Вероника, остава точно месец до един от най-незабравимите моменти в живота на човека. Заповядай в сватбената си тема.
Пожелавам ти да я напълниш само с положителни емоции. Бъди все така спокойна в оставащия месец.
Тук може да ни споделиш всичко - от запознанството до подготовката на този вълнуващ момент. 



Надявам се не възразяваш, че избрах тази снимка. 

Как се изтърколи времето!

Честита тема, Рони! Да я напълниш само с положителни емоции и незабравими мигове. Пожелавам ти лек последен месец като госпожица и с радост да окичиш с титла "госпожа" 

Искаме подробен разказ на всичко!!

Ехааа наближава сватба на хоризонта! Рони, чакаме те да разказваш 

Благодаря ви много за темата !  
Миме, ти първа ми отговори на въпрос,свързан със сватбата и един вид ме посрещна във форума и много се радвам,че ти си направила темичка.
Бубе и Фери,благодаря много за включването.
Да,бях спокойна до вчера,от днес вече съм как няма никакво време  
И тъй като досега гледах обясненията ми да са по-кратки,а това все пак е моята наша тема искам да я направя дневник,към който да се връщам,та ви предупреждавам-ще съм многословна в историята...
Ето и първата част...

Любов преди запознанството
С ММ се „познаваме“ някъде от декември 2009 година. Набързо ще гледам да  разкажа предисторията
до „виртуалната“ ми среща с него, защото  е  един период, за който не искам да си спомням.

И така…ноември 2009 се разделих с първия си сериозен приятел, за когото смятах, че е любовта на живота ми по изключително грозен, изстискващ и психически натоварващ начин.(Само вметка, че бяхме стигнали до идея за сватба и от тогава ми датира и регистрацията тук).  Естествено мечтите ми за любов, взаимно доверие и сродна душа бяха срутени до степен на абсолютно отрицание, че подобни лигавщини съществуват. Не можех да спя нощем, да се храня, бях на ръба на изтощението и твърдо решена, че приключих с мъжете. За да мога да се откъсна от собствените си мисли една нощ реших да се регистрирам в сайт за запознанства с цел просто да си пиша с някого и да си отвличам вниманието. Бях твърдо решена извън сайта да не поддържам контакт с никого от там.
… И така пишех си с всякакви хора просто занимание като да гледам филм до една вечер, в която някакъв супер нагъл тип ми беше писал съобщение, което си личеше, че е някакво веднъж написано и после пращано, на когото се прецени. Кипна ми адски и скастрих подателя, че е нагъл и да не се занимава с мен, че аз и без това приключих с мъжете. Получих отговор, който абсолютно се различаваше от предишния – извиняваше се и започваше да се държи като нормален, дори забавен човек.(После ми разказа,че това му е подействало като шамар и че досега не са реагирали така жени на това съобщение) . И така от приказка на приказка мина нощта, поиска ми скайпа (нещо, което предварително бях решила да не давам на никого от там) и за мое учудване пръстите ми го написаха преди главата да помисли .
Започна се голямото писане…харесваше ми хумора му, как се опитва да ме развесели, как понякога е супер недостъпен, но дотам той в София, аз в Пловдив и един скайп, това беше всичко … Писахме си година, когато една вечер фейсбук ми предложи хора, които сигурно познавам и видях снимката на въпросния човек с адски завъртяно име на профила, което включваше съкращението на името на скайп-приятеля.(Колко пъти го бях търсила ,няма да ви казвам,а фейсбук ми го предложи на тепсия  ) Направих се на нахална и го добавих, разгледах профила вече със снимки и отново ме лъхна хумора в коментари, на моменти творческата лудост, леката наглост и недостъпност и така знаех,че това е човекът от скайп,че не се е преставял за друг човек и още повече го захаресвах,но пред него никога не споменавах..
Пишехме си често, после рядко, но не се забравяхме. Веднъж почти успяхме да се видим ,но не ни стигна времето и се разминахме. И двамата бяхме разочаровани.
Заминах на бригада и човекът, който се сети за мен, беше той. Други приятели цяло лято не писаха как съм, а той се сети. Тогава аз бях започнала връзка с момче, което в последствие остана в САЩ и искаше да остана с него. Реална причина да не остана нямаше и няма да преувелича като кажа, че само докато си пишех с бъдещия тогава ММ усещах, че имам за какво да се върна.
 Изтърколи се още година в писане, аз започнах работа, станах по-самостоятелна жена, не се самосъжалявах вече, запознавах се с други момчета, но винаги в ума ми беше той. Затова в един момент му казах, че или трябва да се видим и да решим какви сме или да приключим цялото това писане. Написах му го това, отидох на Рупите, помолих се и вечерта беше най-откровения ни разговор за всичките тези 3 години. Взехме решение,че той ще дойде в Пловдив. Вечерта беше през септември 2012.

