О, от два дни не съм се завъртала из форума и го направих в точния ден!
Да сте живи и здрави! Да имате една силна личност вкъщи и дано имате поводи за гордост!
Бързо възстановяване! Аз пък чакам разказа за раждането. Те са ми любими от бебешките теми.

Много ви благодаря за милите пожелания 
С бебо сме добре,вече се гушкаме Много ми е миличък и сладък 
Иначе го кръстихме Иван - днес е денят на Св. Иван Рилски и беб си дойде с името 

Тези дни ще ви разкажа за раждането и престоят в болницата.

Честито и от мен  Да ви е жив и здрав малкият мъж, а на мама бързо възстановяване 

Честит малък, сладък мъж.Да е много здрав и щастлив!

Наистина си дойде с името, но не исках нищо да казвам, да не би да сте избрали все пак друго Прекрасно 

Хехе, съдбата реши името На много хубав ден се роди, късметлия ще е

Той това е чакал, така и дилемата ви реши и името сам си избра.

Ех, тати си го е поръчал Иван и това си е  Почивай и се възстановявай, чакаме търпеливо (почти )

Поздравления, М!! Иван да е честит за цял живот!  И аз се добавям в списъка на чакащите (нетърпеливо) за разказа  

Привет, ето ме отново   Доста се забавих, но така ме е завъртял 3 часовия график ...

Да си кажа за раждането, докато съвсем не съм забравила всичко   (преди не вярвах, че се забравяло раждането и болката, е вече съм убедена - забравя се  )

Много ви благодаря за всички пожелания и поздравления, тук и във ФБ  


Раждането/b]

На 17.08 бях цял ден по задачи навън и доста се изморих. ММ беше в командировка в Пловдив и нямаше кой да ми помага. Като се прибрах вкъщи към 17.00ч много ми се приспа, легнах и съм заспала за секунди. Събудих се към 19.00ч и излезнах за малко, имах още малко работа в Еконт. Доста особено се чувствах и бях почти сигурна, че тази вечер ще "спя" в болницата. Досъбрах си багажа и към 23.30ч си легнах. Пуснах си филм и започнах да чакам нещо да се случи. Към 00.10ч започнаха да ми изтичат водите. Все още нямах контракции. Приготвих се и към 00.30ч тръгнах към болницата, преди да са започнали контракциите. За моя изненада бях доста хладнокръвна и даже се сетих да си взема непромокаем подложка за седалката на колата  

Пристигнах в болницата и едва убедих охраната на паркинга, че идвам да раждам. Човекът ме гледаше и не вярваше, едва го убедих, че не съм от съседните блокове и не съм дошла да злоупотребявам със свободните места на паркинга  

Приеха ме с 1 см разкритие и без контракции. Писах на ММ, че съм в болницата и нещата са започнали. Едва го убедих да не тръгва в 01.00ч към София. Не ми се искаше и него да го мисля как пътува по тъмно. Разбрахме се, че ще тръгне към 06.00ч, за да може да пристигне към 08.00ч.
Приведоха ме в предродилна зала и към 02.00ч започнаха контракциите. За 3 часа станаха през 5 мин. Към 05.00ч имах едва 3 см разкритие. Направо не ми се вярваше, че е само толкова. Към 07.00ч вече направо не издържах. Обадих се на доки да идва, да види какво е положението. Мислех, че няма да издържа. Най-голямото ми притеснение беше, че няма да имам сили за родилна зала.
Доки дойде към 9.00ч, а аз вече бях готова и за секцио   Вече не знаех къде се намирам. Имах 6 см разкритие, направихме епидурална и ми включиха окситоцин. За 2 часа стигнах до пълно разкритие, но беб беше високо и имаха съмнения дали ще излезе. Тоновете започнаха да падат, нямаше свободна зала за раждане (половината болница беше в ремонт, същия ден имаше 6-7 планови секцио раждане, всичко беше препълнено и цареше пълен хаос).

Вкараха ме да раждам в зала, в която правиха секцио. Доста се смутих в началото, но предполагам, че за другото момиче е било по-притеснително. В предродилна ми обясниха какво и как да правя, че позицията на беб може да затрудни нещата и че имаме малко време, заради тоновете. Обясниха ми и за възможната епизиотомия, защото бебето е голямо. Доки предположи, че вече е около 3,600 кг. Исках само всичко да приключи и беб да е добре. В родилна зала всичко приключи за 20 мин. Голяма част от времето не го помня. Когато излезе беб даже не чух дали плаче, само питах дали е добре. Чак като ме питаха дали не го чувам как реве, се осъзнах къде съм и че бебето не реве, а направо се дере от рев   Направиха ми 2 външни шева и ме преместиха за наблюдение.
Като цяло съм много доволна от избора на лекар, както и от работата и отношението на целия екип - акушерите, анестезиолога и 2-рия лекар  

Когато беб излезе, ме питаха за името. Бях решила, че ще е Иван, заради самия ден. Когато ме питаха и казах Иван, доки ме пита, дали да е Иван или Йоан   (с нея никога не съм споделяла за нашите терзания). Накрая се чудех какво точно съм казала и как са го записали  

Престоят в болницата беше Ок, въпреки че беше претъпкано, бяхме по 3 в стая и акушерките нямаха време за нищо. По принцип трябваше да ни покажат и някои неща по грижите около бебоците, но и това нямаха време да направят. За мен беше важно да ми покажат грижата за пъпчето, но след като се прибрахме, педиатърът го направи.

После ще ви пиша и за Ванката 

Честито и тук Радвам се, че днес реших да надникна тук

Лелее сама ли си се закарала до болницата? Милата, не е било лесно раждане, но пък се радвай че все пак си родила нормално.

Как върви кърменето?

Ех, Машка, всичко съм изпуснала с моята липса, ама пък Иван се е родил на моя РД !  Да е жив и здрав,малкия лъв  За името ми беше много интересно да чета, защото и ние сме в спор за същото име само че с разменени роли.
Надявам се датата да му носи само късмет и както пожелах на моята приятелка, която роди вчера също Иван- желая на твоя малък мъж да е толкова всеотдаен и добър, колкото е моят баща Иван. Името може да е широко разпространено, но аз не познавам нито един лош човек с него.
Когато имаш време ще ми е интересно да чета за вашите приключения и трепети. 

Мда, сама се закарах 
Като цяло бих казала, че раждането беше съвсем ОК и всичко беше в рамките на нормалното - и продължителността, и интензивността. Просто очаквах да понеса по-добре контракциите. Много съм доволна и от подкрепата на доки. Откакто дойде в болницата, не се е отлепяла от мен. Всичко ми казваше и показваше - дишането, позите, за въздуха при напъните и т.н.

Кърменето е доста трудна тема. Все още се чувствам доста несигурна и понякога се случва вечер да давам и АМ. Постоянно се притеснявам, че е гладен, че нямам достатъчно кърма, че заспива докато се храни, колкото и да го будя и закачам.  Но не съм се отказала, основно е на кърма.

addicted, благодаря за пожеланията. Честит Рожден Ден на теб ( със закъснение )! Хубава дата сте си избрали и двамата 

Герой си ти, като му дойде до главата, какво ли не постига човек, та до една болница ли да не се закара
Хайде, дано да е наддал достатъчно, че да си малко по- спокойна. Ама и да не е, не се шашкай, ще се нагласят нещата. Май е кротко бебе, не се оплакваш от ревове