Честита сватба  Бъдете винаги поне толкова влюбени, колкото сте днес 

Благодаря ви много,момичета!

Пускам ви само една папарашка снимка и скоро ще разкажа ....

 
Рони, ЧЕСТИТО   Пожелавам ви дълъг и щастлив семеен живот, доверие, разбирателство, взаимност и океааан от любов   И когато му дойде време да се запишеш в бебешките теми  

Едит: Много нежна и романтична булка си 

Ментова шаферка! Нямаме търпение за още снимки и разказ 
По Витошка сте се разходили - за фотосесия или?

Бубе, май там им беше ритуалната зала - Триадица

Рони, изгуби се! Пък аз съм така любопитна как е минал прекрасният ви сватбен ден 

Ох, ето че най-накрая остана време да разкажа за нашия ден или поне да започна пък докъдето стигна! Исках да мине време малко да се осъзная, но да не е много, че да е още прясна емоцията… И така…
Олелията започна от четвъртък… През деня на работа от време на време ме жегваше нещо за секунди, но гледах да не го мисля много. Отидох на маникюр и педикюр с едно Самърсби в ръка за успокоително, вечерта се прибрах и имах за доизчистване. В петък щяха да дойдат моите близки.
За петък бяха останали малко задачи, които да свърша с майка ми и леля ми. Дойдоха, настаниха се в хотела, донесоха нещата от украсата, кои за ресторанта, кои за ритуалната… Отидохме да вземем поръчаните украсени сладки и до пазара за цветя за украса за вкъщи. Накупихме алкохол за почерпка и изведнъж както бяхме 10 човека вкъщи, всички си тръгнаха, Станислав отиде у техните и аз останах само с майка ми. Гледахме да не закачаме емоционалната страна на нещата и говорехме само за това кое къде да се сложи, какво да се свърши. Легнахме към 12 и аз съм заспала веднага, събудих се към 4:30 от изскърцване на врата- майка по принцип се буди към толкова, повъртях се малко, но успях да си доспя до 7:00….
Сутринта станах, майка успя да ми натъпче минибаничка, но вече нищо не можех да преглътна. Сетихме се, че нямаме украса на вратата и спретнахме нещо набързо. Тя беше наредила чаши и чинии, докато съм спала, та оставаше само да отида на фризьор. Хванах такси и тръгнах, тя остана да подрежда и да чака да стане време и за нейния час долу при кварталната фризьорка….
В салона вече беше кумата, която трябваше да изчакам, за да започнат и мен. Дойде и кумът, с който изпушихме по цигара и се самоуспокоявахме взаимно, че вече е почнало и ще върви, каквото-такова… Тръгнаха си кумовете и дойде моето време. Бях адски спокойна, говорихме си с фризьорката, но пак започнаха да пролазват тръпки… И след 11:00 започна екшъна хахаха….
Тъкмо казах как никой не ме търси и явно всичко върви и без мен и започнаха прозвънявания. Обади ми се мъжът на братовчедка ми, който ни беше шофьор, да каже, че колата е готова и тръгва към младоженеца. След малко ми звънна непознат номер по Вайбър и аз реших, че няма да вдигам, но беше настоятелен- оказа се, че видеото не може да открие къде живее младоженеца, дадох координати и сметнах, че те ще се оправят (така е и станало), но вече ме завладя паниката. Предварително бяхме говорили с фризьорката, че ще стана готова в 11:30, но като я попитах колко е часът, тя каза „Спокойно, 12 без 20, има време“, аз вече пред припадък „Как има, нали говорихме…в 12 ми идва грима у нас…“  Тя адски се притесни, че е видяла, че следващия час е в 12 и решила, че така сме говорили  , но говорих с гримьорката, която ни е семейна приятелка и гостенка на сватбата, тя ме успокои, че няма проблем, че закъсняваме, ще чака… Аз станах готова 10 мин след като осъзнахме, че има закъснение. Гримьорката и  майка чакаха пред нас, тъй като сме със СОТ и майка се притесняваше да отваря, пък и не беше подходящо деня преди сватбата да тренираме пускане и спиране на СОТ. Аз по пътя проконтролирах, че младоженецът вече снима с оператора и заръчах на нашия шофьор да му напомни за личната карта.
Качихме се и започнахме грима, дойде фотографът и започна да снима, но нещо не беше наред…Нямаше никой освен майка ми, а уговорката беше татко да ми помогне за роклята, защото той стяга по-силно връзките на гърба. В точния момент, когато свършваше грима дойдоха моите приятелки от университета, едната от които е декораторка на сватбата и добре че- те ми помогнаха да се облека. Вече облечена, малко се успокоих, започнаха да идват хора, приятелките ми ми сипаха едно малко и излязохме на терасата да пушим.  После стана ясно, че татко се е загубил по пътя от хотела до нас, явно стресът му се беше отразил, но важното е, че дойде навреме 15 мин преди да получим информация, че младоженецът тръгва към нас. 
И така… всички бяхме по местата…аз в спалнята само с малката шаферка и братчето й, които да ме пазят… Чухме шумотевица отвън и изведнъж някой потропа на вратата откъм терасата… младоженецът пробил защитата и нали си е у тях, намерил кратък  път. Зяпнахме като се видяхме. По принцип тази врата не се отваря и го върнах обратно… Писал е обещания пред всички, за да го пуснат през втората врата. Влязоха, намериха обувката, видяхме се с гостите и трябваше да тръгваме…татко ме изведе и тръгнахме към ритуалната….
Следва продължение….

