Цитат на: Alichka в 08.07.2016 09:30

Сега ми е странно някой като каже, че се чуди какво да си прави 10-годишно дете лятото. Ами ние какво сме правили? Кой ни е гледал във ваканциите? Даже нямаше микровълнови и дюнерджийници, че да си улесниш обяда...

Привети! И на мен ми е странна горната позиция, но някак си вече е нормално особено тук децата на 14-15 години да се карат с кола на училище, не знам как се прибират и аха да вдигнеш глас как така не може... и си "егати безотговорният" родител. Даже мисля, че гласуваха закон забраняващ деца до 12 години да са без родителски надзор. И като само ти имаш романтичната идея, че второкласникът може сам да се прибере от училище, дали изобщо ще го пуснат сам от там?
Колегите с ученици хвърчат като луди с колите... абее красотЪ...
Маги, на Мони бързо да и минава пожелаваме. А относно неспанете все си повтарям това да му е... какви по-страшни неща има опазил ни Господ...
Али, чакам от теб доклад какъв шопинг тур спретна този път Аз не обичам да ходя по магазини напоследък, влизам като трябва да се взима нещо, избирам най-малкото зло и заминавам.
Свекс, в първия момент, си помислих дали не търсиш кварира за теб, да се наспиш или за любов... Амелито, бързо да се отървава от коликите Цял форум я мисли!

Честит петък и от мен!

Цитат на: Alichka в 08.07.2016 09:30

Сега ми е странно някой като каже, че се чуди какво да си прави 10-годишно дете лятото. Ами ние какво сме правили? Кой ни е гледал във ваканциите? Даже нямаше микровълнови и дюнерджийници, че да си улесниш обяда. Справяш се някакси и гледаш да не подпалиш къщата.

Времената са различни, градовете са различни, хората са различни, децата са различни.....На нас ни имаха доверие и с братовчед ми от 8-9 годишни са ни пускали сами на плаж: да вървим 2 км по пътя, за да стигнем, да плажуваме и да се приберем. Сега е немислимо да оставим племенницата на 12.
Иначе, подкрепям мнението ви, че трябва да учим децата на отговорност и самостоятелност, но в големия град рискът трябва да е добре премерен.
Киви, Маги,, за какво ни е да спим, от сън спомени няма  Друг е въпросът как денят ти минава като на сън.
Шегата настрана, Маги, бързичко да оздравява Мони, и знай, че догодина боледуването ще намалее и ще минава по-леко (от опит ти го казвам). А Мони от септември първа група ли ще я записваш или продължава в яслата?
Свеки, бързо да минават коликите на бебе Амели, че да си отдъхнеш. Сега се сетих, че може да не са колики,а просто да му е горещо на бебчето, щом толкова безутешно плаче.

Очаква ме любовен уикенд, направо съм за завиждане 

Цитат на: Snow_White в 08.07.2016 14:32

Времената са различни, градовете са различни, хората са различни, децата са различни.....На нас ни имаха доверие и с братовчед ми от 8-9 годишни са ни пускали сами на плаж: да вървим 2 км по пътя, за да стигнем, да плажуваме и да се приберем. Сега е немислимо да оставим племенницата на 12.
Иначе, подкрепям мнението ви, че трябва да учим децата на отговорност и самостоятелност, но в големия град рискът трябва да е добре премерен.

Съгласна съм с абсолютно всяка дума и докато четях хронологично постовете, тъкмо обмислях точно тези аргументи.