Следва продължение...

Никакви проблеми с това, че ще си многословна, напълно даже е задължително!

Нямам търпение за още 

Истинското запознанство
Септември се взе политическото решение, че ще се видим, но срещата се случи чак ноември. Един от софийските молове може да се каже, че е паметник на нашата първа среща и въобще на връзката ни .ММ работеха по проекта и нямаше как да се измъкне от септември до ноември и в първия възможен случай, когато  го предадоха се разбрахме, че ще дойде. Датата 23.11,ден петък, отмених си всичките уроци на работа, предупредих шефката си (която през всички тези години ми обясняваше как ще се случи нещо между нас с него и сега ми е кръстница) и на баба ми , не казах на никого другиго.  Чаках го на автогарата, слезе, запознахме се и …все едно до вчера сме били заедно. Имахме толкова много какво да си кажем , всичко беше толкова естествено и … просто нещата си дойдоха на мястото.
След 2 седмици аз дойдох до София и започна голямо пътуване- Пловдив-София. Още преди да знам, че изобщо ще се срещнем бях решила, че магистратурата ще я карам в София. Приеха ме и заживяхме заедно, макар че аз си имах стая в студентски. Бях я взела за всеки случай, ако всекидневната любов се окаже по-сложна от любовта от разстояние, но бързо разбрахме, че няма нужда. И така изминаха близо 3 години… когато вече беше ясно, че сме сериозни молът беше открит, хаха.

Предложението
Още в първите месеци заявих своите позиции, че аз не искам да живея без брак прекалено дълго и не искам да имам дете без брак, за да може ако не се движим към една цел просто да не поемаме по пътя заедно. Та не беше изненадващо, още повече че миналото лято аз вече казах, че връзката започва да се изчерпва на това ниво. Така да се каже  дадох малко зор.  В края на лятото отидохме на море в Мармарис. Първата вечер излязохме да се разходим по крайморската алея и по едно време ММ видя някакъв кей, който тъй като вече беше края на сезона, беше неосветен. Попита ме дали искам да идем там, но аз отказах хаха. В момента, в който го скастрих си помислих „Абе може пък да иска нещо да ми даде“, но бързо забравих тази мисъл. През цялото време на разходката той само ме питаше дали искам да седнем някъде, което не е типично за него. Обикновено аз мрънкам, че не ми се ходи,а той иска да обикаляме. Сега беше точно обратното. На връщане седнахме на едни по-усамотени шезлонги и започнахме да говорим, но той започна да говори за това какво съм аз за него, как не е вярвал, че така добре ще се разбираме, че въобще ще има подобна връзка. Аз обаче пак не вдявам и вече като видях, че рови из джоба си ,за да изкара нещо започнаха да ми заглъхват ушите и да усещам какво става. Приех на мига, разбира се. Пръстенът е много красив, макар и да беше доста голям тогава. Писах на нашите и го снимах във фейсбук. Всички бяха много изненадани, както се бъзикаме аз бях 50:50,хем го очаквах, хем не точно. И така избрахме дата още докато бяхме в Турция 25.06. Искахме юни и датата 25 е сборът от нашите рождени дати, та това беше. Трябваше само да се приберем, за да започнем подготовка…

Ето го и пръстенът :

Хайде честита темичка!!!!
Да я напълниш с много хубави емоции и ние да се порадваме

Съдбата си знае работата. 
Добре си решила за темата - дневник. И аз бях така.  Споменът, който остава после е 

Дълго сте се гонили, но важното е това, което предстои.
Пръстенът е много нежен. Няма как да не отбележа и маникюра. 

Продължавай да разказваш и да показваш всичко, за което се сетиш. 

Хайде сега и теб да те видим притеснена!

Много е красив пръстенът ти, бъдещият ти съпруг има отличен вкус! И предложението се е получило романтично 
Как реагираха родителите ви, щастливи ли бяха? Как казахте на останалите или всички първо са научили от фейсбук?

