Фери, следващият път сме само аз и той Не е моята бира това да мисля за 60 човека и да не мога да се отпусна, дали всичко е наред, дали са се настанали и т.н. Емоцията и на двата варианта с гост и без е различна. Но определено е хубаво да си подарят двама души нещо само за тях, без да ги гони график

Цитат на: Alichka в 05.04.2018 09:51

И за пореден път се убеждавам колко си нежна външно, а каква скица си по душа

Али "Скица" ми вика вуйчо ми  Никой друг не го е ползвал по мой адрес

Аз за първи път ти виждам сватбата, че по ред причини бях урадила хикса на сватбените теми. Но много ми харесва и снимките са мнооооого цветни! Страхотно изглеждат.

Шаферките верно са топ  На следсватбените и аз съм фен 

Наистина е много хубаво да се раздвижат сватбените теми.Липсва ми еуфорията,въпреки че булки да искаш около мен,но тук е различно.
Миленка,страхотно си се справила и с двете неща.Не мога да видя близък план на след сватбената сесия,но май си от типа хора,които са много по-красиви с малко грим.Повече изпъква нежността ти.И очите излизат на преден план.Много спокойствие лъха от снимките ви...И любов
Ресторанта и на мен много ми въздейства,като атмосфера.Добре,че не си слагала много украса.Аз си представям небрежно разхвърляни книги,бърху тях свещници,номоже и това да е прекалено.Добре си заложила само на свещи А за роклята,,,,,,става ми все по-любима.Разкошна е
Да кажа,че по традиция моите подаряващи,излизат в майчинство или са в майчинство та,,,подстригвай косата от мен са панделките

Ще я постна тук, че отвън се вижда от много хора. Това е една от любимите ми снимки, която направихме

Еха, колко е синьо... Наистина много хубава снимка с тези многократни отражения и едва проникваща слънчева светлина!

Всъщност снимката е обработена за баланс на бялото. Слънцето е много силно и се отразява чак в пясъка, което е поне 4-5 м. надолу и водата е полу-прозрачна. Но като оправиш баланса на бялото се получава точно толкова синьо море, колкото го виждаш, когато го гледаш над водата. Или както се казва оптична измама, едно е вътре, друго е вън Ама иначе кожата ми изглежда все едно съм призрак, толкова бяла.

Така, отдавна не съм се появявала нито тук, нито в месечената. Реших да напиша това тук, защото усещам, че тук му е мястото.

С котката се разделихме по мое желание и сега ни предстой развод.

Ще се опитам сбито да обясня какво ме доведе до това решение...
Проблемите при нас започнаха да се задълбочават преди две години, откакто той имаше кариерна драма. Пазих тихо, подкрепях, приех вселената да се върти около него и чувствата му, гълтах много, очаквах чудеса... Да се сети, да направи, да каже. Само че липсваше мотивация вътрешна, а аз не бях склонна да я оказвам външно, а и не е редно. Все още вярвам в романтичната естественост между партньорите. И така лека полека се отказвах от себе си. Докато окончателно интимността към котката в мен умря, остана само милата обич като към дете, брат, но не и към мъж. Чудих се как да го направя и нямах смелост да му разбия целият свят, обаче разбивах собственият си. Много трудно се взима такова решение, много боли  Ревах със седмици, още не съм се съвзела на цяло. Загубих тегло, в момента съм около 47 кг., което за моята височина е нищо.

И за да съм честна в историята до край ще призная, че има друг човек, който ми дава смелост да продължа. Който ми помогна да се отлепя от дъното на пропастта, в която бях. Чувствам се добре с него, напасваме се. Познаваме се от много години, но никога не съм гледала на него с тези очи. Той ми помага да осъзная себе си, емоциите си, дава ми хъс да се боря, помогна ми да рестартирам живота си.

Така че, колкото и тъжно да звучи сега, не затварям тази тема с лошо. Надявам се връзката ни с котката да премине на друга фаза и да си останем приятели, защото се познаваме от 16 години, като близо 15 от тях сме били двойка. Също се надявам той да преодолее трудностите си в момента и да намери път към своето щастие без мен 

Мери_ми, важното е да се чувстваш добре.Живота е странен и не знаеш какво ще ти предложи, не знаеш как ще се промени човека до теб.И ако това го е съборило, то нещо по-голямо как ли щеше да се отрази.Важното е да запазим себе си, наистина и да не се изгубим опитвайки се да помагаме на половинката!
Кураж, ще се справиш и ще излезеш по-щастлива от това!

И това ще мине!

Мери, освен да те приветствам в клуба на "15години стигат" ти желая да бъдеш щастлива и с усмивка да приемеш предстоящото.

О! Добре че писа  Радвам се, че все пак си добре. Гуш 

Благодаря за подкрепата  Трудно е, но вярвам е за добро или поне се надявам 

То това сигурно е една стотна от всички емоции. Важното е да се оттърсиш от минало и да гледаш с усмивка напред.

От няколко седмици не съм влизала във форума и сега това е първото, което прочетох... Мила, Мери_ми, надявам се това изпитание да мине леко и за двама ви, а и както го описваш, сигурно е за добро. Пращам ти позитивни мисли!

Важно е ти да си ОК  с това решение.Разбирам те чудесно.Много е хубаво ,че има кой да те води напред.Честно казах имах такива подозрения.Да много трудно се взема такова решение.Аз премивам през същото.Успех,marry_me!Най-хубавото тепърва предстои.