И друго ще добавя, че към днешна дата, тук е прието деца, които тръгват на детска градина, т.е между 4,5 и 5 години да бъдат научени да ходят и да се прибират сами от там.
НО за целта има изградена система.
Децата се разпределят по детските гради не по желание на родителите(предвидена е така опция да се разгледа искане на родителите за друго учебно заведение, но трябва да имат сериозни аргументи за това, а не например, че един учител или базата им харесва повече от друго), а по район на живеене, при което децата ходят 800м, максимум 1 км.
Начинът на придвижване на децата е обезпечен, инфраструктурно, ходят по тротоари, пресичат на видими пешеходни пътеки, шофьорите задължително спират и пропускат пешеходците, когато застанат на пешеходна пътека, от градината им се осигуряват специални, големи, светлоотразителни ленти(буквално светят от километър), провежда се двучасово обучение на децата как да се движат безопасно от полицай като ги водят на най-близкият до съответната градина, булевард и там упражняват самостоятелно пресичане.
Всички родители получават преди началото на учебната година списък с имената, адресите и телефоните за връзка на всички деца в групата, плюс на двете учителки и още няколко лица, свързани с градината. В случай на проблем, т.е детето не се прибере, първо се обаждаш на учителката, след това можеш да се обадиш на всички номера от списъка, за да получиш информация кой, къде последно е виждал детето.
Ако изпратиш детето на градина, а то не е пристигнало в 9:45 там, в 9:47-48, получаваш обаждане от учителката с обратна информация и т.н и т.н
И така започват от градината, т.е предучилищните занимания и след това не се връщат назад, само надграждат.

Мисълта ми е, че и в днешно време е възможно, но при определени обстоятелства.


Сноу, точно така се получава, от сън спомени няма, но денят минава като на сън хахахах

Мари, супер е при вас. 
Тези обстоятелства уви, при нашата народопсихология, са почти невъзможни за осъществяване. Инак и на мен не ми се вижда адекватно как ние играехме по улиците, а сега всичко живо е затворено и карано с коли.

Днес съм на синя вълна, поздрав на всички :

Сноу, с кого ще е любовния уикенд? Да зная как точно да завиждам
По информация на майка ми, докато била на терасата сутринта, кола първо разтоварила багаж и после натоварила багаж и барабар с Амелито тръгнала нанякъде. Предполагам, че са си прибрали каката от морето, а после са се изнесли на село. Да се надяваме, че ще останат по- дълго там, че да има кой да и помага на жената, пък и ние да се наспим. Иначе плачът е много жален, не е от проклетия, чува се, че я разнасят на ръце и и говорят, поспира за малко и пак почва.
Това с по- големите дечица е трудна работа. Ние и моите деца имахме баба, други разполагаха с две баби в близост. Сега много малко семейства живеят дори в един град с родителите си, да не говорим и че пенсионната възраст нарасна с точно 10 години. Има летни училища и занимални, но са доста пари. Някъде около нас живее една бивша учителка и много често я виждам в парка с 5-6 дечица, около 7-8 годишни. Ама те са големи калпазани и я побъркват жената, карат като бесни колела, чупят дървета и газят в тревата. Сигурно са и ги поверили срещу заплащане, защото тя няма деца и не е омъжена, та да са роднински. Виждала съм я и да ги води и прибира от училище. Все някак му намират колая, ама не им е лесно на хората. Пък има и такива, които не искат да оставят деца на баби и дядовци, както и сигурно обратното - да не си искат внуците. Изобщо- от година на година е по- лесно, от ден на ден - по- трудно с децата. Киви, булка, не казвам "ще видиш" и не плаша . Милите майки отново днес са с нашата тема за ненаспани родители, все едно тайно надничат
Маги, да оздравява бързо Моника, че в тези горещини е още по- тежко да ти е болно детенцето
Мари, за ходенето и прибирането добре, но какво правят в неучебно време? Зная, че там ваканциите са по- кратки и съвпадат с ваканциите и почивните дни на родителите в повечето случаи, но ако и двамата родители активно работят на пълен ден, какво се случва? Сигурно са предвидили нещо, което тук не можем да доизмислим, или пък е за много пари и не можем да си го позволим.

Да, по-горе описах "розовата страна", но има и "тъмна".

