Остава само месец до голямото събитие! Изживей го пълноценно, спокойно и влюбено



Ти си първата булка, на която пускам темичка и нямам търпение да се включиш с разказ, снимки и каквото още ти хрумне!

Честита темичка, създателко на моята ахаха
Весел месец и красиво-щастливо събитие. 

Бубе, 
kmilewa, може ли поне тук да ти казвам Калина (толкова го обичам това име  )?
Момичета, благодаря ви. Тези дни ми е малко натоварено и няма да мога да разкажа, отлагам го за другата седмица.
Първо да се представя: "Аз съм Милена и съм форум зависима"  Като дойде моментът да се представя и се сетих как се представят в групите за зависимости
Та, ние сме Милена и Пламен и с кратки прекъсвания сме заедно от 12 години  To be continued...

Докато имам време за разказа ви показвам, това, което първо стана готово - Поканите! Там беше малка драма, защото аз искам едно, Пламен е по-консервативен и искаше по-сватбарски, но накрая и двамата ги харесахме. Опаковани са в перлен паус, на снимките не си личи много Текстът също се чете много добре, надявам се на професионалните снимки да си личи по-добре.

Може, може и аз много си го обичам добре, че няма него да сменям, а фамилията, хаха

Между другото, ехааа, много готини и оригинални покани

Ехе, 12 години! Натрупали сте сериозен стаж! 

Аз нещо не виждам снимките?

Нашата история е за изграждането на себе си, на връзката и разрушаването й, за преоткриването на другия "Всяка година по същото време"

Въведение: Запознаването...
Беше първият ни ден на лекции като първокурсници, мястото 5-ти корпус на Великотърновски университет. Времето октомврийско, 8 без 20 сутринта, предната вечер със съквартирантките ми бяхме на дискотека (през 2004 все още се казваше така ), не си бяхме лягали въобще, само бяхме свалили грима и със зачервени очички влезнахме в залата. Малко след нас започнаха да влизат и другите колеги и така влезе едно високо, едро момче, със широк гръб и чуплива коса, не къса, но не и дълга, прекрасна   Не беше любов от пръв поглед, то един махмурлийски поглед   Започнахме да си разменяме телефони, да се разпитваме кой от къде е, имаше хора от цяла България, бяхме много шарени като разбирания, начин на общуване и поведение. Много бързо се сформирахме една групичка от 18 човека, които си останахме заедно да края на следването, а и до сега, въпреки че живота ни пръсна на различни посоки.
Първо действие: Гаджетата...
Започна се всяка вечер дискотеки, пет пъти в седмицата, лекции, кафета, магазини, едни от най-изпълнените с емоции години. Нещата между нас се случиха ужасно бързо, съответно аз направих първата крачка. Знаех, че Пламъчето ме харесва, а той ми сподели след време, че аз съм била освободена и готина и той не е знаел как да подходи. Бяхме на дискотека и аз просто го целунах, ей така, без да съм била влюбена, не е имало и някакво силно привличане от моя страна, беше ми симпатичен...Познавахме се само от 9 дни!? По случайност (нека така го наречем ) се оказахме съседи. Ние бяхме четири момичета, аз от Пловдив, две от Асеновград и едно от Силистра, наехме етаж от къща в центъра на града. Той беше наел стая в съседната къща на същата улица, дори бяхме от една и съща страна на улицата. Разделяхме се само вечер, всеки си спеше "вкъщи". След един месец разходки, гушкане и целувки, взаимоотношенията ни се задълбочиха и започна периода "Не мога без теб!" Когато се прибирахме аз към Пловдив, той към Карнобат, се започваха едни дълги разговори, СМС-и, чувахме се по минимум десет пъти на ден   Това много ме изнервяше. И като чисто момичешка работа в квартирата се изпокарахме заради момче   Едното момиче го харесваше много явно, другите две скришно, той ми беше колега, а пращаше сигнали на мен, аз бях във връзка...И така аз се изнесох и отидох да живея за малко при него, докато реша какво да правя. Родителите ми също са доста либерални и това не беше проблем, поне не й огромен. Баща ми ревнуваше, не искаше да се запознават, един път ги запознах насилствено, след като бяхме гаджета от десет месеца. Пренесохме се в друга квартира само двамата, аз бях на 20, той на 19. Да, беше ни рано!
Антракт: Раздялата...
Започнах да се задушавам от присъствието му. Вече дори нямах желание да се по направя, че ще излизаме, да съм мацка, че ще ме види, та той ме виждаше постоянно. Мой близки хора започнаха да ми говорят как не бил за мен, заслужавала съм повече, имала съм била възможности да бъда с много по-подходящи мъже и такива...Това е и периодът, в който рязко отслабнах, не се чувствах комфортно във връзката ни. Събрах някакви сили и сложих край! Беше краят на втори курс, той го преживяваше много тежко и трудно. Лятото замина да работи на морето, за да се разсейва. Аз се преносох в новите общежития, а той остана с най-добрия си приятел в квартирата. В общежитията съквартирантки ми бяха две прекрасни момичета, които в деня на сватбата ще застанат до мен и ще ми бъдат шаферки  

