Така... Да започнем от някъде. Като се върнах назад в темата, виждам, че съм споделила малко неща от подготовката и самата идея за сватбата. Та да започна от начало...
В края на Август - началото на Септември 2015 решихме, че ще правим сватба през Септември 2016. Датата си я избрах, нямаше дебати по въпроса

Понеделник, точка!

Първоначалната ни идея беше за сватба до 50 човека, нищо претенциозно, даже аз исках да съм с рокля до коляното, най-много чаена дължина. Бяхме избрали за цветове на сватбата кралско синьо и жълто, представяхме си го едно весело, безгрижно, малко по детски...
Ресторантът никога не е бил на дневен ред като тема за обсъждане, от самото начало беше "Мемори", не сме стъпвали в друг

Обстановката в него е задушевна, приятелска, той е малък ресторант, не е типичния сватбарски ресторант, условието ми беше без бели покривки и калъфи по столовете. Исках обстановката да е по-неангажираща и предразполагаща. Ресторантът запазихме още в края на Септември, като имахме втора среща в началото на Март и тогава платихме капаро.
В този синьо-жълт етап на сватбата избрахме и фотографа - Димитър Кунев. От снимките му строеше светлина, бяха забавни, жизнерадостни, пълни с цвят. Видяхме се с него и го капарирахме в началото на Февруари. Всъщност не сме се виждали с друг фотограф

Видео нямаме, не искахме.
Сестра ми ни запази дата за граждански ритуал в зала "Пълдин" в Стария град. Ние запазихме църква "Св.Св. Константин и Елена" на 2-ри Март. Първоначалната ми идея беше за "Св. Димитър", тя е точно срещу Античния и една от най-светлите, но като отидохме, жената, която работи там нещо издразни Плам и той избра Константин и Елена.
Откакто се решихме за сватбата, разглеждах пинтерест денонощно, бях си направила различни дъски по теми и пълних вътре всичко, което ми хареса. В един момент през Февруари-Март започнах да изпитвам съмнения относно избора си, цветове, цялостна концепция

Разпитваха ме много каква рокля искам и като кажех къса, твърдо без було, ме гледаха многозначно, започнаха се коментари: "Каква булка ще си?", "Абитуриентка?!", "Без було?!", "Защо не си вземеш поне дълга рокля, по-женствено е!?" и т.н. Започнах да харесвам цветове midnight blue & blush (това са нощно синьо и много светло розово, пудрено, пепел). Тайничко се заглеждах по дълги рокли, по-женствени

15-ти Май... Загубихме леля...

Толкова много болка, горчивина, несправедливост, почувствах се ограбена, всякаш са ми отнели нещо, което ми се полага

Не знаех на кой свят съм, не ми беше до сватба, измъчвах се, времето си минаваше... В този период мерих рокли в София и Асеновград, не се чувствах булка, имаше много хубави модели. Още от самото начало, дори когато исках къса рокля, гърбът и деколтето бяха V-обрани като на моята, която поръчах. Не намирах подобна готова, ако имаше отворен гръб, беше затворена отпред и обратното. Като отношение навсякъде съм срещала прекрасно и любезно отношение, дори при Жана Жекова

Много се бях влюбила в една къса рокля на София Борисова с дантела на Zuhair Murad, но тя дори не беше булчинска, а официална, цена 2600 лв.

Признавам си, че бях готова да залитна към тъмната страна

С Плам си обещахме да не се изхвърляме за сватбата, че няма смисъл и ще ходим после на пътешествие. Не че накрая не се оляхме, ама това е друга тема...