По принцип, докато децата не навършат .... не знам, може би минимум втори клас да бъдат, е абсолютно немислимо да няма човек вкъщи, когато децата се прибират от училище.
Дори и да имат следобедни занимания, задължително се прибират за обяд....
Значи детето трябва да е на възраст, в която да можеш да му гласуваш доверие, че ще се прибере, нахрани, че ще остави домът обезопасен(без течове и включени електро уреди), че ще заключи и т.н

Общо взето, след децата повечето майки прекъсват работа, а после след като станат ученици се "връщат" почасово, да кажем за 3 часа сутрин и то ако е удобно да бъде така.
Другите варианти за тези, които супер си обичат работата и могат да си го позволят финансово са частни занимания, супер скъпи или детегледачка(където има опции за неквалифицирани и не особено скъпи услуги).
Ваканциите са кратки, но сумарно са 3 месеца, така че дори и двамата родители да се редуват не е възможно да ги уплътнят.
Общо взето по горната схема, а емигрантите си "внасят" роднини, предимно баби и така...

Но като цяло, специално за швейцарките, раждането на дете е край с кариерата.
Те го приемат нормално, защото започват стаж на 14 години, което си е истинска работа, на 18 са на 100% заетост и така до 40, предостатъчно време и за спестявания(държат на финансова независимост, в много семейства са си с отделни сметки мъжът и жената и много си държат на това), и за кариера, и да е дошло време, където да не им се работи чак толкова много.
Е, тогава идва времето за деца, ако дотогава не са се отказали, защото е започнало да им се вижда твърде сложно, както те самите се изразяват.

Има и един малък процент, които стават майки на 18 години, но те така и нищо не постигат кариерно и обикновено са на издръжка на родителите си, за това време, когато са млади майки.

Това ме подсеща, че и досега съм много впечатлена от това, как млади момичета работят като багеристки или като строителни работници по магистралите, абсолютно наравно с мъжете.
Тук определено е страната, където няма мъжки и женски професии.

Цитат на: svekarva в 08.07.2016 15:21

Киви, булка, не казвам "ще видиш" и не плаша . Милите майки отново днес са с нашата тема за ненаспани родители, все едно тайно надничат

Киви, булката до мен се отнася нали Аз ще видя ние разполагаме с 2бр пенсионирани дядовци и една баба, за това детето го взима една съседка(на която плащаме) от яслата та да не ме гледат като престъпник като си го прибера в 18:00... Та няма нужда да ме плашиш и ти аз съм си стресната достатъчно...   

Хихи, не, имам предвид булче-то. Ти си си Киви, само Фани е "кака", щото често казва "слушайте кака си"

Начи, да не помислите случайно, че в България си няма хора дето да мислят за обучението на деца-кучета и кучета-деца. Тоя кучкарски клуб дето членуваме, за втори път го канят на Фънтопия. И понеже ние с магарето не можем да ходим, защото всички мъжки четирикраки ще бъдат изядени или поне нагризани, първият път не отидохме. Обаче сега с кифла мОжАхме и мЪжо отиде.

Там по- скоро им показват какви спортове с кучета има, тичат с кучетата и т.н.

Та кифльот се сдобил с 2 фенки, които даже не искали да я пуксакт и викали после след колата ЧААААОО НАНУУУУККК хаха, било е яко, а аз пак съм на работа

Цитат на: emmmmmy в 08.07.2016 15:19

Днес съм на синя вълна, поздрав на всички :

...Аз съм на синя вълна от около 2 месеца с едноседмично прекъсване за розово. Ма предид, че сватбата ми беше в тия два цвята - нИкВа драма нямам. А тая снимка е сууупер

Мари, и друг път си обяснявала как стоят при вас нещата и пак ми беше много интересно колко различно е и как е помислено за всичко...аз пак ще дам пример с братовчед ми, просто защото е най-близкия, вече е на 10, ама все още го водят сутрин на училище, точно защото има път за пресичане...следобяд сам св прибира. Иначе и той е от тези 10-годишните, които се чудят какво да ги правят през ваканцията, пък и след училище, защото е от разсеяните, малко тип "Калоянчовци" и сега като свърши училище беше на лятно такова, после на море, сега го гласят да ходи при баба и рядко му се случва да го оставят сам вкъщи. Та да...зависи си от детето най-вече, не знам дали ми схванахте мисълта 

Скай, има светлина в тунела значи 
Аз пък от няколко месеца съм на розАва вълна 

Good morning!

