Момичета, много ви благодаря за интереса и положителните коментари

Утре съм на преглед и ще видим какво е положението.
Неочаквано за педантичната ми особа, имам чувството, че сме до никъде с подготовката. Уж сме взели основните неща, но все ми се струва, че нищо нямаме. Всеки ден се сещам за нещо ново, което би ни потрябвало, но се въздържам от хаотични и необмислени покупки. ММ ще си е вкъщи 1 месец след раждането, та той ще реагира на спешните нужди.
Успях да изпера дрешките и пеленките, но още не съм ги изгладила (доста ми е топличко последните дни). Като ги изгладя, ще кача и с снимки

Започвам от самото начало -
Идеята за бебеСлед като се оженихме с ММ нямахме планове за дете. Бяхме се захванали с няколко неща в професионален план и искахме да видим как ще се развият. Отделихме доста време и за пътувания. В общи линии си живеех доста добре. След година и половина вече нямах търпение за бебе, като че ли бях подтиснала това желание и в един момент толкова се изостри, че нищо друго нямаше значение. След 3 месеца опити нищо не се получи и ММ реши, че има проблем и отиде на лекар още следващата седмица. Бях доста изненадана от инициатива му, някак много набързо го реши.
За съжаление не попадна на подходящ лекар (посети клиника, която обслужва допълнителното им здравно осигуряване) - от врата му поставиха диагноза, без доплер, без изследвания, в общи линии въз основа на това къде работи. Предложиха му и мини операция след 2 дена. За 1 ден чете в интернет и двамата се съгласихме, че дори и да има посочения проблем при него, за поставяне на диагнозата е необходим по-обстоен преглед и изследвания. Потърсихме друг лекар, които направи преглед и изследвания и се оказа, че няма нужда от каквито и да е интервенции.
Тогава прецених, че е време и аз да отида на преглед, най-малко да направя цито, микробиология и преглед с ехограф, да споделя целта и неуспехите ни. На 10-та минута доки каза, че имам анатомична особеност на матката, която не би позволила износване на бебе. Обясни ми подробно какви изследвания ще направим, за да се види доколкото е възможно предварително какво е положението на матката. Каза ми какво е решението и в общи линии начертахме план. Доста бях объркана, защото не очаквах, че толкова бързо ще разберем какъв е проблемът, не очаквах че досега нито един лекар не е видял тази преграда, а и това беше първи преглед при този лекар и имах нотка съмнение. Реших, че ще продължа с прегледите и ще направим всички необходими изследвания и тогава ще реша къде ще правя хистероскопия.
За 2 месеца направих всички изследвания и дори аз можех да видя по тях къде е проблемът. Междувременно бяхме организирали 3 интересни пътувания и реших, че първо ще осъществим тях. (Звучи доста тъпо, но много ми се ходеше, на ММ също и с нетърпение чакахме всяко пътуване, а и не исках да нагнетявам напрежение по въпроса със забременяването. Някак усещах, че трябва да си вземем почивка от темата). Така отложихме нещата с още 2 месеца. През август м.г. направих хистероскопията, вече имах такова доверие на доки, че нямах съмнения, че ще реши проблема. Трябваше да се възстановявам 2 месеца и след това започнахме опитите.
Всеки месец ходих на преглед за овулация, но декември го пропуснах - имах много работа, ММ беше 3 седмици в командировка и си беше вкъщи само събота и неделя. Мислех, че просто пропускаме месеца, но всъщност се оказа нашият месец

Пиша всичко това, не за да се оплача, а по-скоро си давам сметка, че имах късмет, да не забременея по-рано. Най-вероятно нямаше да мога да износя. Давам си сметка, че нашият "проблем" всъщност е доста малък в сравнение с изпитанията, през които минават много двойки. Тази ситуация ми потвърждава, че нещата се случват точно когато трябва, а не когато ние сме решили, че трябва да се случат.