Ей,  днес си дойдох в Пловдив и вече съм на тръни. Роклята е почти готова,аз съм заковала 50 кила и съм с 2-3 см. надолу в обиколките от предния път,когато ми взимаха мерки,но засега няма да ми пипат за стесняване,че току-виж съм изяла световните запаси от шоколад за успокоение до следващия път.

Ето основната организация каква е. Искахме гражданския брак да е в Хиподрума,но тя така яко бива ремонтирана,че не бих припарила до нея. После решихме в тази до Лъвов мост (да,има такава) всичко беше идеално измислено_ фотосесия на Лъвов мост и после атмосфера от ресторант "Стара София", хотел Вега. Да,ама не-това лято ще работят само Студентска,Триадица , Оборище и Леге. Та избрах най-малкото зло- Триадица (на Витошка).  Поне друга наша мечта венчавка   в Св. София няма пречки засега да бъде осъществена.  
За ресторант гледахме 3 места : Хотел Вега, Силвър хаус и Парк инн. Вега безапелационно ни спечели с атмосфера,цветове и условия. Резервирахме го месец преди да е възможно да запазим дата за подписа. Не питайте колко нощи не съм спала с мисълта как ни вземат датата навсякъде и изгаряме.

Видеото също беше запазено преди да имаме реално запазена дата -LA Studio. Целихме се в средния ценови клас, важно е да имам спомени,но не бих дала торба с пари за това.Момчето ни допадна,изгледахме един цял филм,качеството на картината беше хубаво,монтажът беше добър,филмът ще е около 2 часа дълъг,което го прави абсолютно гледаем.  
Фотото е нещото,което ми е най на сърце в избора от професионалисти. Разгледах всички имена,които знам от тук,отсях тези,които ми допадат. ММ вечер гледаше тези,които съм отсяла и отсяваше и той по чисто художествени критерии. Достигнахме до едни хора по този начин. Имаха хубави снимки,изобщо не ми хареса поведението им  и фактът,че не ми казаха кой от двамата кой кадър е снимал,както и не можеха да ми гарантират кой ще е с нас на сватбата.Разлика в стила на снимане имаше,а аз не знаех дали този,който ми харесва ще е този,който ще получа.
И така от групата на Читалнята (любимо наше място) бяха постнали сватбена снимка,правена в нея. Беше адски различна. Потърсих авторa й и страшно  много ни допадна стила на снимане-имаше виц,история във всяка негова фотография. Видяхме се и адски ни допадна,много позитивен млад човек,такъв, на когото ще се усмихна в най-щастливия и притеснен ден. Фотографът се казва Георги Казаков. Ето го и въпросният кадър : https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/12107105_722248904547584_1547611063346079707_n.jpg?oh=e6cd5aec9a1bd058ad0e42368430afc0&oe=57E68C1D. Надявам се всичките ми очаквания към него да се оправдаят.  
Дж ще е Дж Емо. Спечели ни с думите "Ако искате сватба с преобладаваща чалга не съм аз човекът"- е, той е нашият човек.  
Темата на сватбата е Мента и зебло,зеблото е грубата тъкан,от която се шият чували. Когато започнахме подготовката тук нямаше нито една сватба с такава идея или поне аз не бях чела за такава в скорошните миналогодишни .Казах си е колко хубаво-ние сме точно това, обичаме да се различаваме с нещо ново и нетипично. Да,ама явно стана модерно,нищо ние пак си го харесваме. Някои от готовите неща са на снимката,която Мимето е пуснала в началото на темата.
И накрая най-голямата ни гордост поканите. Мисля,че всички във форума се наслушаха за тях само ще кажа,че идеята и печата беше наше дело, с украсата ми помогна приятелката ми,която е адски сръчна и вече направи няколко декорации на сватби. Ролята на плик играе парче зебло, поканата е едностранен картон с плакатен шрифт.  В кутията е тази за кумовете,която е с различен текст,който описваше защо сме ги избрали с "вътрешноведомствен" хумор.  

