Влизам малко да изтупам праха от темата. Нещо не съм много сериозна в поддържането й
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Иван пак е болен и тази седмица е вкъщи. Чак след Великден мисля да го пускам отново на ясла. Не ми се иска да е сополив по празниците, че ни чакат срещи с всички близки дечица. Иначе има своеобразен рекорд - 1 месец здрав и на ясла
Иван на 1 година и 7 месецаНаправихме прегледа един месец по-късно, заради грипната епидемия.
Тегло 11,900 кг ; Ръст 86,5 см; Има 18 зъба, последните 2 излезнаха този месец;
Много е пъргав, когато има интерес към нещо няма сила, която да го спре, дори временно да отклоня вниманието му, първият момент, в които го изпусна от поглед е направил заплануването. Няма недостъпни за него места и вещи вкъщи. На всяко нещо до 50 см сам се качва, достига всички плотове и всичко поставено на тях. За да достигне по-високите места си придърпва стол или използва камиончето си, качва се върху него и малките му ръчички достигат всичко.
Разбира всичко, което му казваме. Опитва се да говори и отговаря когато нещо го питам или искам да си говорим, но малко думички разбирам. Основни думички като мама, баба, тати, кака, дай, айде, ам-ам, да, не, ай(аз) и видимото си възмущение използва на място.
Има неща, които държи сам да прави – сам взема памперс, за да го сменя, сам търси пантофите си, влиза сам в банята и настоява сам да си мие зъбите, опитва и да се сапунисва сам, яде сам и рядко търпи някой да му помага или да му пипа храната, качва се и слиза сам по стълбите, когато има удобен парапет, за да се хване за него, изхвърля боклучета в кофата, подрежда играчки и въобще се опитва да постави неща, които не са си на мястото. Опитва се сам да се обува и да облича якето, но му е трудно. От няколко месеца заспива сам в кошарата. Пожелавам Лека нощ, поставям го в нея, завивам го и излизам от стаята. Рядко се случва да имаме някакви драми след това. Продължава да се буди към 02 - 03ч през ноща. Направо го слагам при нас на леглото и така до сутринта.
От игрите най-интересни са му сортерите и количките. Към книжките има временен и кратък интерес. Не търпи да седи на едно място и да му чета нещо. Прелиства книжката набързо и е готов.
Разходките ни са малко сложни вече – върви накъдето сам реши и трудно му давам направление. За по-дълги разстояния, ако сме пеша ползваме количката иначе ми е невъзможно да стигна до целта ми. Заговаря всички бавно ходещи хора по пътя ни, на всеки има какво да каже и се опитва да гушне всяко куче на каишка.
От 2 седмици насам е започнал да се срамува, когато непознат направи първи контакт с него. Ако Иван започне първи комуникацията, няма проблем. Но ако някой друг го заговори, започва да се гушка в мен или да навежда глава.
Храненето - Иска да опитва всичко, което ние ядем. Знае къде стоят бисквитите, хляба и плодовете. Като иска отива и посочва какво иска. Имаше период, в които отваряше хладилника и ровеше в него, но след няколко счупени буркана и яйца вече не му е интересно. Вече има неща, които не иска да яде. Например грах. Ако има 5-6 зрънца в яденето му, старателно ги отделя и изхвърля. Ако му предложа изцяло грах, въобще отказва да вземе лъжицата.
Продължава да е с памперс, но се опитвам да съм постоянна с гърнето. Има моменти, в които може да седи и 20 минути и други, в които седи 2 минути. Гледам да не насилвам нещата. Понякога има успех, друг път не, понякога става и се скрива някъде, за да свърши работата. Спокойно обяснявам, чистя и така. Ще видим дали това лято ще се пробваме за без памперс. Няма да упорствам от сега, ако стане - Ок, ако не - след време пак ще пробвам.
Има дни, в които е като ангел – мил, сладък, спокоен, някак тих и много любвеобилен, и дни, в които е трудно да се разберем – тръшка се, реве, не сътрудничи в нищо и сам не знае какво иска, но за всеки случай не пропуска да се тръшне и да направи сцена.