минути започна веселбата. Посрещнаха ни в градината на ресторанта, чухме Robbie с "Let me entertain you" и други в сет, докато ни предтсавяха на гостите, не, че не знаят кой сме   Майката на Плам ни захрани, после аз нея. DJ каза: "Ритуалите не са това, което бяха, нека сега Милена захрани мама Кети." Аз започнах да чупя от питата, ама нещо много голямо парче награбих. И DJ вика: "Не целият комат, де, по-малко!" И започна да се смее, при което всички започнаха да се смеят   Майка ми ни подаде чашите за тоста. Беше просеко с нар, имаше зрънца с нар. Плам като се задави и DJ започна да пуска тънките базици, беше забавно всички се смяха. Последва чупене на чаши хвърляхме ги назад, зад гърбовете ни. Дойде ред на менчето! Така, моите родители са, както ги нарича Плам, "събори колибки". Имат железни нерви и спокойствие, не си дават зор за нищо Баща ми имаше ангажимент към колата, знаем как приключи. Второто нещо, за което ги помолих е менчето...На вилата има всякакви размери. Като тръгвахме ги помолих да вземат най-малкото, те взели средното. В малкото си държат разни бележки и визитки, защо да им развалям тертипа   Така средното си беше леко голямо и тежко. Нагласям се аз да ритам, ритам леко да не пребия някой, а то тежко и прави само ТУП. завъртя се на 180 градуса веднъж и се захлупи на отвора си, водата се разля,  цветята си останаха захлупени   DJ излезна от положение, обърна го леко и каза, че няма значение какво ще е първото, пожелава ни да имаме и от двете, да нашарим къщата  
Наредихме се в градината и започнахме да приемаме поздравления от гостите. Възприех една хубава инициатива да искам книжки вместо цветя. Огромни благодарности към гостите ни, предвид че бяха към 50 човека (без нас, кумове и родители) събрахме много книги, играчки, кукли, колички, даже и топка   Да си призная исках да ги даря на един дом в Наречен, но след сватбата разбрах, че са го закрили. Затова ще заминат към Северна България, в един беден район, където няма много благодетели. Приехме поздравленията и подаръците, както и ние дадохме нашите, наснимахме се с гостите и влезнахме вътре.
Кумът започна своята реч с: "Това са единствените 5 минути от сватбата, в които Миленка няма участие." Всички се смяха   Каза, че уискито му е много ГОРЧИВО, трябваше да му оправяме вкуса. Всички гости ни казаха НАЗДРАВЕ! Изправиха ни да разчупим питата, кумата я подаде. Тук вече имах огромна преднина, за да изчистя всички съмнения от гражданското. DJ заяви, че вече аз съм министър на правосъдието и финансите вкъщи и че отговарям за парите. Още докато го произнасяше и Плам се сдоби с две парчета, троснах му и моето, направо му го харизах   Всички почнаха много да се смеят Даже DJ не се стърпя, хем водише, изненадах го с реакцията ми на неговите думи  
Обяви първият сватбен танц...