Имаше много зебло 2011- 2012, ама са си изтрили сватбите или снимките . Ама дано не си ходите взаимно по сватбите, иначе няма значение
Хехе, браво за свалените килограми

Ехе 50 кг последно помня да съм била 7 клас...сега не искам да споделям колко съм 

Много добър избор на ресторант, и нас Вега мноооооого ни грабна, ММ до последно се тръшкаше за там, но аз исках градина и везните се наклониха в полза на Силвър Хаус, а другият, който много ни хареса беше Парк Инн
Всички ритуални зали ли ги ремонтират тази година 

За килограмите  Аз не си спомням кога съм била толкова... Ще си много фина булка!

За видеото съм на същото мнение като теб - не ми се дават много пари, даже мислехме хич да нямаме, ама от тук и други хора слушам, че си заслужава да се запази такъв спомен. Обаче още го мъдрим, накрая няма да има кой да ангажираме 

Много интересен кадър е заснел фотографът - лампите са 

За поканите, вече съм казвала, ама пак да ви похваля - много са красиви и различни. Личи си, че сте вложили от себе си 

Ще чакаме с нетърпение да ни се похвалиш вече с готовата рокля 

За килограмите аз цялата гимназия изкарах 52. Покрай ядове в 12 клас качих на 56. Миналото лято с работата може и под 50 да съм била,защото бях адски слаба,чувствах се по-слаба от сега. Зимата двамката с ММ си угаждахме и станахме около нормалното си тегло,но диетата по традиция си я правим и след 8ми март я почнахме. До 5 юни е по принцип,но аз мисля някои неща да си ги спазя поне до сватбата,за да не стане фал накрая. 
Понеже Бубето беше питала- повечето бяха видели във фейсбук и тук е настъпила мини истерия, но ние бяхме далече и не сме я усетили.Докато се върнем от морето всичко беше овладяно. Майка ми и леля ми (по майчина линия) са най-превъзбудени за събитието. Постоянно питат,гледат,снимат. 
За ритуалните -Хиподрума го ремонтират, Лъвов мост май ще бутат сградата или нещо подобно, Оборище също нещо ще го променят май и оставаха Леге, Триадица и Студентска. Поне към момента, в който аз записвах дата беше такава информацията на служителката,а пък не можех да чакам,защото трябваше да се печатат покани. В Леге бяхме на сватба и беше адски тясно и клаустрофобично, а и всичко от официалната част е в центъра нямаше смисъл да се ходи в Студентска за подпис, да се връщаме до центъра за венчавка и пак към Студентски за ресторант.
  Направихме сватбен  сайт за моите гости с карта с адреси на местата,който също служи и за покана на хората,които се намират в чужбина и евентуално ще дойдат няколко дни преди сватбата. (Мога да покажа на лично при интерес.)
  Украсата ще е буркани, украсени със зебло и ментова дантела. На всяка маса по един голям,служещ за ваза,в която ще бъдат сложени букетчета от бели цветя и три малки със свещи в тях. На по-големите маси  ще има няколко такива аранжировки,за да не стои празно.  Чудех се дали да не правя нещо тишлайфери от зебло и ментова дантела и да ги сложа в средата на масите,но реших,че ще стане прекалено много,а и после нямам за какво да ги ползвам тези неща и не си заслужават инвестицията. А и броя и вида на масите ще зависи от това колко хора ще потвърдят и малко в последния момент не ми се правят неща. Не че аз ги правя,идеите са мои, моята приятелка е изпълнител. От тази снимка ни е вдъхновението :

Номерата на масите още се чудя-намерих в Сердика център едни формички на клечка с покритие черна дъска и да се напише с тебешир номера. Другият вариант е да вземем от Слънчоглед дървени пак форми и ММ да ги пирографира.
От Икеа купихме едно табло за съобщения от корк с кабърчета и мислехме да разпечатим за всяка маса на отделно имената на гостите и да ги забодем,но от хотела имали друг вид стойка,та трябва да разпечатим като плакат сигурно в стила на поканите.
Показвам ви двете най-нови придобивки етикетите за вино и ракия и кутията за халки . Между другото благодаря на Хриси (Feri) за препоръката на рекламна агенция Гама Дизайн. Те ни изпечатаха магнитите за гости и етикетите и бяха много коректни.Нещо,което явно в България в този бранш се среща рядко. Дизайнът и предпечатната изработка е на ММ.
Идеята за кутията за пръстени е ето тази:

MM пирографира нашата и сега остава декораторката да й сложи дантелата:
 
И последно етикетите:

Гърлата на шишетата ще са намотани с канап.