Второ действие: Отново гаджета...
През трети курс си почивах от връзки всякакви, беше време за мен, опитах се да направя ретроспекция на връзката ни от страни. Разбрах, че съм се повлияла в решението си да сложа край от други хора. Чувствах се още по-объркана. Хем и аз не исках такава връзка, хем се чувствах подведена, хем по някакъв странен начин чувствах, че между нас има неизживяни чувства, не изказани думи. На лекции се подминавахме, въобще не общувахме, спрях да излизам с компанията, за да се чувства той по-комфортно и да има повече приятели. Една вечер в края на трети курс му се обадих да излезем, вечеряхме в любимия ни ресторант с панорамна гледка към реката и паметника на Асеневци, говорихме много, пихме вино, разходихме се и се прибрахме всеки по къщите си. И двамата бяхме минали през тежък период, всеки си имаше рани...Винаги бях твърдяла, че една ваза счупи ли се, после и да я лепиш, тя никога не е същата. Това проектирах и върху връзките. Пълна глупост! Раздялата ни продължи година и малко. Така си писахме една вечер, аз отидох у тях и се събрахме. Карахме го по-бавно, не живеехме заедно, по-въздържани бяхме от думи като "не мога без теб", "ти си ми всичко" и т.н.
Антракт: Какво да правим с живота си...
Беше Юли на 2008, бяхме положили държавен изпит и вече следването за нас приключи. Започнаха да изникват много въпроси и едно неясно бъдеще...Какво ще правим, ще се разделяме ли, къде ще живеем??? Аз кандидатствах в Софийския, второ висше и ме приеха. Исках да уча задочно, защото бях на 23 години без никакъв трудов стаж. Лятото ходихме на море, ходихме си на гости един на друг, на планина. На есен трябваше да решим какво правим. Опциите пред нас бяха Пловдив и аз даходя на лекции и изпити до София или да живеем в София, за да ми е по-удобно с университета. Така той за пръв път прояви някаква твърда решителност и каза: "Отиваме в София!" Така ще видим дали ще ни бъде...
Следва продължение...

Бубе, не знам защо не се виждат, сигурно файловете са ми прекалено големи. Ще се опитам да ги пусна пак, като имам повече време

Колко интересно разказваш! Нямам търпение за още 

Харесвам дългите връзки, неминуемо в тях има тежки обрати, но така стават по-здрави и истински  Да се пребориш за любовта, това е геройство в наши дни!

Трето действие: Съвместното съжителство...
И така преместихме се в София през Октомври 2008 г. Пламъче организира всичко по намирането на жилеще, аз ходих на лекции. Беше малък стрес идването ни в София, беше студено, сиво, валеше, беше си подтискащо Не познавахме никой с изключение на роднини, които имаме и двамата. Намерихме си много бързо работа в големи компании и започна едно рутинно ежедневие, от вкъщи на работа, учене за изпити, пак на работа, живот на възрастни...Аз съм роден пътешественик, дай ми да пътувам и обикалям, не обичам да си стоя вкъщи, а Пламъче е точно обратното обича да си стой вкъщи и е малко мързелче  Този еднотипен живот ме убиваше бавно, приятелите ми в Пловдив и навсякъде другаде, но не и в София, и изведнъж от супер активен и разнообразен живот трябваше да живея скучен. Това повлия на връзката ни, не исках този живот, исках друг, да съм с приятели навън, да пътуваме. Не беше останал и помен от предишния ми живот, от предишната аз, обвинявах връзката ни, виждах проблемите в нея и пак заговорих за раздяла. Той каза ще променим всичко, ще излизаме повече, ще пътуваме...Промяната траеше около месец и после пак същото. Започнаха се постоянни приливи и отливи, аз всяка година исках да слагам край, той всяка година се опитваше да оправи нещата. Един ден му казах или правим нещата, които обичам заедно или по отделно, но аз няма да си стоя вкъщи! Започнах да спортувам три-четири пъти седмично, излизах си с приятели, той идваше, когато иска и му харесва компанията. Бях горе-долу добре със ситуацията, той се примиряваше.
Преломният момент...Беше 31-ви Май 2015г. бях поканена на сватба на мой колега, закъснявах, забавих се с оправянето, сватбата беше дневна и церемонията беше от 10:30. Майка му беше на гости и те пиеха кафе, помолих го да дойде и да ми помогне като отцеди букета за булката. Той дойде и почна да ми мрънка как все закъснявам, че не съм си организирала времето, взе букета и ми даде да държа вазата  В този момент нещо в мен се счупи...Пуснах вазата и се развиках да ме остави сама, че са ми трябвали свободни ръце, не държащи ваза и най-важното бях го ПОМОЛИЛА за помощ! Тръгнах към сватбата афектирана, а там двама души искрено влюбени един в друг, отдадени осъзнато, пак ми казаха, че има и по-подходящи за мен мъже, даже се опитаха да ме сватосат с един  Не издържах, всичко в мен крещеше, какво правих с живота си, с времето си, с връката си??? Само въпроси. Разревах се, ревах много, неспирно, безутешно  В този момент не исках да говоря с него, дори да го виждам. Тръгнах си на половината сватба. Прибрах се и му казах: "Аз бях до тук." Той също се разплака, започна да обяснява как ще оправим нещата, това го бях чувала седем години. Казах му няма да разстройваме майка ти, като си тръгне ще се разберем как ще организираме раздялата. Още два дена запазихме спокойствие за пред майка му, тя беше загубила мъжа си и го преживяваше тежко, не искахме да я притесняваме. Тя виждаше, че нещо става, но не смееше да пита.
Тя тръгна и останахме двамата...Казах това съм АЗ ето ме, обичам това и това, тези неща ми носят удоволствие, искам това от живота. Ти кой си и какво искаш?