Ами, дано да е добро и с добри вести утрото, пък и целият ден
За тези, които са на розАва и несиня подредба на домашни потреби .
Мари, първата ми реакция беше механично да кажа "да, ама парите на единия родител стигат" но човек трябва да се вгледа много внимателно кой как харчи и каква е нагласата на българските жени по принцип за майчинството и кариерата. Моята вече е свършила, но все пак ще направя сравнение с тази приятелка от Германия, за която често говоря. Когато навремето се омъжи там, тепърва трябваше да прави Абитур и да следва, защото нищо от тукашните дипломи не и признаваха. Направи го успоредно с отглеждането на двете деца, после, докато пораснат, работеше на половин ден, на разпокъсан график. Естествено, българската баба хем отскачаше там, хем децата през лятото бяха тук. Сега живее разделено от съпруга си, децата са изучени и сами си вадят хляба, на нейната пенсия е толкова малка, че просто няма начин да не работи докато може и я търпят . Съответно не може да гледа внуци, за да помага, както на нея са и помагали.
Майка ми също късно се върна на работа и като резултат - малка пенсия. Ако не живее при нас, няма как да се справи сама. Та нито така, нито инак
Отплеснах се, а исках само да напиша, че днес видях снимка на Пловдив като профилна на моя гостенин американец с надпис Home away from home. Много ме разчувства...

Добър ден.Използвам докато малката и баща и играят пред блока да надзърна.

Навсякъде е различно, а и всеки си преценява според възможностите и какво той иска от живота.Аз работех цяла бременност, малката като беше бебе отскачах до офиса, нощем наваксвах с работа и така.Но аз много си харесвам работата.Това не означава, че нея я лишавам от нещо.Напротив, вечер като се прибера е времето за нея.За сметка на това имаме добро разделение на труда в къщи и не е важно на всяка цена да има днешно ядене и да е изчистено и подредено.В чужбина познавам хора и от двата вида.И такива който след като родиха не се върнаха на работа и такива който след края на майчинството се върнаха, работят на скъсен работен ден, но работят.Всичко си зависи от човека и потребностите му, а и от определени специфики на страната в която живее.За Швйцария не знам как е, но виж Германия и Англия горе-долу покрай роднини имам някаква представа.

Ние продължаваме да се борим с поредната гнойна ангина, дано тоя път е последната.

Като продължение на завихрилия се разговор тук, с моята приятелка дообсъдихме- та тя разполага с пенсиониран баща, но не й помага особено, освен да държи детето затворено по цял ден у тях, щото не му се излизало... Не знам какво да кажа. Всякакви хора има. Зимата пък не иска да го води или взима от съответните занимания, пак не му се излизало.
От друга страна, дори за кратките часове в които благоволява да вземе детето, след това й се бърка за всичко и я изнудва емоционално.

Другата ми приятелка няма помощ, едвам смогват с мъжа й, ама па никой не й се меси ( освен по празници, когато е ясно че почти всички търпим изцепки от едната или от другата роднинска страна ).

Едно време верно играехме до късно навън, ама аз имам чувството че хората са изчаткали тотално и много са се променили. Обществото ни е пълно с извратеняци, продавачи на деца за органи и какви ли не страхотии, които ми се струва че преди или ги криеха от народа като вести, или просто... Ги нямаше в такива количества. Та всеки си пази детето, защото живеем в страшен свят и не бих обвинила никой и аз, който си прибира лапетия на 12 от училище с кола.