"All of me"...
И Светът изчезна, бяхме АЗ и ТОЙ, гледахме се, "Направихме го!" Дори не чувах музиката, не виждах нищо, периферията ми потъмня, само ТОЙ и АЗ, нямаше го напрежението от екшъна през деня, бях като перце. Положителното на това сватбата да е в тесен кръг е, че не се притесняваш от гостите си. Целувахме се много, дълго, нежно... Той ме галеше по гърба, аз него по лицето. Цялото изтискване, всичко си заслужаваше за моментът, в който осъзнаваш, че е заради НАС самите, за нас двамата... Не мога да го изразя, само да го изживея и искам още хиляди пъти да го изживея  
Поздравихме кумовете с "Всяка година по същото време", това беше техният първи сватбен танц. Стана им много мило, благодариха ни за изненадата, каза, че сме ги разчувствали   Пуснаха още един блус и поканиха гостите на дансига, гостите ни бяха предимно двойки, така че до края на вечерта доста блусове си изтанцувахме в различни състави...
Кумът поведе хорото, поиграхме малко хора и се започна волната програма. Обстановката в ресторанта със свещите и цветята навсякъде беше много интимна, приятна, предразполагаща. Имахме жива музика, беше ни подарък от моя приятелка (гримьорката) и мъжа й. Музикантите бяха двама Пола и Жулиен, те са баща и дъщеря, другат част от групата ходят по круизи лятото. Беше приятно, на гостите им хареса. На моя колежка мъжа й също пее, той се занимава с вина, ресторанти, пиано барове и се оказа, че се познават с нашите музиканти. Напаснаха се и той пя, така че си имахме трима музиканти
Кумовите дарове бяха украсено пиле в носия с гега и аба, пита и торта брауни с боровинки и живи цветя. Направена от Dolce Fellini, кумовете казаха, че не са яли нещо подобно като вкус.
Тортата! Това беше първото нещо, което харесахме, когато решихме, че ще се женим, даже заради нея избрахме синьо и жълто като концепция. Не я сменихме докрая, нищо, че сменихме цветовете. Тортата е ЖЪЛТА. Бяха я възпроизвели едно към едно със снимката. Изборът ни на вкус за тортата е доста нестандартен, не е предложение на Dolce Fellini, аз казах, че искам торта с маскарпоне и блат от ядки, главният готвач на Мемори разви идеята ми, а DF го реализираха. Тортата е с крем маскарпоне, Лимончело и глазирани корички от цитруси, морковен блат с ядки   После гостите ме питаха как съм избрала толкова нестандартна торта и била уникална на вкус. Бяхме ходили на дегустация, когато уточнавахме менюто и от DF бяха направили мини мостра, знаех си, че всички ще са изненадани   DJ ни подкани да разрежем тортата, хванахме ножа и ни спря. Каза, че в държавите на Запад и отвъд океана има традиция, подобна на нашата с питата, гледат на кой ръката е отгоре. Той ще командва в семейството. Няма смисъл да казвам, че за четвърти път се потвърди моята доминация, горкият ми котарак, един път не му провървя, а така се надяваше   Плам се държа прилично и не ме омаза, за мен не може да се каже същото  
Хвърлянето на букета! В този момент ми липсваха две от девойките, едната беше сестра ми, виках я по микрофона, ни вест, ни кост от нея. Хвърлих го, ударих тавана и падна пред момичетата, имаше малко сдърпване, "бой, лакти, ритници, юмруци" В крайна сметка си го извоюва най-голямата ми племеница, която е на 20, сърдитото на майка си девойче
Преди жартиера DJ ме сложи на един стол и всички ергени ми танцуваха, като за последно, моминско парти ми направиха Малко късно вече Нямаше жартиер, някак си не приемам Плам да ми се завира под фустата. Затова си хвърляше папионката, с която беше цял ден. Хвана я брат ми на 18  
И така песните и танците на народите продължиха за нас до 3 и малко през ноща, когато с Плам вече не издържахме. Имаше гости, които отидоха в пиано бара под ресторанта и са откарали до 7 и 30  

В 3:25 бяхме в хотела в 3:30 Плам вече спеше...Сутринта едвам станахме, за да се включим за закуска и да си изпратим гостите. Имахме уговорка да се съберем с колегите от университета, които дойдоха, и се разходихме из Главната на Пловдив, хапнахме, говорихме си и се изпратихме по живо, по здраво.
Закарах багажа към вкъщи, че беше в колата, разтоварихме всичко, оставих Плам да спи и се върнах до ресторанта да прибера вазите на Рени, които трябваше да върна към София, както и други разни оставени в ресторанта неща. Напълних още един багажник Прибрах се и заспах, без храна, събуждане на другия ден. Общо взето в деня на сватбата и следващите два дни бях на фотосинтеза. В ресторанта опитах единия ред от салатата и си опитах малко веднъж от рибата, това ми беше, за сметка на това си направих бутилка и нещо розе - лекувах си напрежението от преди тръгването за ритуална.
Като заключение мога да кажа, да, имахме объркване в графика, бяхме се притеснили как ще протече всичко. Но тръгне ли веднъж сватбата тя си върви и минава като миг, за едно мигване. Може да нямате най-перфектната организация, да се обърка какво ли не, да забравяте разни неща, които ви трябват, но... Важните сте вие, двамата. Всичко е заради ВАС, две вселени, които се срещат, за да се съберат в една. В този ден АЗ и ТОЙ пожелахме да има НИЕ, което не обсебва другия, уважава интересите му, подкрепя го в трудни моменти, споделя хубавите и някой ден, ако е рекла Съдбата/Карма/Провидението/Бог от това НИЕ да произлезнат ТЕ - децата  Но едно е ясно, повече НИКОГА няма да се женя по този начин Другият път сме само АЗ и ТОЙ, може и децата

Много хубав финал на разказа! 

Наистина краят е прекрасен!
Бъдете много щастливи, обичайте се, бъдете си винаги опора.