Говорихме и се опитвах да си представя един ден без него, не можех, самата мисъл, че няма да го има ми причиняваше болка. Опитвах се да си обясня защо го обичам, не можех, не знаех, нямаше конкретно нещо. Той ме спечели с хиляди малки жестове, всеки ден, с постоянство. С целувка всяка сутрин преди да тръгне за работа, докато аз още спя. С това, че не може да заспи, докато аз не си легна. Да ме докосне или аз него. Че събота и неделя става преди мен и ми прави кафе. С една любов по детски  
Виждах връзката ни от нов ъгъл, не беше проблема в нея.
И ето ни АЗ и ТОЙ и едно НИЕ, което да ни свързва. Два различни свята, които не могат един без друг.

Предложението...
По едно време през Август му казах, че искам семейство, истинско. Искам да възпитавам някой ден деца с ценности. И му казах: "Аз догодина ще се женя! За теб или да си търся друг?" Той каза: "А, не. За мен, защо да прецакваме друг?"
За да съм честна първото предложение беше още в първи курс с кукичка за отваряне на олио   Още си я пазя, първият ми пръстен.
Така решихме, че след толкова години заедно, няма нужда от голяма сватба, а само с най-близките ни хора.

Казахме на родителите. Моите се зарадваха много, казаха, че чакат този ден от години. На майка му съобщи той сам, не съм присъствала, не знам как е реагирала. Той каза, че се е зарадвала. Предполагам е изпитала майчинска ревност, не е нормално да не е. Баща ми още си ме ревнува и страда от липса на внимание  

Един ден му казах и как така ще се женим, като аз нямам пръстен, не става така. Исках малък и нежен, без стърчащи камъни да ми закачат чорапите, много лесно пускат бримки   Разгледахме, харесах три, които отговарят на критериите ми и го оставих да избере   Не избра този, който исках, но избра този, който би взел, ако трябваше да избира сам Една вечер се прибирам, закъсняваща за поредна вечер от работа, и гледам някакви свещи запалени, той облечен официално, вечеря, роза, пада на колене, отваря кутийка и АХА изненада, не е пръстенът, който искаше Е, казах ДА, обичам си и пръстена и изборът му и изненадата вкъщи. На другата сутрин заминах за фирмено мероприятие извън София за уикенда. Похвалих се на колегите, много се радваха за нас
Винаги съм искала нестандартна сватба, в нестандартен ден. И имах този шанс, 5-ти Септември да е понеделник и в същото време да е официален праник. Друго си е седмицата да ти започне със сватба

Колко увлекателна история Мери Ми, припознавам се донякъде родена пътешественичка и мъж домошар... напасваме се де, той ми свикна на лудото темпо и знае кога да ме заведе някъде преди да ескалирам, но ние се срещнахме малко по-късно, на вас ви е трябвало време да пораснете заедно. Щом се обичате, всичко ще се нареди, по-страшно е да няма искри никакви, сигурен знак, че нещо е загубено.

Не виждам снимките но нямам търпение за подробностите Пиши, пиши!

Пък аз си мислех, че още няма тема, а тя била в "скрити".
Милена, пожелавам ти успешна подготовка, много смях и само хубави преживявания през оставащите дни.
Пети септември е прекрасна за мен дата, рожден ден на големия син
Историята ви е доста различна от тази на останалите във форума, поне от последните години . Хехе, от личен опит, по- добре мъжът да е домошарят в семейството. Ей ни нас, почти го докарахме до 40 години официално заедно.
Не виждам и аз снимки, има ли ги в темата за поканите?