Чакаме още и снимки!

Ох много мило ми стана, най-вече като чета и твойто мамче как се старае всичко да е наред и да си спокойна  Спомних си за моята на сватбата 

И на мен ми напомни за моята сватба. Аз също по едно време осъзнах, че съм сама и няма кой да ми помогне да се облека.  Луда работа, всеки се шашка в такива моменти. Чакам още и аз.

Рони, мила, не знам дали ще повярваш, но и моята сватба започна точно от четвъртък, а днес е точно четвъртък! Аз нямам търпение за още снимки! Убедена съм, че ще си много красива на тях! 

И аз нямам търпение за снимки! Папарашки, с телефон - все тая, само да те видим 

И продължение на разказа 

Здравейте,момичета! Снимките са ни готови,снощи до 1 ги разглеждахме.Просто сме в движение постоянно и не мога да седна спокойно да разкажа, а много се дразнех на булките, които се бавят с разказа... Още малко търпение и ще ви покажа рсичко 

... И така още малко и ще станем стабилно семейство на месец, а аз не откривам време да разкажа и покажа емоциите. Та давам, докато съвсем не съм се отнесла...
Преди ритуалната се видяхме с някои роднини, снимахме се и стана време да влизаме. Инструктираха ни и тръгнахме. Там какво са ни говорили не помня, само знам, че веднъж се обърнах назад, всичко живо плачеше и аз реших повече да не гледам. Имаше много мили думи и не беше никак соц, както очаквах, доста гости си признаха, че са плакали. Изобщо не се сетих за настъпването, а уж аз повече държа на традициите. Малко се получи като заговор между кумата и ММ, защото аз се върнах от подписа,а тя ми каза,че съм си застъпила шлейфа, тръгнах да се оправям и получих настъпване. Тя твърди, че не е искала така да стане, но пък ММ я бил питал кога трябва да ме настъпи,та малко им е гнила работата,ама хайде...
След залата имахме доста време и шофьорът (мъжът на братовчедка ми) ни разходи с колата из Стара София, пусна ми масаж на седалката и съвсем се отпуснах.
В църквата всички бяхме много вглъбени, докато не звънна телефона на отчето точно докато ни говореше и съвсем ни омота кой е раба, коя е рабинята... Другият комичен момент бяха свещите ни ...бяха се разтопили и придобили ужасна форма, ама избутаха до край. Язък на лелята, дето ми ги хвали как били гръцки и по-хубави от останалите.
После направихме една спокойна и приятна фотосесия във Военната академия. Малкият кум много помагаше и се забавляваше. Мисля, че се получиха доста хубави кадри.
В ресторанта набързо минахме основните традиции- от менчето аз честно казано не видях какво излезе, уж момче, аз не съм убедена и питката ми взеха почти цялата. Бе въобще голям лапнишаран се оказах.
Всички много се забавляваха. Баба ми милата гледаше с умиление и само повтаряше как не е по-млада да се хваща на хората, но се хванахме двете на едно полекичка. Другият емоционален момент беше танцът ми с баща ми. За пръв път откакто съм родена го видях да си позволи да бъде слаб и да се разплаче, естествено и аз се разплаках. И всичко това обградено с много танци и смях... Приятелката ми и братовчед ми, които танцуват в различни ансамбли се бяха подготвили и бяха с носии на кумската ръченица и всички бяха много впечатлени. На всички дадохме и от украсата... буркани и цветя и са много доволни, че могат да си вземат. Накрая не знам как DJ Eмо нацели, че когато кумовете са ни нагости и си тръгват двамата кумът и ММ пеят на Авеню- Бягство. Изпяха го, прегърнахме се и това беше,сънят беше свършил и нашият ден вече беше история.
Като  цяло нямам снимка, на която да не съм се усмихнала, а аз съм много сериозна в живота, явно наистина съм била много щастлива, защото не съм се замислила и за миг, че трябва да позирам. Е, оставям ви линк със снимки и на емоцията от нашата сватба. Това е само една малка част от снимките,но с най-запомнящите се моменти. Поздрави от семейство Димитрови и извинявайте за забавянето с разказа. 
https://www.dropbox.com/sh/sn4ozh59zyt3lnr/AABD6xOcrezTCmzZ5LMVHY22a?dl=0

Много ми харесаха снимките, няма статични и нагласени пози Да си призная, интересно ми беше как изглеждат възрастни родители на сватба, че нали и нас подобно щастие ще ни споходи на преклонна възраст с малкия син Ами, супер са хората, няма разлика
Хихи, свещите ви са изкривени синхронно, няма други такива
И в ресторанта всичко е много стилно и с точната мярка. Аз нали бях на две сватби с изкуствени цветя и преливащи от вазите орхидеи, рози и перли, вашите ми идват като глътка свеж въздух. Направо чудесна връзка между ресторант и сватбена декорация!
Питите ме оставят без думи, хем са големи, хем и красиви. Пък ти какво рогче си откъснала, а дано е като рог на изобилието . Така невинно гледаш когато те настъпва и когато ти отмъква питата, че без съмнение ще го въртиш на пръста, докато той си мисли съвсем друго
Кумът и малките шафери са били във вихъра си и са много фотогенични .
И къдриците на тортата са станали идеални, браво!
Вас ви оставям за десерт , прекрасни сте Роклята и костюмът стоят като излети, обувките /включително кецовете/са мечта Абе, сладури от класа Да сте живи и здрави и да имате късмет, това ви пожелавам от сърце!