Ми - аз като морско чедо, лятото бях "разкъсвана" между море в Обзор или море в Бургас. Или се шляех из работата на майка и баба, защото работеха в едно предприятие
Да ви кажа - като си спомня, едно време с държавната работа беше доста по- различно.
1. Майка ми и баба ми отиваха на работа, когато аз отивах на градина/училище
2. Свършваха работа към 16-16,30, т.е. в зависимост от училището е можело да са си в къщи преди да се прибера
3. На обед винаги имаше някой в нас - за обяд
4. Баба се пенсионира може би на около 55 - колкото беше тогава. Аз съм била на къде 10-11 и си имаше някой в къщи постоянно
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Винаги ми беше наготвено и т.н.
Не мога да се оплача грам. Ето - майка сега е на 55. Ако приемем, че някога се сдобие с внуци, ако се пенсионираше по едновремешните правила, нямаше да има нужда да си търся детегледачка ИЧ.
Иначе - това с децата си е за всеки различно. Като изключим факта, че не се чувствам добре да давам акъли без самата аз да имам деца, не мога да упреквам никой как си гледа децата - техни са си.
Някои не дават сладко до 5г, други и на 5 месеца моЕ да започнат да дават - само за проба де.
Някои не дават детето да се цапа, аз като знам по залите колко прах съм изяла и съм била здрава като кон - не знам кое е по- добре.
И другото - ъпдейт от кучешкия свят - кучетата не трябва да ядат сладко. Е, добре, ама днес лайненце е докопала бишкотите за тирамису и е изяла цял пакет (има още 2...). Е - какво да направя точно?
Единственото което мен ме е мъчило много е, че е имало много теми, за които не съм можела да говоря с майка ми. Просто от реакцията и ми е ставало ясно, че или не трябва да говоря за това, или тя не се чувства комфортно...де да знам и аз. Дет се вика - цикъла като ми дойде, не знаех за какво иде реч...
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Така, че сега кЪт съм дърта, ми е важно всичко да си казваме посемейно му
