А, какво като нямате име, то едно време до кръщенето не се е знаело Като дойде представител от Общината с ЕГН-то, тогава вече няма мърдане

... ама аз си реших щом мен питат значи така ще е

Хихи, Булче, с глас се смея  Правилно, теб питат, той какво прави в коридора, да е дошъл да напъва 

Свекърва, ама правилно си е било едно време - да си го видиш, да ти пореве няколко дни в ръцете и ще си го познаеш как се казва. А сега - напъни, дишай, напъни ... и как се казва. То сигурно няма да мога да си събера мислите в тоя момент, дано се сетя последно какво сме решили 

аз доста се замислих след като казах дали е ок, че не сме го обсъдили, в реанимация му казах викам аз така казах да е , имаме време обаче да го сменим та до обяд може и да го смените хахах

Хохо, Свеки ме разсмя При нас беше точно така, бебетата си ги писаха на леглата с номерата на гривните, чак като дойде жената с документите за акта, след 3 дена при мен, ме питаха как ще се казва. Аз тогава, като ми бутна документите, чак се стъписах за секунда и си викам "Сега какво беше..?"

Ей тез мъже македонци бе   В нашето семейство е същото положение.Всички мъже до 9-то коляно са Иван и от двете страни,,,и при мама и при баща ми.Пък  жените са Лиляна,голям смях се малката Лили,най-малката Лили,,нашата Лили,на баба Лили Лилито,,,абе луда рода сме си.Сега брат ми и братовчед ми първи прекъснаха традицията,като кръстиха децата си Данте и Алекс.Ма иначе баща ми като го питат на кой е кръстен малкия, казва Данте на дядо му Кирил    Та....мисълта ми е щом в нашата македонска люта рода преживяха,че това с имената е до тук и при вас ще го приемат
А и в крайна сметка има една приказка:  "Я родила,Я кръстила" 

Последователността на имената ме накара да пиша - много вярвам в това и го харесвам. Гласувам за Иван! Със сигурност, ако някой ден родя момче...ще е на баща МУ.

Желая ти леки последни метри!!! Леко раждане и едно невероятно бебче на финала! ,

Погледнах календара и ми се наби 25, ама ми се струва много далече  Затова казвам и 16  

Тук има подозрително затишие..само влизам и надничам..Новини?

цъ, влизала е сутринта във форума  

Тук съм, тук съм Още няма раздвижване при нас 
Сутринта ви четох по светофарите

Да се отчета - в сряда бях на ЖК, добре сме. Продължава да си върви по-големичък. В сряда беше 3,450 кг (приблизително, разбира се). Доки се е притеснила, че върви напред и сега ще ме следи през по-кратък период  В понеделник пак на преглед.

Иначе нямам никакви признаци за сега. Имам разни подготвителни контракции, но нищо сериозно. Днес ходих на лекция за Дишане по време на раждане. Освен да дишаме, трябваше и малко да понапънем. Викам си айде, може пък да се подсети момчето, но не, добре си му е вътре.

Започнаха и проверките по телефона. От понеделник всички близки хора са ме проверили, някои по 2 пъти. Текат и прогнози, като най-споменаваната дата е 15.08. Започвам да съжалявам, че не събирах облози  Радвам се, че тази седмица имах повече работа, за да има с какво да се разсейвам.
Сега гладя предпоследната пералня и чакам да изсъхне последната. После ще ви кача и снимки
Чакам и ММ да се прибере вече, да излезем да се разхождаме 

Нареждам се на опашка да плакна очи в снимки.
Още имаш време да събираш облозите, докато не се роди има на какво да се залага.
Изглеждаш много спокойна, та явно и на мъника си предала това спокойствие и хич не му се излиза.

Само изглеждам спокойна 

Направо ми се е събрало всичко в гърлото, а настроенията ми варират от апатия и липса на интерес към ставащото около мен до ревливо тръшкане за глупости и постоянно притеснение за бебето и раждането Опитвам се да се държа прилично пред хората навън, все пак нямат вина за хормоните ми, но когато се прибера всичко ме връхлита с пълна сила.

Не се оплаквам, само споделям, предполагам че вие ще ме разберете 

Маше , аз родих 38 +3 дни, та не се знае. Нещо преглед за разкритие нямаше ли?

Хайде на чистенето, разходките и рицина ако трябва

Цитат на: bulche91 в 12.08.2016 15:31

Нещо преглед за разкритие нямаше ли?

Имаше, преди 10 дни, но ни тапа падна, ни разкритие има 

Мисля, че проблемът ми е, че не се чувствам достатъчно подготвена и за раждането и за след това. Липсата на контрол върху ситуацията е нещото, което ме кара да се притеснявам най-много. Предполагам, че няма такова нещо "като подготвена за раждане" или "знам точно какво ще правим с бебето, като се появи". След като жени раждали по 1-2 пъти също се притесняват.

Мисля, че и коментарите, че бебето е голямо и върви напред също ме изнервят. Като ми кажат, че е голямо и аз си мисля само как ще го родя, а не че е голямо и хубаво бебе  Сега разбирам защо лекарят на Always не й казваше колко е бебето - малко или много се притесняваш колко е голямо/малко, дали върви напред или по-назад със седмиците, а като излезе щом е над 2,600 кг и след 37 г.с. значи всичко е Ок 

Та така, разсъждавам си само и се вглъбявам още повече 

Отивам да меря улиците и да си купя още ананас

спокойно, мина най-трудното!

Нещата сега ще стават просто по-различни. Довери се на док, знаеш че тя е на твоя страна. Мерките са относителни, може и 2900 да го родиш.

Пробвай с ориенталски танци, хем да повдигнеш и настроението хем и бебо да слезне в таза