Привет на всички! Мале, какви теми сте отпочналииии!
Най-напред, предлагам стиснати палци и късметлийски детелинки на всички, които имат нужда в периода!

Болничките да се оправят, чакащите нещо, материално и не само, бързо да му се зарадват!

Извинете, но няма поименно да изреждам....

За майчинството

/b] тук, в Италия, по принцип се полагат два месеца майчинство преди раждането и три след него, като дават 80% от заплатата, ако си бил с договор преди да забременееш. После имаш право да поискаш още 6 месеца в който и да е момент до навършване на 3 години на детето, и тогава получаваш 30% от заплатата. Сега, аз не знам как точно става тази част с "преди раждането", след като терминът все пак е относителен и е Божà работа кога ще родиш, ама предполагам, че после някакси се наглася след като родиш, според зависи... Лично аз не съм ползвала такива екстри, защото с първото дете я карах на частни уроци, нямах работодател. После две години бях на договор в една школа, но сега като забременях, вече бях прекратила отношенията с тях и пак си я карах шеф на себе си.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Тук яслите приемат бебенца от 3-месечна възраст и аз лично познавам една майка, която остави дъщеря си в ясла точно на толкова и се върна на работа - беше я записала още по време на бременността. Аз не мога да си представя такава мъничка душица да не е с майка си по цял ден

Не знам, разбира се, какви лични мотиви и ситуации могат да определят такова решение и всеки си знае най-добре за себе си. Аз обаче, така както стоят нещата в живота ми в момента, бих останала с детето поне цялата първа година. Малък Матейко го записах на ясли на около година и половина (и малко отгоре) - бяхме кандидатствали, не го приеха, защото аз не се водех на работа в момента на подаването на молбата и имахме много малко точки; после ми звъннаха от едно заведение (частно, но по споразумение с общината работещо на принципа на държавните такива), където децата бяха на две смени, и бяха останали места за следобедната. Аз точно почвах работа във въпросната школа и часовете ми бяха именно следобед, та след като посетихме мястото с детето, видях възпитателките, както и неговата много положителна реакция, го записах. Беше страхотен избор, за нас.
За обучението вкъщи

/b] това гледам, че напоследък набира популярност в Италия, поне по-често чувам да се обсъжда около мен. Имаме едни приятели, чиято дъщеря е на възрастта на нашия син и след още една година следва да я в първи клас. Те са против системата на обучение по училищата и искат да отворят импровизирано заведение заедно с други родители и да обучават децата си на принципа на домашното обучение. Не съм сигурна, че ме убеждава идеята, признавам... Аз самата, имайки педагогическо образование и вече доста широк опит с деца, не се наемам да поема тази роля в живота на собственото си дете. Не смятам, че мога да му дам това, от което се нуждае, защото обучението е един многоспектърен процес, не се чувствам подготвена, и способна, в всяка една сфера на знанието. Всичко това го споделям от собствената си камбанария, естествено. Нашето дете има нужда да общува с връстниците си, обожава да ходи на детска градина и на всякакви организирани мероприятия... Такъв е!
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Защо да го лишавам от тези неща?
Внимание - 3 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше. Не се учудвам!
